Решение № 6156 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15757/2009 г.
ВАСVII отделение11.05.2010 г.докладчик т Юлия Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 505 от 19.10.2009 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 469/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6156 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15757/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Христо Атанасов Григоров срещу решение № 505 от 19.10.2009 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 469/2009 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - НАПИ - "Областно пътно управление" гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител е изразил становище, че същата е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение. Ответницата Теменужка Иванова Стефанова, чрез пълномощника си по делото, е представила писмено възражения, с което поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, "Хермес Б" ЕООД и кметът на община Велико Търново - ответници по касационната жалба, не са заявили становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Христо Атанасов Григоров против решение № КД-14-04-187/08.06.2009 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, с което е отказал да издаде заповед на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за изменение на границите на поземлени имоти с идентификатори 10447.28.340 и 10447.28.341 по заявление вх. № 94-2390/26.03.2009 г., подадено от жалбоподателя с представена скица -проект за изменение в кадастралната карта по съдебно решение от 05.01.2004 г. по гр. д. № 1215/2001 г. на Великотърновския районен съд, влязло в сила на 10.09.2008 г., въз основа на която е изготвен акт № 156/24.04.2009 г. за непълноти и грешки. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и материалния закон. Възприел е изцяло изложените в решението на началника на СГКК гр. Велико Търново фактически и правни съображения, при които е отказано изменение на кадастралната карта. Посочил е, че административният орган правилно е счел, че представеният проект за изменение на КК и КР засяга имоти общинска и държавна собственост, а актът за непълноти и грешки не е подписан от всички заинтересувани лица - представители на общината и държавата. Съдът е изтъкнал, че същите не са участвали в съдебния спор по гр. д. № 1215/2001 г. по описа на РС гр. Велико Търново и за тях решението не е задължително. Приложената скица проект предвижда промяна на граници на имот държавна публична собственост, представляващ път от републиканската пътна мрежа и имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ. С изготвената скица-проект на промяна на кадастралната карта, в границите на имот 10447.28.340 са новообразувани имоти: 10447.28.31 с площ 1200 кв. м. и собственици Теменужка Иванова Стефанова - 200/1200 ид. ч. и "Хермес - Б " ЕООД 1000/1200 ид. ч., като е осигурен достъп до път на новообразувания имот, имот 10447.28.32 с площ 1800 кв. м. и собственици наследници на Дена Христова Петрова (в. т. ч и жалбоподателя); в границите на имот 10447.28.341 са новообразувани имоти: имот 10447.28.33 с площ 500 кв. м. и собственици наследници на Дена Христова Петрова и имот 10447.28.34 с площ 300 кв. м. със собственици Стефан Иванов и Георги Стефанов. Съдът като е обсъдил доказателствата и заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза е достигнал до извод, че засегнати от промяната на кадастралната карта са имоти 10447.28.340, 10447.28.341, 10447.28.4 - път II клас и 162.2 - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. При това положение е приел, че неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересуваните лица е основание за постановяване на отказ да се уважи заявлението на жалбоподателя за изменение на кадастралната карта, както правилно е постановил началникът на СГКК гр. Велико Търново. Изложил е подробни съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя за приложение на реда по чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., тъй като не е налице пълно субективно тъждество между предмета и адресатите на СПН, с която се ползва влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1215/2001 г. и заинтересуваните лица по см. на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Поради това и след като актът не е подписан от част от собствениците на засегнатите от изменението имоти, административният орган правилно е отказал издаването на позитивен административен акт за жалбоподателя. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. При постановяването му съдът е преценил всички релевантни за спора обстоятелства и въз основа на точен и обективен анализ е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно е приел, че неподписването на акта за непълноти и грешки съставлява основание за отказ на административния орган да измени границите на поземленини имоти с идентификатори 10447.28.340 и 10447.28.341.Неоснователни са твърденията на касатора, че с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., не е необходимо подписването на акта от страна на общината, защото изменението е в изпълнение на съдебно решение. Както правилно посочва в мотивите си съдът, решението на районния съд, с което е възстановена собствеността на касаторите, не може да се противопостави на общината и НАПИ - ОПУ гр. Велико Търново. Те не са били страна в производството и съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението няма сила на присъдено нещо по отношение на тях. Неоснователно е позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 297 ГПК. Тази норма действително определя зачитането на силата на присъдено нещо от съдилищата и другите държавни органи. Но както правилно е приел решаващият съд, е необходимо обективно и субективно тъждество между предмета и адресатите на силата на присъдено нещо и страните по правоотношението, обуславящо съответния държавен акт. В случая въпросът за собствеността върху процесния имот не е разрешен с влязло в сила съдебно решение с участието на общината и НАПИ - ОПУ гр. Велико Търново, поради което спрямо тях е неприложим реда по чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Правилно съдът е приел, че след като същите в качеството си на заинтересувани собственици са отказали да подпишат акта за непълноти и грешки, това обстоятелството е основание за административния орган да издаде обжалвания отказ по чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, не са налице сочените в нея касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,