Решение № 587 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2008 г.

Решение № 587 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218 и ГПК (отм.) и чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Д. П. Л. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 87 от 9.01.2008 г. по гр. в.. д. Nо 327/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото е обезсилено Решение Nо 88 от 28.07.2005 г. постановено по гр. д. Nо 1575/2003 г. на Старозагорския районен съд по уважения срещу "Е"А. / Банка П. България АД/ ревандикационен иск за предаване владението на 30 кв. м., представляващи част от нива от 1 дка, имот пл. Nо 1174 по плана от 1951 г. и производството по делото е прекратено. Поддържа се, че решението на въззивния съд е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника и третото лице помагач. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба са подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция, при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил исковото производство по заявения ревандикационен иск, приемайки, че процедурата по възстановяване собствеността на процесната земеделска земя - 1 декар не е завършена, поради което и искът е преждевременно заявен. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и законосъобразно. Релевираните основания за отмяна са неоснователни. Съдебното исково производство е инициирано по иска на Д. Л. срещу Е. А. за предаване на основание чл. 108 ЗС владението на собствен недвижим имот-1 дка, уточнено в последствие на 30 кв. м. попадащи в терен, имот пл. Nо 1174 по плана от 1951 г., отреден за НПСП "Д", продаден през 1998 г. на банката. Като наследник на покойния П. Т. П. / п. 1988 г./, със съдебно решение Nо 52 от 29.10.2001 г. по адм. д. Nо 4133/2000 г. на СтРС, на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, на ищцата- Д. П. Л. е възстановена собствеността на ЛОЗЕ от 1 дка в м. "М" в строителните граници на гр. С., както и на ЛОЗЕ от 2.5 дка в същата местност. В последствие е издадено Решение на ПК С. З. Nо 518552 от 17.12.2001 г., на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на земеделски имот 3.500 дка в съществуващи, стари реални граници, попадащи в строителните граници на гр. С. м. "М", имот Nо 1174 от КП от 1951 г. /без индивидуализация на границите на имота./ При данните по делото, че процесните 30 кв. м. / за останалите 970 кв. м. е направен отказ от иска/ попадат в индустриална и складова зона "Голиш", но липсва завършена процедура по попълване на кадастъра с тях, законосъобразно решаващият съд е приел, че искът за защита на непризнатото по съответния административен ред, при незавършената реституционна процедура, право на собственост, е недопустим. Като част от недвижим имот, претендирана като реална, самостоятелна част от възстановена земеделска собственост, защитата на правото на собственост може да бъде реализирана само и доколкото обекта на защита е индивидуализиран. Решението на въззивния съд е изцяло съобразено с указанията с отменителното решение на ВКС в насока, че е недопустимо смесване елементите за индивидуализация на претендирания имот по различни териториално-устройствени планове. Правилно е прието, че представената по делото Скица на целия възстановен имот, не може да бъде възприет като годно доказателствено средство за индивидуализация на ревандикираните 30 кв. м. като реална част от имот, собственост и във владение на ответното търговско дружество, без съответното му обособяване според действащите правила на устройство на територията. Правилно, без да игнорира тази скица, но и без да може да я зачете като годно по заявения иск доказателствено средство, съдът е направил извод, че няма завършена процедура по реституцията на имота по ЗСПЗЗ и правото на собственост не е възникнало, като е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил делото. Правилно е решението на съда и в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) е приложена според точния смисъл на закона- размера на дължимите и присъдени разноски зависи от изхода на делото/ а не от размера на защитения материален интерес/ и тяхното доказване, че са направени именно за защита на спора по делото. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 218и ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия