Решение № 13751 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 968/2012 г.

Решение № 13751 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 968/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Тодоров Офицерски от гр. Оряхово срещу решение № 4584 от 25.10.2011 г. по адм. дело № 1178/2010 г. на Административен съд София - град. Със същото Агенция "Митници" е осъдена да му заплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 4812 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2011 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски по делото в размер на 582 лева. Същевременно е отхвърлен искът на касатора за заплащане на обезщетение за разликата от 3448 лева до целия претендиран размер от 8260 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 4.01.2010 г. до 20.06.2011 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 346 лева юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната му част по отношение на исковата претенция, както и в частта за разноските, присъдени по компенсация, като се поддържа, че направените разноски се дължат изцяло. Алтернативно се поддържа, че ако съдът приеме, че обезщетението е правилно определено на база основна месечна заплата 570 лева, да се отмени решението в частта му, с която е извършено прихващане с платените от агенцията обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл в размер на 1914 лева и искът е отхвърлен в тази част. Счита се, че решението е неправилно - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Подробни съображения са изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо предвид подадената в срок и от надлежна страна жалба. По същество тя е частично основателна. Съображенията са следните: Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в приложимата редакция (ДВ, бр. 95 от 2003 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Разпоредбата уточнява, че брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. По делото е установено, че брутното възнаграждение на жалбоподателя към датата на възстановяването му на длъжност - 1.07.2011 г., която е най-близка до датата на признаване на уволнението за незаконно - 20.06.2011 г., е 672.60 лева, като определеното му основно месечно възнаграждение към този момент е 570 лева (при 550 лева към датата на прекратяване на служебното правоотношение). Именно това възнаграждение е взето предвид от съда при определяне на общия размер на обезщетението за 10 месеца, което правилно е изчислено на 6726 лева. Обосновано и правилно съдебният състав е приел, че от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде приспаднато изплатеното вече на служителя обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1276 лева. Плащането и в двете хипотези се основава на един и същи юридически факт, а именно на прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Разликата е единствено относно законосъобразността на административния акт, с който това е направено. Когато същият е законосъобразен, дължимото ex lege обезщетение е в размер на две месечни заплати. Когато актът е незаконосъобразен и е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. Във всеки случай е недопустимо за един и същ период от време (2 месеца) служителят да получи двойно обезщетение, което би довело до неоснователното му обогатяване. Законосъобразен е и изводът на съда относно началния момент, от който се дължат лихвите. В съответствие с ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС (т. 4) и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл той е приел, че това е датата на влизането в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразният административен акт. В случая решението на ВАС с № 8798 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 10561/2010 г., отменящо заповедта на директора на Агенция "Митници" от 16.12.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, поради което датата, от която ответникът дължи лихва върху главницата е правилно определена. Незаконосъобразно обаче съдът е извършил прихващане и със сумата, която служителят е получил за неспазения срок на предизвестието съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Тя има съвсем друго предназначение, а именно, да компенсира вредите на служителя от неизпълнението на задължението на органа да го предизвести, поради което с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение получената сума в размер на 638 лева не подлежи на връщане като платена на отпаднало правно основание. Затова решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на Димитър Тодоров Офицерски в размер на сумата 3448 лева, представляваща разликата между присъденото обезщетение от 4812 лева до претендирания размер на иска от 8260 лева, като се осъди Агенция "Митници" да му заплати допълнително сумата 638 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2011 г. до окончателното й изплащане, а за разликата до претендирания размер на обезщетението, т. е. за сумата 2810 лева, искът следва да бъде отхвърлен. При този правен резултат и съобразно петитума в жалбата, решението следва да бъде изменено и в частта за разноските. Предвид обстоятелството, че на жалбоподателя се дължат основателно направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 660 лева, Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати и разликата от 78 лева над присъдената сума от 582 лева. Що се касае за претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, същото съобразно изхода на делото се явява основателно за сумата 75 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,