Решение № 15897 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2016 г.

Решение № 15897 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Н. К." ЕООД, чрез пълномощника си адв. Хаджиева, срещу решение № 1414/12.07.2016 г., постановено по адм. д. № 2787/15 г., по описа на Административен съд - гр. П. /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания Ревизионен акт /РА/. Претендира разноски по представен списък. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Бонева, в писмена защита излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 960 лева за две инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001614002739-091-001/30.07.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. П., в частта в която е потвърден Решение № 798/12.10.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., с който на "Н. К." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 14963,74 лв., за доставки на стоки и материали по издадени фактури от "М. п." ЕООД, "М. С. О. П. " ЕООД и "А. к." ООД. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, По същество на спора за установено съдът е приел, че доставките от "М. п." ЕООД са с предмет материали: шрипс и ламарина по два броя фактури. Обсъдени са представените от доставчика заверени копия на фактурите, складови нареждания, доказателства за раплащане, документи за транспорт; 2 броя договори за наем на производствена база в гр. С.; справка за стоков поток; документи за предходен доставчик на материали; счетоводни документи; писмени обяснения. Съдът е възприел установеното в хода на ревизията, че по фактура № 2430/25.09.2014 г., не се доказва "М. п." ЕООД да е разполагало с процесните стоки, тъй като фактурите на предходните му доставчици са с различен предмет на доставка. Фактурите, с които е документиран извършен от "Г. М и М" ЕООД транспорт, не доказват доставката на ламарина с различни размери, тъй като приложените товарителници като вид на превоза са посочени "профили, метални конструкции". Идентични са фактите установени от съда и относно фактура № 2388/14.08.2014 г., като от представения аналитичен дневник на сметка 302 "Материали" - П., шрипс ГВ, на доставчика "М. п." ЕООД, се установява, че закупените от "Х." ООД материали са отписани като разходи за материали за строителство, т. е. същите не могат да бъдат едновременно с това предадени на ревизираното дружество. Фактурите, с които е документиран извършен от "Г. М и М" ЕООД транспорт, също са приети за неотносими, тъй като предмет на доставката са различни количества шрипс, а в приложените към фактурите товарителници е посочен превоз на "профили, метални конструкции". Относно доставчика "М. С. О. П. " ЕООД съдът е приел, че предмет на доставка са материали - шрипс. О. са представените от ревизираното лице протокол за доставка № 0050Р/06.08.2014 г., в който липсва подпис на лицето предало стоките: приемо - предавателен протокол № 145/06.08.2014 г., в който също не е посочено лицето, предало стоките и липсва подпис на такова лице; споразумителен протокол за прихващане на вземане на "М. С. О. П. " ЕООД от "Н. к." ЕООД; договор за доставка от 31.07.2014 г.; договор за изработка; справка за извършени разплащания; справка за стоков поток; фактури за извършени услуги по нарязване от "М. С. О. П. " ЕООД. Обсъдени са и представените от доставчика складово нареждане; експедиционна бележка; договор за наем от 17.04.2014 г., сключен между "М. СОП" ЕООД - наемодател и "М. С. О. П. " ЕООД - наемател, за част от производствена база в гр. С.; договор за наем, сключен между "М. с. п." АД - наемодател и "М. С. О. П. " ЕООД - наемател за същия обект; фактура за наем,; договор за доставка от 16.06.2014 г.; справка за стоков поток, от който са установени като предходни доставчици на фактурираните материали "М. СОП" ЕООД, "А. к." ООД и "Н. г." ЕООД; споразумение за встъпване в дълг от 01.07.2014 г. на "М. С. О. П. " ЕООД за задълженията на "М. СОП" ЕООД. Според писмените обяснения при доставката на материалите и експедицията им няма физическо преместване, тъй като складовата база, ползвана от двете дружества е една и съща. След анализ на тези доказателства от съда е прието, че фактурите, издадени от предходните доставчици са с различен предмет на доставка от процесната, поради което не се установява доставчикът да разполага със стоката предмет на доставката. Относно доставчика "А. к." ООД е установено, че предмет на процесните 7 броя фактури са стоки и материали. От съда са обсъдени представените протоколи за доставка; приемо - предавателни протоколи; тристранен протокол за взаимно прихващане, подписан между "А. к." ООД, "Н. к." ЕООД и "Д. т." ООД; договори за доставка; договор за наем от 17.05.2014 г., сключен между "А. к." ООД и "Н. к." ЕООД за пренаемане на част от административна сграда; справка за стоков поток. Обсъдени са представените от доставчика фактури за транспорт, издадени от "Г. М и М" ЕООД, товарителници; фактури от предходни доставчици на материали и митнически декларации; счетоводни документи; писмено обяснение. След анализ на тези доказателства съдът е възприел установеното от органа по приходите, че в представените товарителници не е посочен получател на стоките, точен адрес на разтоварването им и дата на извършване на услугата. Като изпращач на стоките не е посочено нито ревизираното дружество, нито доставчикът му "А. к." ООД, а трето лице, "М. с." ЕООД. За друга част от фактурите не са представени документи, доказващи транспортиране на материали, описани в тях. От предмета на фактурите, издадени от предходни доставчици съдът е приел, че се установява, че са получени стоки, които са различни от предмета на процесната доставка, като не може да се направи извод от кой склад/обект на доставчика са експедирани стоките. За установено съдът е приел, че в периода, в който са издадени фактурите, лицето В. Д. Ч. е управител и едноличен собственик на капитала на "Н. к." ЕООД и съдружник в "А. к." ООД, т. е. налице е свързаност на лицата по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Същото лице е управител и едноличен собственик на капитала на "Ф. г." ЕООД, посочено като предходен доставчик на "А. к." ООД, т. е. между тези две дружества също е налице свързаност по смисъла на ДОПК. При проверка на дневниците за покупки по ЗДДС е установено, че единствен доставчик на "Ф. г." ООД е "Прибор инвест" ЕООД, а негови доставчици са "Н. г." ЕАД и "М. с. п." АД. Като влогоприемател е посочено дружеството "М. п." ЕООД, за което също е доказана свързаност с посочени по-горе дружества. От посочените взаимовръзки съдът е приел че законосъобразно в хода на ревизията е прието, че ревизираното лице е било наясно с факта, че посочените дружества са само издатели на фактури, но фактически не са осъществили доставките, посочени в тях. Прието е от съда, че не е налице прехвърляне на собствеността на фактурираната стока, поради неизвършване на доставките на стоката по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В случая съдът е констатирал, че с процесните фактури формално се документират извършени доставки на стоки, поради което липсва данъчно събитие и не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Този извод на съда не е променен от извода на приетата по делото без оспорване ССЕ, от заключението на която се установява, че е установено наличие на материално- техническата и кадровата обезпеченост на доставчиците, че данъка е начислен, че доставките са свързани с предмета на дейност на доставчиците и че счетоводството на доставчика е водено редовно. Съдът не е кредитирал експертизата в частта, в която са установени от вещото лице нови факти и обстоятелства във връзка с ново представени документи по делото. Въпреки представените доказателства съдът е приел, че доставчиците не са представили документи, удостоверяващи предаването и приемането на стоките, за съхранение в обект на трето лице, не са идентифицирани стоките, за които се твърди, че са на отговорно пазене. Липсват доказателства за предаване на процесните стоки в склад на трето лице и липсват доказателства за взаимоотношения между трето лице и предходния доставчик на стоките. Решението е правилно, като не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 - 3 от АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, правилно е установил правно-релевантните факти, в който смисъл е неоснователно оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, относно нарушения от съда на приложими норми и необоснованост. Анализът на събраните доказателства - тези в административната преписка и допълнително ангажираните в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, потвърждават изводите на органа по приходите, че по отношение на доставките не са били налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит, поради липса на убедителни доказателства за реалното им извършване. Относно доставчика "М. п." ЕООД, правилно съдът е приел, че не се установява идентичност между стоката получена от предходните доставчици и процесната. Въпреки приетата по делото ССЕ не са представени доказателства, че се касае за същият вид стока, но с различно наименование. Не е доказан и транспортът на стоките, предмет на спорните фактури, тъй като в приложените товарителници е посочено, че се превозват профили и метални конструкции, като са установени и несъответствия подробно обсъдени в хода на ревизията и в обжалвания съдебен акт. Относно декларираните доставки от "М. С. О. П. " ЕООД настоящият състав намира, че в противоречие с процесуалните правила съдът не е кредитирал представеният след констатациите на ревизионния доклад приемо-предавателен протокол от 07.08.2014 г. Същият не е оспорен от ответната страна по съответния процесуален ред, поради което следва да бъде обсъден ведно с останалите доказателства по делото. Действително, от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че представените фактури за извършен транспорт от "Груп М и М" ЕООД са осчетоводени и заплатени, но същите както е приел съдът не могат да се обвържат с процесните доставки, тъй като в товарителниците са посочени различни материали. По тези съображения и представения приемо-предавателен протокол от 07.08.2014 г. не установява предаване на стоката от доставчика, тъй като е подписан от представител на транспортната фирма-шофьор и съдържа данни за стока, различна от процесната. Поради липсата на реквизити на товарителницата не може да се установи мястото на товарене и разтоварване, изпращача и клиента. Липсва и пътен лист към нея, за да се установят посочените обстоятелства, поради което са неоснователни доводите на касатора в тази насока. Относно декларираните доставки от "А. К." ООД, правилно е прието от АС, че представени товарителници и приемо-предавателни протоколи, не установяват релевантния факт, че стоките са транспортирани в обект на касатора - не е посочен получател на стоките, адрес на разтоварване и дата на извършване на услугата. Подробно са посочени несъответствията в товарителниците индивидуализирани с номера и дати, пътните листи и фактури, поради което не следва да бъдат повтаряни. Неправилно съдът не е кредитирал представени след приключване на ревизията и издаване на РД - фактури за транспорт, товарителници и пътни листи, тъй като не са оспорени по надлежния процесуален ред от ответната страна. Обсъдени с останалите доказателства по делото не променят извода на съда за липса на реално предадена стока, тъй като не се установява идентичност на процесните стоки и описаните в товарителниците, както и получените от предходните доставчици. Този факт не се установява и от приетата по делото ССЕ, тъй като заключението е изготвено единствено въз основа на счетоводни записвания. В тази насока правилно съдът е приел, че писмени доказателства, макар и многобройни не установяват по безспорен начин предаването респективно получаването на стоките по процесните фактури. В тежест на лицето претендиращо правото на данъчен кредит е да установи всички положителни предпоставки за възникването му, включително и предаване на стоката, което става чрез предаване на стоките или с тяхното индивидуализиране и отделяне. Правилно съдът е приел, че дори при наличие на последваща реализация на стоки, еднакви или сходни на тези по процесните доставки, не може да се приеме, че същите са идентични с процесните, поради липса на тяхната индивидуализация и предаване от процесните доставчици. За всички доставчици се установява, че представените протокол-доставки със съответни номера са подписани едностранно само за приел, а приемо-предавателните протоколи са подписани за предал-шофьор на фирмата превозвач и касатора. От товарителниците не се установява кой е подписал за изпращач, а по някои от тях липсва подпис на изпращача. Законосъобразно е прието, че "Н. к." ЕООД е знаело, че фактурираните доставки от "А. к." ООД, "М. С. О. П. " ЕООД и "М. п." ЕООД, са част от данъчна злоупотреба с ДДС, че е знаело, че участва в привидна доставка и по този начин се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит. Не е налице законово основание за начисляване на данък по процесните фактури, издадени от доставчиците, поради което правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури законосъобразно не е признато. Съответно, след като не е доказано от "Н. К." ЕООД, че доставките са фактически извършени, дори и да са отразени в счетоводството, не пораждат права за дружеството и не е налице право на данъчен кредит, поради препятстващите обстоятелства на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съгласно, чл. 202 ГПК за съда не съществува задължение да възприеме безусловно експертното заключение, а да го обсъди заедно с доказателствата и да изложи мотиви дали и в кои части го кредитира или не го кредитира, което е извършено от съда, а довода в тази насока е неоснователен. Обстоятелствата, че ревизираното лице и доставчиците декларират един и същи телефон за контакт и електронен адрес за връзка, подават документи по електронен път от един и същи IP адрес, едни и същи физически лица по различно време са работили на ръководни позиции в тези дружества и са били собственици на дялове в кръга от фирми очертали стоковите вериги по процесните фактурирани стоки също сочи, че доставчиците са само издатели на фактурите, но фактически не са осъществили доставките на фактурираните стоки. Неоснователен е довода за приложение на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС. В тази насока първоинстанциониня съдъ е изложил доводи, които се възприемат от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Твърденията в хода на ревизията са за наличие на данъчна измама, за която ревизираното дружество е знаело или е било длъжно да знае, а не за наличие на отговорност по чл. 177 от ЗДДС. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. за присъждане на разноски за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 600 лева, поради неявяване в съдебно заседание на процесуален представител на ответника.. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,