Решение № 9664 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2017 г.

Решение № 9664 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Затвора Бобов дол, против решение № 146 от 29.09.2017 г., постановено по адм. дело № 99/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което, по жалба на М. Пенев, е отменена издадена от касатора заповед № Л-184/20.03.2017 г. за налагане на служителя на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Доводите в жалбата обективират касационните основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и потвърждаване на процесната заповед. Ответникът - М. Пенев, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски пред настоящата инстанция Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение първоинстанционното решение да се остави в сила. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок, допустима е, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от решаващия съд. Постановеното от него решение е обосновано и в съответствие със съдопроизводствените правила и с приложимите материалноправни норми. Без да е необходимо да се преповтарят изцяло мотивите на административния съд, следва да се отбележи следното: Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е установил допуснатите от административния орган съществени процесуални нарушения във формата на заповедта и процедурата за нейното издаване, които законосъобразно са довели до отмяна на акта. Правилно съдът е констатирал, че в обобщената справка, приложена по делото, комисията е установила наличие на две дисциплинарни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Първото се състои в неизпълнение на служебните задължения по чл. 313, ал. 1, т. 1 ППЗИНЗС, а второто – неизпълнение на служебното задължение по раздел IV, т. 20 от Инструкцията. Според тези констатации ДНО е дължал налагане на самостоятелни наказания за всяко неизпълнение на служебните задължения от дееца и определяне на най-тежкото от тях, респ. налагане на общо дисциплинарно наказание за двете или да изложи мотиви, поради които не приема за извършено съответното нарушение. Правилото на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР е императивно и нарушаването му води до незаконосъобразност на оспорената заповед. След даване на писмените обяснения от служителя са били събрани нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка по случая и е изготвена обобщената справка на комисията, в която са формирани изводите за осъщественото дисциплинарно нарушение с всички негови характеристики, вида и размера на дължимото наказание, които данни са споделени от ДНО в заповедта за наказание. След като крайната оценка на фактите и обстоятелствата по нарушението и изводът за противоправност на деянието са изложени в обобщената справка, след изготвяне на справката ДНО е дължал ново изслушване на служителя или приемане на писмените му обяснения, което не е сторено. Отделно от това, в заповедта липсва подпис, име и фамилия на М. Пенев, с което да е удостоверено запознаването му със заповедта. Установено е, че със заповед № Л-184/20.03.2017 г. на Началника на Затвора Бобов дол на М. Пенев е наложено наказание "порицание" за срок от една година за нарушение, представляващо неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 313, ал. 1, т. 1 ППЗИНЗС и Инструкцията за особеностите на пост № 11, 12, 13 и 14 и произтичащите от тях задължения на постовите надзиратели и други лица. Като правно основание за издаването на заповедта са посочени чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). При издаването на акта за дисциплинарно наказание органът формално е приложил чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая дисциплинарнонаказващият орган е наложил процесното наказание "порицание", без да е направен анализ на предпоставките за вида и размера на наказанието, като липсват и съответните изводи в заповедта. При липсата на мотиви в тази посока, изводът на решаващия съд, че е налице несъразмерност на наложеното наказание, като вид санкция от предвидените в чл. 197, ал. 1, т. 1-6 от ЗМВР, е обоснован и законосъобразен. Предвид изложеното решението на Административен съд – Кюстендил, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила предвид липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Настоящата инстанция смята, че разноски не трябва да се присъждат на М. Пенев, тъй като не са приложени доказателства за внесената сума от 400 лева по банков път, както е отбелязано в договора за правна защита и съдействие (л. 70). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховият административен съд, състав на пето отделение,