Решение № 8353 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 458/2010 г.

Решение № 8353 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 458/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на кмета на община Сливен, подадена срещу решение № 165 от 27.11.2009 г., постановено по адм. дело № 218/2009 г. по описа на Административен съд Сливен. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 29, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 145, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 2 АПК образувано по жалба на Виолета Недялкова Гоцова от гр. София е упражнил контрол за законосъобразност на административен отказ постановен с писмо изх. № 94-00-11204 от 09.07.2009 г. на кмета на община Сливен, с който на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ е отказано да се издаде удостоверение за наследниците на б. ж. Слава Добрева Станева, починала на 12.03.1943 г., със съставен акт за смърт № 130/13.03.1943 г. на община Сливен. Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основание предмета на съдебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е приел, че жалбата е основателна, отменил е обжалвания отказ и е върнал делото като преписка на община Сливен за ново произнасяне по подадена молба за издаване на исканото удостоверение със задължителни указания по приложението на закона. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото се установява, че административният орган е бил сезиран с молба /заявление/ от жалбоподателката за издаване на удостоверение за наследниците на Слава Д. Станева, б. ж. на гр. Сливен, починала на 12.03.1943 г., с представен акт за смърт № 130/13.03.1943 г. съставен от община Сливен. Кметът на община Сливен е постановил административен отказ по подаденото заявление на основание чл. 24, ал. 2 ЗГР поради обстоятелството, че "община Сливен не разполага със семейните регистри от 1943 г., за да направи проверка за наследниците на починалото лице". При тези установени обстоятелства по делото съдът законосъобразно е приел за установено, че административния отказ за издаване на констативен индивидуален акт по определението на чл. 21, ал. 2 АПК /административна услуга/, с който да се констатират вече възникнали права на жалбоподателката като наследница на починалото лице, е незаконосъобразен. Починалото лице е имало постоянен адрес на територията на община Сливен и на основание разпоредбата на чл. чл. 22 и на чл. 24 ЗГР регистрите на населението се съставят и се съхраняват в общината или кметството, в който е постоянният адрес на лицето, което административно задължение следва да се изпълнява от съответната община. За конкретния случай общинската администрация е била сезирана със заявление да извърши дължимата административна услуга като жалбоподателката е обосновала правния си интерес и е представила пред компетентния административен орган необходимото за конкретното административно производство доказателство - акт за смърт на лицето, на което заявява, че е наследница, както и други писмени доказателства, които е следвало да се изяснят и обсъдят от административния орган преди издаване на административния отказ на основание чл. 35 АПК. Законосъобразно съдът е приел също, че позоваването на чл. 242 от ГПК от страна на административния орган е необосновано с оглед разпоредбата и на чл. 23, ал. 3, т. 3 ЗГР за задължението на общинската администрация за събиране на доказателства за установяване на фактите и обстоятелства, които са от значение за случая. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение