Решение № 905 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу Решение 6858/30.05.2024 г., постановено по адм. дело 2651/2024 г. по описа на АССГ, с което по жалба на НанковООД със седалище гр. Севлиево е отменено Решение Ж-117/08.02.2024г. на КЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. За съвместно разглеждане с първата жалба е присъединена и втора касационна жалба, предявена срещу същото съдебно решение от Електроразпределение СеверАД със седалище гр.Варна. Двамата касатори твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Нанков ООД гр. Севлиево срещу Решение Ж-117/08.02.2024г. на КЕВР. Претендират разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисия за енергийно и водно регулиране, се представлява от юриск. Бельова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, не оспорва втората касационна жалба, а по същество твърди основателност на същите, съответно-неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Редовно призован за съдебно заседание, вторият касационен жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД гр. Варна, не се представлява, но депозира отговор на първата касационна жалба , с който изразява становище за допустимост и основателност на същата по подробно развити в отговора съображения. Ответникът по касационната жалба, НанковООД-гр.Севлиево, не изпраща представител.От процесуалния му представител адв.В.Пенчев по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба на КЕВР с доводи за неоснователност на същата и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от НанковООД-гр.Севлиево срещу Решение Ж-117/08.02.2024г. на КЕВР, с което на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ във вр. с чл.147, ал.1 от Наредба 3 е прекратено административното производство пред КЕВР, образувано по жалба на същото дружество вх. Е-11Х-00-219/06.11.2023г. срещуЕлектроразпределение СеверАД по повод установените изисквания за увеличаване присъединената мощност на обект на жалбоподателя, изразено в Становище на ЕРП-Север изх.ПУПРОК-9014/16.10.2023г. С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил Решение Ж-117/08.02.2024г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да стигне до този правен резултат, съдът, след анализ на доказателствата поотделно и в тяхната цялост, е стигнал до извод за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати от КЕВР съществени процесуални нарушения при постановяването му, довели от своя страна и до необоснованост и противоречие на акта с материалноправните разпоредби. Съдът, изхождайки от оплакванията в жалбата, с която КЕВР е сезирана , административната преписка и относимите законови разпоредби, е установил, че спорът попада изцяло в предмета на осъществявания от КЕВР контрол върху дейността на ЕРП Север, определен с разпоредбите на чл.22 и чл.76, ал.4,т.8 от ЗЕ и Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи. В този случай съгласно разпоредбата на чл.147, ал.2 от Наредба 6 ,след като извърши проверка на жалбата и събере в хода на административното производство необходимите доказателства, КЕВР може да приеме жалбата, с която е сезирана, за основателна и с решението си да даде на съответното ЕРП задължителни указания за процедиране, както и срок за изпълнението им. АССГ е приел, че в конкретната хипотеза КЕВР не е извършила никаква проверка на релевантните за спора факти и не е събрала никакви относими доказателства. КЕВР е действала като пощенска кутия- възприела е изцяло фактическите твърдения на ЕРП Север относно техническите възможности за присъединяване на обекта на жалбоподателя, без събирането на каквито и да било доказателства за тяхната достоверност и без да отговори на най-същественото възражение на жалбоподателя- как обектът е ползвал досега по-висока мощност при съществуващата свързаност, а оттук нататък за осигуряване на същата мощност следва да се изграждат нови съоръжения. Според съда именно необходимостта от изграждане на ново съоръжение, около която е концентриран спорът, остава недоказана .Според съда изложените от КЕВР в решението му правни аргументи биха били правилни, ако твърдените от ЕРП Север факти са такива, каквито се твърдят.Тези факти обаче остават недоказани в рамките на развилото пред КЕВР административно производство.Съдът е заключил, че при този порок на административното производство, съдът е в невъзможност да провери материалната законосъобразност на административния акт. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт съгласно правомощията си по чл.221, ал.2 изр. последно от АПК. Спорът, с който КЕВР е сезирана в рамките на правомощията й по чл.22 вр. с чл.76,ал.4, т.8 от ЗЕ се изразява в това дали и доколко,за да бъде увеличена потребяваната от дружеството жалбоподател за заявения негов обект мощност от 15 кВт на 50 кВт, е необходимо изграждането на нови съоръжения- нов трафопост и мрежи, или,както и до скоро, това може да се осъществи в рамките на наличните съоръжения. Видно от представената по делото административна преписка, въз основа на която е постановено отмененото решение на КЕВР, административният орган не е изяснил относимите към спора факти и не е събрал каквито и да било доказателства с цел разкриване обективната истина по спорните обстоятелства. Вместо това, както правилно е приел АССГ, КЕВР е възпроизвела като факти твърденията за тях, изложени от една от страните ЕРП-Север. Твърдението за факти в административното производство, особено при оспорването им от насрещната страна, подлежи на доказване, каквото не е проведено в административното производство пред КЕВР, въпреки задължението на административния орган по чл.36 от АПК. Правилен е решаващият извод на АССГ за допуснати от КЕВР при издаване на решението й съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл.35 и чл.36 от АПК, довели от своя страна и до невъзможност съдът да осъществи вменения му от закона контрол за материална законосъобразност на административния акт. Неоснователни са развитите в касационната жалба на КЕВР оплаквания за допуснати от съда при постановяване на съдебното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички събрани от съда доказателства и неизлагане на самостоятелни мотиви по спорните факти. Съдът е изложил самостоятелни мотиви, приемайки че самият административен орган е приел за установени спорни факти, твърдени само от едната страна, без събиране на надлежни доказателства с цел установяването им. Съдът е изложил надлежни мотиви както за това по каква причина приема, че административният орган при постановяване на решението си е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и защо намира, че тези нарушения водят до невъзможност за осъществяване на ефективен съдебен контрол за съответствието на административния акт с приложимите материалноправни разпоредби. По горните съображение касационните жалби са неоснователни, а обжалваното с тях съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационните жалбоподатели нямат право на разноски. На ответника по касационна жалба, НанковООД-гр.Севлиево, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 1000 / хиляда / лв адвокатско възнаграждение, платими по равно от двамата касатори. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение