Решение № 7153 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4964/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на "СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Младост", бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя - Н. П. П., чрез процесуален представител - юрисконсулт В. Вълканов, срещу Решение № 10806/19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 270/2026 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Заповед № 7984/17.11.2025 г. на вр. и. д. председател на Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), забраняваща на "СИТИ КЕШ" ООД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, т.к. не включва в себе си неустойка, която по своето естество представлява прикрито възнаграждение на кредитора. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Развива съображения, че съдът е достигнал до неправилно заключение относно наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), т.к. обратно на приетото от решаващия състав, фактическите констатации на административния орган не обуславят извод за осъществена от дружеството нелоялна заблуждаваща търговска практика. Противопоставя се на констатацията, предопределила и крайния правен резултат по делото, че задължението за заплащане на неустойка по сключения договор за потребителски кредит, обусловено от неудовлетворяване на условието за представяне на обезпечение в договорения срок, се явява допълнителен разход, който следва да се включи в размера на посочения от кредитодателя годишен процент на разходите (ГПР). Позовавайки се на предписанието на чл. 19, ал. 3, т. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на формирала се по приложението му съдебна практика на Върховния административен съд, както и на съдържанието на чл. 19, предл. 2-ро от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г.) (Директива 2008/48), излага аргумент, че както националното, така и съюзното законодателство изрично изключват от размера на ГПР разходите, възникнали поради неизпълнение на задължения по сключения договор за потребителски кредит. Според касатора доколкото цитираните норми не прецизират вида на неизпълнените задължения, плащането под формата на неустойка, предпоставено от неизпълнение на поетия ангажимент за предоставяне на обезпечение, не би следвало да се включва в ГПР по кредита. В допълнение, излага, че задължението за заплащане на неустойка е бъдещо несигурно събитие, зависещо от фактори, изцяло под контрола на потребителя, който е бил наясно с риска от настъпването му, доколкото последният е недвусмислено определен в клаузите на договора и в погасителния план. В заключение мотивира необоснованост на тезата на административния орган, споделена и от съда, за "прикрито възнаграждение". По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорената заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ). Не претендира разноски. Ответникът - председателят на КЗП, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "СИТИ КЕШ" ООД против Заповед № 7984/17.11.2025 г. на вр. и. д. председател на КЗП, забраняваща на дружеството да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, а именно: да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, т.к. не включва в себе си неустойка, която по своето естество представлява прикрито възнаграждение на кредитора. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че в Комисията е постъпил сигнал с вх. № Ц-03-2788/06.03.2025 г., в който е изложено, че на 29.11.2024 г. е сключен договор за потребителски кредит със "СИТИ КЕШ" ООД за сумата от 2 300,00 лева, която следва да бъде върната за 10 месеца на вноски, но при изразено на 25.02.2025 г. желание за предсрочно погасяване кредитополучателката е получила информация, че независимо от вече извършеното едно плащане в размер на 550,00 лева, към момента има остатък за погасяване в размер на 3346,00 лева. Към жалбата са приложени: договорът за потребителски кредит, погасителният план към него и екранна разпечатка от кореспонденцията със служител на кредитодателя. С писмо с изх. № Ц-03-2788/31.03.2025 г. и на основание чл. 192 ЗЗП от "СИТИ КЕШ" ООД е изискана следната информация и документи: справка-извлечение по сметка за извършените и предстоящи плащания по договор за кредит № 9501329/29.11.2024 г. (с разбивка - изплатена главница, лихва, такси и други разходи); досието по договора за потребителски кредит - заверено копие (договора, ведно с всички относими към него документи) и депозираните до "СИТИ КЕШ" ООД молби/жалби на потребителя, както и отговорите по тях. С постъпило с вх. № Ц-03-2788/08.04.2025 г. становище "СИТИ КЕШ" ООД е информирало проверяващите в КЗП, че Д. У. е кредитополучател по договор за обезпечен потребителски кредит № 1197436/29.11.2024 г., като ГПР в договор № 902043 е изчислен на основание чл. 19, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Посочено е, че кредитополучателката не е изразявала желание за предсрочно погасяване на задълженията си, като няма данни и за оплаквания в тази връзка. Конкретизирани са всички задължения с оглед техния падеж, стойност и вид - главница, лихва, неустойка, като е отбелязано и каква е сумата на цялата вноска, както и на остатъка по нея, със съответната дата на плащане. Констатирано е, че по кредита са извършени плащания, както следва: на 24.01.2025 г. – 400,00 лева, на 28.01.2025 г. - 150,00 лева, на 27.02.2025 г. - 540,00 лева и на 01.04.2025 г. - 550,00 лева. Към становището е приложено копие от Договор за потребителски кредит № 1197436 към искане № 9501329, с дата на сключване - 29.11.2024 г. Установено е, че в чл. 3, ал. 1 от договора са разписани параметрите му, като в т. 1 е посочен размерът на кредита, а именно - 2300,00 лева, в т. 2 - размерът на погасителната вноска - 4 x 95, 83 лева и 6 x 441, 14 лева, в т. 3 е конкретизиран ден за плащане на 30-о число, в т. 4 е заложен вид на вноската "месечна", в т. 5 е изчислен ГПР, който възлиза на 63, 47 %, в т. 6 е предвидено кредитът да бъде връщан на 10 вноски, в т. 7 е регламентиран фиксиран лихвен процент: 50 %, в т. 8 е записана дата на първо плащане - 30.12.2024 г., в т. 9 е заложено обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, в т. 10 е договорена дата на последно плащане: 30.12.2025 г., в т. 11 е предвидено, че няма такса за усвояване, а в т. 12 е сумирана общата сума за плащане в размер на 3030, 16 лева. В чл. 5, ал. 1 от договора страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените в текста обезпечения, като съгласно чл. 11 от анализираното съглашение, с подписването кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит, дължи на кредитора неустойка в размер на 2409, 84 лева, която ще бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в Приложение 1 към договора за кредит начин. С оглед резултатите от извършената проверка на 14.11.2025 г. Комисията е взела решение, обективирано в Протокол № 54 от същата дата, че с поведението си "СИТИ КЕШ" ООД уврежда икономическите интереси на потребителите и прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (предоставя невярна информация) ЗЗП (търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/в случая: стойността на ГПТ по кредита е невярна, по-ниска от действителната, т.к. не включва в себе си неустойка, която по своето естество представлява прикрито възнаграждение за кредитора) и има за резултат или е възможно да има за резултат взимането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Въз основа на решението на КЗП е издадена и атакуваната в първоинстанционното производство заповед. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на атакуваната ЗППАМ с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби, и съотнасяйки към нея установените по делото факти и обстоятелства, е формулирал крайно заключение за законосъобразност на волеизявлението. Съобразявайки нормите, регулиращи съдържанието на договора за потребителски кредит и задължението за посочване на ГПР, както и съдържащата се в §1, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПК и чл. 3, б. "ж" Директива 2008/48/ЕО дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя", съдът е приел, че задължението за заплащане на неустойка в случая следва да бъде възприемано като допълнителен разход, елемент от ГПР. Заключил е, че търговката практика е заблуждаваща, т.к. това задължение е значително по размер, начислява се много скоро след отпускането на кредита и възниква с голяма вероятност, доколкото условията за невъзникването му са почти неизпълними, а това предполага да бъде сумирано с общата сума, посочена в чл. 3, ал. 1, т. 12 от договора за потребителски кредит. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на "СИТИ КЕШ" ООД против атакуваната заповед на председателя на КЗП. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, § 1 и § 3, буква "a)" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО /Директивата), които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера. Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. В синхрон със съдържанието на цитираната наднационална разпоредба текстът на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП категоризира търговската практика като нелоялна, когато същата противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следователно изводът за наличие на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП предполага положителна констатация за кумулативно наличие на три материалноправни предпоставки, както следва: 1) действия, категоризиращи се като търговска практика; 2) тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; и 3) като резултат да е променено или да е възможно да се промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Наред с горното, според предписанието на чл. 5, §4 Директивата търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7 или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9. Съгласно текста на чл. 6, §1 заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел: a) съществуването или естество на продукта; б) основните характеристики на продукта, като неговата наличност, преимущества, рискове, изпълнение, състав, екологични или социални характеристики, принадлежности, аспекти, свързани с кръговостта, като трайност, наличието на възможност за ремонт или рециклиране, извънгаранционно обслужване на клиента и разглеждане на жалби, метод и дата на производство или предоставяне, доставка, пригодност за използване по предназначение, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват при неговата употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху продукта; в) обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка на търговеца или продукта; г) цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство; д) потребността от сервизно обслужване, резервна част, подмяна или ремонт; е) характера, качествата и правата на търговеца или неговия агент, като неговата самоличност и имущество, неговата квалификация, статус, одобрение, съдружие или обвързаност и права върху индустриална, търговска или интелектуална собственост или награди и отличия; ж) правата на потребителя, включително правото на замяна или възстановяване на цената съгласно Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои елементи на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции ( 4 ), или рисковете, с които може да се сблъска. Следвайки съдържателната логика на посочената наднационална разпоредба, чл. 68д, ал. 1 ЗПП категоризира търговската практика като заблуждаваща, когато същата съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С оглед изложеното, за да обоснове заключение за нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, административният орган следва да установи наличие на три материалноправни предпоставки в условията на кумулация, както следва: 1) действия, категоризиращи се като търговска практика; 2) тази търговска практика съдържа невярна информация и следователно да е подвеждаща; и 3) като резултат (вкл. възможен) да е взето търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Преди всичко следва да се посочи, за да постанови атакувания правен резултат, административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, но същевременно в диспозитива на акта е забранил прилагането на заблуждаваща търговска практика по чл. 68г, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна и подвеждаща информация), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП. При така формулираното властническо волеизявление не става ясно каква е по съдържанието си правната воля - дали е възприета теза за наличие на нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП или такава по чл. 68г, ал. 1, предл. 1-во с.з. Нещо повече - словесното описание в разпоредителната част на акта, следващо цитата на разпоредбата на чл. 68г, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, не само не кореспондира по никакъв начин с нея, но и такъв нормативен текст на практика не съществува, доколкото чл. 68г, ал. 1 от закона няма няколко предложения, от които да се избира първото. Неяснотата води до объркване досежно съдържанието на волеизявлението, което рефлектира пряко както върху възможността на адресата да защити в пълнота правата си, така и върху възможността съда да извърши дължимия съдебен контрол на всички основания и в обхвата, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК. Съдът не може да извежда волята на административния орган и да предполага какви са били съображенията му, за да постанови конкретния правен резултат, затова и нарушението на чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 АПК е винаги съществено. Допълнителен аргумент за отмяна на акта е и неговата ненадлежна немотивираност. Дори заповедта да съдържа констатация за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП и заблуждаваща такава по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, видно от цитираните нормативни текстове е, че и двата фактически състава включват елемент, който изисква преценка на поведението на средния потребител като резултат от осъществения от търговеца акт. В хипотезата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е необходимо да се докаже съществена промяна (или възможност за такава) в икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, от своя страна, предполага установяване на резултат (или възможен такъв) вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца извършва нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител, като съгласно съображение 18 Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. Очевидно изискуема е конкретика, каквато в случая не е налице, а това прави и волеизявлението необосновано, а оттам и незаконосъобразно на самостоятелно основание. По изложените съображения, обратно на възприетото от първостепенния съд, председателят на КЗП е издал заповед, която не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. В този смисъл, отхвърляйки жалбата на "СИТИ КЕШ" ООД против нея, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Вместо него касационната инстанция следва да постанови друг, с който да отмени атакуваното властническо волеизявление. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,