Решение № 2509 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4511/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 204/20.03.2023 г. по адм.дело 644/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено в обжалваната част - таблица 2 на списък на декларираните парцели, неодобрени по направление "Биологично растениевъдство" от уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., с изх. 02 - 260 - 6500/6124 от 15.06.2022 г., издадено от заместник- изпълнителния директора на ДФЗ и е върнал в тази й част административната преписка на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото от Т. Хаджиангелова заявление за подпомагане при спазване на указанията на съда в мотивите на решението. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяна на решението, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Т. Хаджиангелова, с адрес в гр. Хасково, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, приел е, че в оспорената част писмото съдържа фактически и пранти основания, като в обжалваното писмо са индивидуализирани петте парцела, неотговарящи според административния орган на изискванията на чл.26, т.4 от Наредба 4/ 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. поради непредоставянето от заявителката на оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. АС е изложил доводи за допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните правила при издаване на оспорената част от акта, независимо от изпратеното писмо от 06.07.2021 г. на Хаджиангелова, с което е уведомена от административния орган, че като земеделски стопанин, който ще заявява за подпомагане нови площи по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 11, от групата на трайни насаждения, лозя, маслодайна роза и съгласно чл.39, т.1, буква "д" от Наредба 4/24.02.2015 г., че е необходимо в срок до 15.07. да представи оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че заявените лозя и/или трайни насаждения са в период на плододаване. В писмото от 06.07.2021 г., връчено на 28.07.2021 г., е посочена и хипотезата, в която такава оценка може да не се предоставя - вкл. когато лозята и трайните насаждения са създадени чрез одобрени/ финансирани проекти по ПРСР 2007 - 2013 и ПРСР 2014 - 2020 г., както и последствията от непредставяне на оценка. АС е посочил, че твърденията на Хаджиангелова, че новозаявените парцели са с насаждения, създадени по мярка 112 от ПРСР 2007 -2013, се подкрепят от доказателствата по делото. Преди приключване на административното производство е обнародвано изменение на приложимите процесуални норми - пар.20 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 4/24.02.2015 г. ( обн. ДВ бр.32/2022 г., сила от 26.04.2022 г.), съгласно което не се изисква предоставяне на оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване, когато такава е предоставена през предходната кампания или когато ДФЗ - РА може да се извърши проверка за тях в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. По делото липсват твърдения и доказателства да е извършвана подобна проверка, което е съществено нарушение на чл.36, ал.1 и ал.4 АПК. Липсва и една от предпоставките по чл.26, ал.4 Наредба 4/24.02.2015 г. в редакцията към датата на издаване на оспорения акт за неодобряване на спорните парцели, а именно при проверката по чл.39а, ал.2 от същата Наредба - тоест в цитирания по - горе регистър, да е установено, че трайните насаждения, лозя и маслодайна роза не са пригодни за ползване. Решението е правилно като краен резултат. Съдът правилно е установил приложимите процесуални норми, като са обосновани изводите му, че за административния орган е било възникнало задължение да направи и проверка за трайние насаждения и лозя в спорните парцели в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Представената с касационната жалба разпечатката без данни за датата й от ИСАК не доказва да е направена изискуемата проверка в посочения по - горе регистър чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. С касационната жалба са представени и други разпечатки, за които не е ясно от къде са и от кога, в които няма данни дали има площи, които не са в период на плододаване, които предвид липсата на достоверна дата не доказват изпълнението на задължението по чл.39а от Наредба 4/24.02.2015 г. на административния орган да извърши проверката в посочения регистър, в случаите когато няма оценка на трайните насаждения преди издаване на акта за одобрение или неодобрение по мярка 11. Отделно от това следва да се посочи, че към датата на издаване на оспорения акт, административният орган не е бил доказал и една от кумулативно необходимите предпоставки на приложимия материален закон - чл.26, т.4 от Наредба 4/ 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., който освен липсата на оценка изискава и при проверката по чл.39а, ал.2 да е установено, че трайните насаждения, лозя и маслодайни рози не са пригодни за плодододаване. Твърдяната от касатора липса на данни в регистъра по чл.16аал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз към процесната година не може да се приравни на изискуемото от чл.26, т.4 от Наредба 4/ 24.02.2015 категорично установяване чрез справка в този регистър на непригодност за плододаване. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските за производството пред ВАС в размер на 1200 лева, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение