Решение № 7810 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15960/2011 г.

Решение № 7810 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15960/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 453/07.11.2011 г., постановено по административно дело № 122/2011 г., Административен съд - Велико Търново е: 1) отхвърлил жалбата на Христо Стойчев Робов от гр. Велико Търново против решение № 10/20.01.2011 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 950/11.10.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Велико Търново; 2) осъдил жалбоподателя да плати на ТП на НОИ - Велико Търново сумата от 150 лв. за разноски по делото. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от Христо Стойчев Робов от гр. Велико Търново. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли за отмяна на съдебното решение и връщане на административната преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество. Претендира и присъждане на направените разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част от жалбата. Ответникът - директора на ТП на НОИ - Велико Търново, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалба на Христо Робов срещу решение № 10 от 20.01.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което не е уважена като неоснователна подадената по административен ред жалба от Робов против разпореждане № 950 от 11.10.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново. С разпореждането на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, поради това, че недостигащия му осигурителен стаж е повече от пет години. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение на вещото лице по възложената му съдебна експертиза (твърдението на касатора, че е възразил срещу заключението, е невярно), издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО и ПКТП (отм.) в относимата им за казуса редакция, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. От данните по делото е видно, че Робов има придобит трудов стаж от трета категория - 21 години, 01 месец и 05 дни, и от втора категория - 07 години, 00 месеца и 14 дни. Общият му осигурителен стаж към датата на заявлението, превърнат при условията на чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване към трета категория, е 29 години, 10 месеца и 23 дни. Сборът му с възрастта е равен на 92 години, 11 месеца и 04 дни. При това положение жалбоподателят има недостигащ осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 07 години, 00 месеца и 26 дни, като не може да се ползва от разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, в който смисъл са и изводите на административните органи и съда. От решаващо значение за горната преценка е бил отговорът на въпроса дали периодите, през които Робов е полагал труд като технолог в ЕМЗ "Ивайло" гр. Велико Търново (01.07.1976 г. - 06.05.1983 г.) и в "Дервент" ООД с. Самоводене (22.06.1988 г. - 01.03.1991 г.), може да му бъде зачетен осигурителен стаж при условията на втора категория труд, а не като трета категория, както е приел пенсионния орган. Ако положеният от жалбоподателя труд на длъжност "технолог" при посочените работодатели в тези периоди може да се категоризира като такъв от втора категория, то Робов би придобил правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО (в сила към процесния момент). Преценката на съда е в съответствие с доказателствата по делото и заключението на експертизата, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят формулирания извод, че отказът за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО и § 9, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на КСО, е материално законосъобразен. Полаганият от касатора труд през спорните периоди не може да бъде причислен към втора категория. В случая липсват писмени документи, от които да е видно, че през тези периоди Христо Робов е работил в леярското производство, или поне удостоверяващи същата вредност и тежест, както в леярското производство. От записите в трудовата книжка и съдържанието на удостоверенията, на които се позовава касатора и пред първата инстанция, не следва друг извод. От горното явства, че през въпросните периоди жалбоподателят не е полагал труд, попадащ в записа на т. 12 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), както и, че не са налице основания за прилагане на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, първоинстанционния съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главното искане не следва да бъде уважавана и акцесорната му касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,