Решение № 5313 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Спейс Секюрити” ЕООД, ЕИК 205888432, чрез процесуалния представител адв. Балкански, против Решение № 1051/04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 314/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът много по-прегледно е изследвал спорните доставки по отделни периоди, за разлика от мотивите на органите по приходите. Именно последното определя като самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт (неточно цитиран като РА № Р-02000223001339-091-001/13.11.2023 г., а не процесния PA № Р-02000224001082-091-001/04.10.2024 г.), тъй като съдът не може да замества волята на администрацията и да „допълва“ мотиви вместо нея. Твърди че не се установява от кои клиенти ревизиращият екип е изискал информация относно реалността на доставките. Признава за наличието на противоречия между основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), но отбелязва, че „Спейс Секюрити“ ЕООД няма как да гарантира представянето на едни или други документи от страна на доставчика си. В тази насока се позовава на решението на Съда на ЕС по дело С-18/13. Излага съображения във връзка с констатираните несъответствия между датата на съставяне на някои от фактурите и приемо-предавателните протоколи. Поддържа че е без значение спазването на изискванията на ЗУТ по отношение на изводите за изграждане на допълнителна система за видеонаблюдение, успоредно със съществуващата общинска система със същите функции. Отправя искания за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски по делото, съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище по същество с молба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствието на релевираните с нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Бургас е бил PA № Р-02000224001082-091-001/04.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в потвърдената част с Решение № 7/31.01.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който на „Спейс Секюрити“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС, вследствие от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 72 156,73 лв. за данъчни периоди от м. 01 до м. 08 и м. 10.2022 г. и законна лихва в размер на 21 981,81 лв., както и за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 37 078,37 лв. – главница и законна лихва в размер на 6 418,98 лв. По фактите решаващият съд е установил, че ревизията за съответните периоди е повторна, след като с Решение № 32/26.02.2024 г. на ДД ОДОП Бургас при ЦУ на НАП е отменен РА № Р-02000223001339-091-001/13.11.2023 г. и преписката е върната с указания на компетентните органи. Основната дейност на дружеството-жалбоподател е свързана с осъществяване на охрана на физически лица, на имущество на физически и юридически лица, на мероприятия, ценни пратки и товари, инкасо и всяка друга дейност, незабранена от закона. Ревизиращият екип е мотивирал корекциите в частта по ЗДДС и по ЗКПО въз основа на извършената съпоставка между документите, предоставени от „Спейс Секюрити“ ЕООД и събраните при проверките на „Сириус Секюрити“ ЕООД, Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – София (ЦКОДУХЗ), Институт по розата и етиричномаслените култури (ИРЕМК), „Пластхим Т“ АД, „Графобал България“ АД, „Дефенс капитал индъстри“ ООД, „Е-Ложистикс“ ЕООД, „Е-Ложистикс пропъртис“ ООД, „ТНД Пропъртис“ ЕООД, 148 ОУ „Проф. д-р Любомир Милетич“, Пазари юг – София и др. По искане на жалбоподателя по делото е назначена ССЕ. Изготвените заключения - основно и допълнително, са приобщени към доказателствения материал без възражения от страните в с.з. на 16.09.2025 г. и на 13.01.2026 г. Констатациите и отговорите на вещото лице са дадени в решението и взети предвид при произнасянето по същество. От правна страна административният съд е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 120 ДОПК. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е обосновал заключение за правилно приложение на материалния закон с оглед на събраните доказателства. В изложените мотиви са обсъдени предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, респ. - да бъдат признати отчетените за данъчни цели разходи съгласно чл. 26, т. 2, вр. чл. 10 ЗКПО, по фактурите от „Сириус Секюрити“ ЕООД. Доказателствената тежест за установяване на доставките е възложена върху дружеството-жалбоподател, но съпоставката на изяснените факти не води до извод за тяхната реалност. При проверките третите лица са представили обяснения и доказателства, от които е видно, че контрагентите са изградили охранителни и контролни системи на по-ранен етап и към датата на доставките вече използват същите. Отделно от този неоспорен факт по делото, дейностите по договорите с клиентите включват само задължение за физическа охрана, като напр. за строителния обект на „ТНД Пропърти“ ООД, 148 ОУ „Проф. д-р Любомир Милетич“, „Пазари Юг“ ЕАД – София и др. В хода на ревизията от задълженото лице и прекия доставчик са били изискани многократно доказателства за фактурираните дейности, но такива не са били представени. Изследваните документи в допълнителната ССЕ от своя страна не удостоверяват по никакъв начин работата, извършена на конкретните обекти – т.нар. „аналитична“ оборотна ведомост, справки за вложени материали и искания за отпускане на материали. В подкрепа на изводите са отнесени констатираните от съда разминавания между датите на съставения протокол от 31.03.2022 г. по фактура № 0…33278/11.03.2022 г., протокол от 30.06.2022 г. по фактура № 0…34515/23.06.2022 г., протокол от 31.07.2022 г. по фактура № 0…34968/30.07.2022 г. и протокол от 31.08.2022 г. (л. 179-гръб от делото, обвързан с плащане по фактура № 35281 с предмет „продажба на оръжие съгласно договор от 22.08.2022 г.“, вместо по фактура № 0…35286/31.08.2022 г. в изпълнение на договора за съвместна дейност). Обжалваното решение на Административен съд – Бургас е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от първоинстанционния съд по приложението на ЗДДС и ЗКПО са в съответствие с доказателствата по делото. Наведените касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК не се установяват след повторна проверка на доказателствения материал. Неоснователно е твърдението на касатора, според което съдът е заместил волята на администрацията и е допълнил мотивите за отказа в РА и РД към него. Процесуалната роля на съда в случая е на инстанция по съществото на спора съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК и не се изчерпва с формална проверка на констатациите в акта/доклада или само до възраженията на дружеството-жалбоподател. По реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, издаването му от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Обсъждането на изводите на органите по приходите и/или излагането на съображения в пределите на правния спор, различаващи се от тезата жалбоподателя, не може да се разглежда като отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяване на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Въз основа на главния факт дружеството-жалбоподател извлича за себе си благоприятни правни последици и в негова тежест е било доказването на предвидените условия, за да упражни правото на приспадане на ДДС – арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Спорният въпрос е квалифициран точно от решаващия съд – възникнало ли е за „Спейс Секюрити“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в пълния му размер и на съответната част от отчетените разходи, по процесните фактури с издател „Сириус Секюрити“ ЕООД. За изясняване на вписания предмет във фактурите „осигуряване на охрана съгласно договор за съвместна дейност“ и на конкретните параметри на доставките при ревизията са представени единствено ППП, в които редом с други извършени услуги, е посочено изграждане на системи за видеонаблюдение, разширяване на система за контрол на достъп, изграждане на система за електронна охрана и пожароизвестяване на различни обекти. При постановяване на решението си административният съд е възприел правилен подход и е изложил самостоятелни мотиви за отделните данъчни периоди в частта по ЗДДС и съвкупно за 2022 г. в частта по ЗКПО. Ангажираните доказателства и доказателствени средства от „Спейс Секюрити“ ЕООД не опровергават констатациите на органите по приходите. Дори напротив, поддържаните твърдения и документите, послужили за изготвяне на допълнителната ССЕ, задълбочават противоречията и несъответствието в тезата на задълженото лице за реалност на непризнатата с РА част от доставките по фактури № 0…32542/31.01.2022 г., № 0…32937/22.02.2022 г., № 0…33278/11.03.2022 г., № 0…33731/30.04.2022 г., № 0…34124/31.05.2022 г., № 0…34515/23.06.2022 г., № 0…34968/30.07.2022 г., № 0…35286/31.08.2022 г. и № 0…35667/13.10.2022 г., издадени от „Сириус Секюрити“ ЕООД. Неотносим към установената фактическа обстановка при ревизията и в хода на първоинстанционното производство е аргументът, че „Спейс Секюрити“ ЕООД няма как да гарантира представянето на необходимата за целите на ССЕ търговска и счетоводна документация от „Сириус Секюрити“ ЕООД. Основанията да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя не са свързани с материалната, техническа и кадрова обезпеченост на прекия доставчик, нито произтичат от неспазването на изискванията на ЗУТ. Поради тази причина е неуместно позоваването от страна на касатора на решението на Съда на ЕС по дело С-18/13. Цитираната преюдициална практика не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. В случая „Спейс Секюрити“ ЕООД не е провело пълно и главно доказване на релевантния за облагането факт. Както е посочено в обжалваното решение, клиентите са удостоверили възлагането само на физическа охрана, както и че разполагат с изградени собствени системи за видеонаблюдение и сигнални системи, които не са били разширявани или поддържани – напр. „Неемия“ ЕООД и Община Созопол по фактура № 0...34124/31.05.2022 г., за твърдените услуги по изграждане на система за контрол и достъп на обекти в с. Лозен и на система за видеонаблюдение, разширяване, профилактика на системи за видеонаблюдение, СОТ система в Созопол. Събраните доказателства по делото, включително ССЕ и възраженията на жалбоподателя, са обсъдени надлежно от съда в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Констатациите и заключенията от основната и допълнителната ССЕ са достатъчно показателни за невъзможността за установяване реалността на доставките. Отговорите на вещото лице при анализа на счетоводните справки е, че техният вид и стойности не дават увереност във водената счетоводна отчетност и не кореспондират с останалите данни – налице е обективна невъзможност да се установи количеството, вида и мястото на влагане на материали за изграждане на техническите съоръжения; по р. IV Констативно-съобразителна част от основната ССЕ експертът отбелязва липса на аналитична отчетност за разходите по обекти и конкретни охранителни системи; за общо осчетоводяване на материали по с/ка 601 „Разходи за материали“ (с обособени 18 групи с родови наименования); липса на аналитична оборотна ведомост за с/ка 602 „Разходи за външни услуги“; за 2022 г. е установено несъответствие с 300 000 лв. повече на разходите за материали спрямо посоченото в ОПР на дружеството за 2022 г. и т.н. Отправеният въпрос № 6 към ССЕ правилно не е поставен от съда с оглед на неизяснените обстоятелства от „Спейс Секюрити“ ЕООД относно естеството и параметрите на доставките. Като е достигнал до идентичен краен извод и е отхвърлил изцяло жалбата на „Спейс Секюрити“ ЕООД, Административен съд - Бургас е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Останалата част от мотивите в решението, включително в частта по приложението на ЗКПО за 2022 г., се споделят от настоящия касационен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. При този изход от делото претенцията за разноски от процесуалния представител на ответника е основателна. Предвид разпоредбата на 161, ал. 1, изр. 3 и изр. 4 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г., на НАП се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 евро. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,