Решение № 15403 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2020 г.

Решение № 15403 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Менков като процесуален представител и 2. Главния архитект на [община], чрез пълномощника му юрк. Стамова, срещу решение № 253 от 18.02.2020 г., постановено по адм. дело № 736/2019 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответниците – УМБАЛ [фирма], чрез пълномощника си юрк. Ганева и Варненска и Великопреславска Света митрополия, чрез пълномощника си адв. Гонова, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът УМБАЛ [фирма] претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Ответникът - [община] не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 068/29.01.2019 г. на главния архитект на [община], с която по заявление на [фирма] и на основание чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ IV "за обществено обслужване", кв. 67 по плана на 8-ми м. р. на [населено място], одобрен със заповед № Г-49/06.06.2001 г. на кмета на [община]. Разпоредено е проектът да бъде съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) по реда чл. 84, ал. 1, ал. 2 Закона за културното наследство (ЗКН), като преди това се представи за разглеждане в Експертния съвет по устройство на територията към [община] (ЕСУТ) по реда на чл. 128, ал. 8 ЗУТ. На основание чл. 152 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е определено, че проектът подлежи на превантивен контрол от органа по чл. 148, ал. 3 ЗООС, като при представянето му следва да има официално становище на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна, ако попада в приложение № 1 или № 2 от ЗООС. С обжалваното решение заповедта е отменена. За да достигне до този резултат, съдът приема, че жалбата срещу административния акт е допустима като подадена от лице с пряк и непосредствен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Обосновава извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и закона. Сочи, че не е спазено изискването за мотивиране на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсват фактически обстоятелства за издаването му. Излага съображения за допуснато нарушение в процедурата по уведомяване на заинтересованите лица за образуваното производство по реда на чл. 135 ЗУТ. Обосновава извод за материална незаконосъобразност на административния акт поради липса на съгласуване на представената от заявителя скица-проект по реда на чл. 84, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 3 ЗКН предвид специалния режим на културно-историческа защита за зоната, в която попада имотът, предмет на разработката, както и с обстоятелството, че предложените устройствени показатели по проекта за изменение на ПУП-ПРЗ относно характера на застрояването не са съобразени и противоречат на общия устройствен план (ОУП) на [населено място]. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че административното производство започва по заявление на [фирма] в качеството му на собственик на УПИ IV - "за обществено обслужване" (ПИ с идентификатор 10135.1507.995), кв. 67 по плана на 8-ми м. р. на [населено място], за допускане на изменение на подробния устройствен план по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, към което са приложени скица - предложение и задание за проектиране. Искането е за промяна отреждането за имота от обществено обслужване за жилищно строителство, като се цели постигане на максимално допустимите показатели за градоустройствена зона Ц2 съгласно ОУП. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за неспазване на предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК изисквания за форма и съдържание на административния акт, както и за допуснати съществени нарушения на предвидената в чл. 135 ЗУТ процедура за издаването му. Заповедта е такава по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която по искането на заявителя е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП - ПРЗ в обхват УПИ IV - 995, кв. 67, [населено място]. Мотивирана е съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, а като фактически основания са изброени заявлението на [фирма], скицата - предложение и становището на ЕСУТ, изразено в т. 28 от протокол № 46/18.12.2018 г. Обективираните в акта фактически обстоятелства и съпътстващите го документи по преписката са достатъчни за определяне волята на административния орган. Заповедта подлежи на съобщаване на заинтересованите лица по реда на чл. 135, ал. 7 (нова - ДВ, бр. 1/2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба заповедите по ал. 3 и 5 се съобщават на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124 б, ал. 2 ЗУТ, а именно - разгласяват се с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината, т. е. не се предвижда лично уведомяване на заинтересованите лица. В случая оспорването на УМБАЛ [фирма] като собственик на съседния УПИ III - 965 е надлежно упражнено, поради което правото му на защита не е нарушено. Заявлението и скицата-предложение на искателя са разгледани на заседание на ЕСУТ в качеството на помощен орган. Незаконосъобразен е изводът на съда за допуснато нарушение в процедурата поради липсата на съгласуване по реда на чл. 80, ал. 3 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 3 и чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗКН, тъй като законовото изискване е съгласуването да се извърши преди одобряване на проекта за изменение на ПУП от компетентния орган, а не към момента на допускане изработването на проекта по реда на чл. 135 ЗУТ. Правилен е изводът на съда, че при направено искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ с представена скица-предложение по ал. 2 на разпоредбата на преценка подлежи съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. В случая с допуснатото изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ се предвижда промяна на предназначението на УПИ IV (ПИ № 10135.1507.995) от обществено обслужване в такова за "жилищно строителство", при условията на високо свободно застрояване. От заключението на съдебно-техническата експертиза безспорно е установено, че имотът попада в градоустройствена зона Ц2, за която с ОУП са определени следните показатели: плътност на застрояване 60-80%, Кинт 3, 5 до 5 и озеленяване 20-30%, както и в границите на защитена територия и нейната охранителна зона. Правилно съдът приема, че за тази територия не намират приложение същите градоустройствени правила, които са относими за останалата част от зоната. Съгласно предписанията на Приложение № 3 към чл. 4, ал. 2 от Специфичните правила и нормативи към ОУП на [община], изискванията към ПУП за процесния имот, който макар да се намира в зона Ц2, по отношение на застрояването му следва да действа специалния режим на културно-историческа защита, доколкото попада в обхвата на архитектурно-археологически резерват "Античен [населено място]-Варна" и неговата охранителна зона. Изискванията за тези територии са за ниско до средно застрояване с кота корниз 15, 00 м. Неоснователни са възраженията на касационните жалбоподатели, че с изискванията се препоръчва, без да се ограничава височината на строителството. Текстът на приложението е в смисъл, че за посочените територии при отсъствие на други ограничения се предвижда ниско до средно застрояване при изрично посочена максимална височина 15 м, съответна на чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Приемането на обратното би обезсмислило изричното посочване на двата вида застрояване. Следователно, направеното със скицата - предложение и заданието за проектиране предвиждане за жилищно строителство с характер на застрояването високо, т. е. над 15 м, е в нарушение на действащия ОУП на [община] от 2012 г. Ето защо, заключението на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е направено при правилно тълкуване на специфичните правила и нормативи относно застрояването на имоти, попадащи в територията на архитектурно-археологическия резерват. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника УМБАЛ [фирма] за присъждане на разноски, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да му заплатят такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение