Решение № 16418 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2019 г.

Решение № 16418 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на К. Костов, С. Цекова и Д. Костова и тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Александрова, против решение № 403 от 13.11.2018 г. по адм. дело № 149/2018 г. на Административен съд – гр. Перник (АС – гр. Перник), с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № 47 от 3.05.2018 г. на Кмета на Община Перник, издадена на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ за отказ да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) на част от кв. 1 при условията на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие със закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за липса на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като регулацията по действащия ПУП – ПР не е приложена. Твърдят, че се установява и че допуснатата грешка и разминаване между регулационните и имотните граници се дължи на неправилно заснемане направено от общината, поради и което е нейно задължение да я отстрани. Твърдят, че с изтичане на сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ е прекратено отчуждителното действия на плана и правото на собственост върху парцела се е трансформирало в право на собственост върху имота, за който е бил отреден парцела и придаваемите се части се връщат в техния патримониум, поради което са направили искането по § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Искат оспореното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Кмет на Община Перник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от страни, адресати на оспореното решение, за които то е неблагоприятно и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното решение АС – гр. Перник е приел, че производството е започнало по жалба срещу мълчалив отказ, но в хода на производството е последвал изричен такъв с оспорената заповед, която е счел за предмет на делото. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при спазена процедура и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че от доказателствата по делото не се установява наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като действащата дворищна регулация по плана по Заповед № 1076 от 23.08.1974 г. не предвижда придаване на части от и към имота на жалбоподателите, а след като липсва такова предвиждане са неприложими чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.); и § 22, ал. 1 от ДР на ЗУТ, според които планът се счита приложен след плащането на регулационните сметки за придадените имоти или части от имоти. Приел е, че има уреждане на сметки по регулация, но по прилагането на предходния действал план от 1964 г., но не и по актуалния регулационен план от 1974 г., поради това е приел за неприложим § 8, ал. 1 от ДР на ЗУТ и сроковете по § 6, ал. 2 и 4 не текат, тъй като придаваемите части не се връщат автоматично в патримониума на собственика, доколкото са били уредени с нотариален акт от 1971 г. като положението преди влизането в сила на дворищно регулационния план от 1974 г. не може да се възстанови. Поради това не е настъпило отчуждително действие на дворищнорегулационния план от 1974 г. и за жалбоподателите е налице друг ред за промяна на регулационния план в искания от тях смисъл с поставяне на регулационната граница съобразно кадастралните граници на имота им по приетата кадастрална карта, който е редът по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Решението e валидно, допустимо и правилно. Правилно АС –Перник е приел, че в разглеждания случай не са били налице основанията по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за изменение на ПУП - ПР. Обосновано със събраните доказателства, съдът е приел, че одобреният план за имота на жалбоподателя е този от 1974 г. и приложими към него са правилата на ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на срока по § 6, ал. 2 и ал. 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява. В този случай, съгласно § 8, ал. 2 на ПР на ЗУТ, собствениците на такива имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Това е основание за изменение на дворищно регулационните планове при условията и по реда на този закон. В настоящия случай съдът правилно е установил, че не са налице придаваеми части между имотите по действащия регулационен план от 1974 г. в посока връщане на положението по плана от 1964 г. От доказателствата се установява и че планът от 1974 г. не е приложен, а този от 1964 г. е приложен. Видно обаче от представените по делото скици имотната граница на имота на жалбоподателите по кадастралния план преди приемането на кадастралната карта и преди прилагането на плана от 1964 г. не съответства на границите от действащата кадастрална карта. Не е налице хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ, която предполага поставянето на регулационната граница по имотната (кадастралната граница), такава каквато е била преди приемането не регулационния план, в случая този от 1974. В настоящия случай тази хипотеза не е налице, тъй като е поискано поставянето на регулационната граница от плана от 1974 г. по границата от кадастралната карта, която е приета 2009 г., а § 8, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от ДР на ЗУТ не предвижда такава хипотеза. Поради това е правилен изводът на съда за законосъобразност на оспорената пред него заповед, поради липса на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ. Правилно съдът е посочил на жалбоподателите, че за тях е налице друга правна възможност за процедиране на исканото от тях изменение на регулационния план с поставяне на регулационната граница съобразно границите по кадастралната карта, а именно редът по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски. Основателно е направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация, като същото следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като настоящият състав намира, че разноските следва да са в минималния размер по Наредбата, а именно 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,