Решение № 5750 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 629/2010 г.

Решение № 5750 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 629/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мариана Иванова Стоянова, от с. Казичене, чрез пълномощника й - адв. Вълчев, против Решение от 26.06.2009 г. постановено по адм. дело № 01572/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с искане за отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Стоян Рангелов Гьошев, лично и чрез пълномощника си - адв. Ценов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът Румен Иванов Зашев, чрез пълномощника си - адв. Вълчев, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - кметът на СО - район "Панчарево", не се явява и не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение състав на СГС, административно отделение, е уважил жалбата на Стоян Рангелов Гьошев против Заповед № РД-09-192/1.10.1991 г. на Председателя на ВИК - ОбНС Панчарево, с която е одобрено изменението на застроителния и регулационен план на с. Казичене, кв. 32, парцели VIII-702, ХХV-702 и III-703, като е прогласил нищожността й. Изводът е обоснован с характера на производството по изменение на ЗРП, което е на основание чл. 93 от ППЗТСУ (отм.). Прието е, че липсва воля от всички собственици на засегнатите парцели за изменение на регулацията, като условие за изменение на плана и конкретно липсва подпис под заявлението от жалбоподателя Гьошев, установено от експертна справка, постановление от 26.01.2005 г. на АП - София и протоколи и решения по наказателни дела. С оглед отсъствието на воля за изменението на плана от един от собствениците на засегнатите парцели, издадената заповед е нищожна, поради "надхвърляне материалната компетентност" на органа. В подкрепа на извода за нищожност на оспорения акт е добавена и липсата на доказателства, установяващи личната компетентност на органа, издател на заповедта. Така постановеното решение е неправилно. Приетите от съда пороци не обуславят изводи за нищожност на оспорения административен акт. Липсата на съгласие на един от собствениците на парцели за изменение на плана за регулация, на основание чл. 93, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) не обуславя нищожност на заповед № РД-09-192/1.10.1991 г. поради надхвърляне материалната компетентност на органа. Материалната /предметна/ компетентност на административният орган е свързана с правото му да издава актове и извършва действия в определена материя, а не с условията, които хипотезиса на материалноправна норма предвижда за издаване на съответния на тази материя административен акт. Ако органът не е имал предоставена компетентност да издава акт от съответната материя и въпреки това го издаде, тогава издаденият при липса на материална компетентност административен акт, би бил нищожен, на приетото от съда правно основание. Случаят обаче не е такъв. Съгласно чл. 93, ал. 5 от ППЗТСУ (отм.), компетентният по материя и степен орган за издаване на заповеди по чл. 93, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) за гр. София /тъй като с. Казичене е към община "Панчарево" СО/, е началникът на управление "АГ" на СО, или кмета на общината, съответно определени от тях длъжностни лица. От приложеното към касационната жалба Решение на ИК на СНС, по Протокол № 7/9.05.1988 г. и приложение № 3 към него, е видно, че по предложение на гл. архитект на гр. София, с това решение са предоставени компетенции на председателите на ИК на ОбНС да издават заповеди по чл. 93, ал. 5 от ППЗТСУ, за одобряване измененията на ДРП по чл. 93, ал. 1 и 2 от ППЗТСУ. Приложена е и Заповед № Р-76/1990 г. на МС на НРБ, с която на основание § 2 от ЗИДЗНС (отм.), за п-да 1.10.1990 г. - 20.11.1991 г. са назначени временни общински изпълнителни комитети в гр. София, като за всяка община са посочени поименно членовете им, в състав: председател, зам. председател, секретар и членове. За община - Панчарево, председател е Деян Игнатов Ризов, който е и издател на процесната заповед. От изложеното се налага извода, че председателят на ВрИК на община - Панчарево, СО, към 1.10.1991 г. е разполагал с материална и лична компетентност да издаде оспорената заповед за одобряване изменението на ДРП на парцели III, VIII и ХХV, в кв. 32 по плана на с. Казичене, община - Панчарево, на основание чл. 93, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Тази му компетентност обуславя валидност на оспорения акт. Като е приел обратното, че е налице нищожен акт, съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му се явява неправилно. В случая съдът е смесил основанията за нищожност с тези за унищожаемост на административния акт, поради което е постановил неправилно решение. В хипотезата на липса на съгласие за изменение на плана от жалбоподателя Гьошев, съгласно приетото от съда, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 93, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), респ. е налице противоречие с материалния закон, поради липса на една от предпоставките на чл. 93, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) за допускане на изменението, които нарушения са основания за отмяна на заповедта, като унищожаема, а не като нищожна. Като неотносими към нищожността на оспорения административен акт, тези доводи на жалбоподателя, не е следвало да бъдат обсъждани по същество, а и поради изтеклия срок за оспорването му, като унищожаем. Друг е въпросът, че доказателствата за наличието на това нарушение - липса на съгласие са противоречиви. От изложеното следва извода, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на ответника Стоян Рангелов Гьошев, срещу Заповед № РД-09-192/1.10.1991 г. бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,