Решение № 654 от 19.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Бочев, действащ като едноличен търговец с фирма Дидас- МБ-Д. Бочев (ЕТ) срещу решение 86 от 25.03.2022 г., постановено по адм. дело 532/2021 г. на Административен съд Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от него искове, представляващи претендирано обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизплатени субсидии по поет със заявление за подпомагане с УИН 04/030413/54480 агроекологичен ангажимент за кампании 2014-2017 г. с цена 318 283,61 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени в пълния им предявен размер, като му бъдат присъди и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) в представен по делото писмен отговор от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след сезирането му с иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203 и сл. АПК с посочена цена на иска 318 283,61 лв., представляваща част от всички причинени имуществени вреди, подробно описани в исковата молба, представляващи размера на дължимата и неизплатена субсидия за кампании 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., както и лихви за забава, считано от датите, в които за съответната година ответникът е бил в забава да 15.08.2021 г. датата на изготвяне на исковата молба, а разгледано по същество е правилно. За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд приема, че в случая не са налице законовите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, изискващи кумулативно да е налице установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, наличие на причинно - следствена връзка между действието на акта и настъпилия вредоносен резултат. В случая правилно и обосновано е прието, че са налице отменени с влезли в сила съдебни решения административни актове - Уведомителни писма за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с 01-6500/1660/28.02.2014 г. и 01-6500/2273/12.04.2017г., издадени от представител на ДФЗ РА, с които не е одобрен за участие по направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите за 2013 г. за заявените от него 198, 25 ха със заявление с УИН 04/0304/54480 от 13.03.2013 г. След постановяване на решение 370 от 06.10.2017 г. по адм.дело 319/2017 г. на АС Велико Търново, влязло в сила на 25.04.2019 г. е издадено от ДФЗ РА Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. 01/6500/2273/17.10.2019 г., с което ищецът е одобрен за участие по направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите по подаденото от него заявление с УИН 04/0304/54480 от 13.03.2013 г. и приложена таблица(като с това същият се счита, че е подал и заявление за плащане за първата година от ангажимента 2013 г.), като е уведомен, че поемане на петгодишния ангажимент се задължава да изпълнява конкретно посочени задължения. С подадено уведомление на 06.03.2020 г. ищецът съобщил на ответника, че със заявление от 28.01.2020 г. е предоставил документи, доказващи спазване на изискванията по мярката в съответното направление и го поканил в 14 дневен срок да му изплати дължимите субсидии по поетия петгодишен ангажимент, ведно със законната лихва за забава върху всяка от сумите, дължима за всяка от съответните години до окончателното им изплащане. Същевременно по делото е представено заявление за доброволен отказ от поет ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г., поради завишени изисквания, подадено от ищеца на 12.11.2015 г., с което същият заявява пред Изпълнителния директор на ДФЗ РА желанието си да се откаже от направление Въвеждане на сеитбооборот за опазване на почвите и водите Агроекологични плащания по мярка 214 от ПРСР 2007 2013 г. и желае да прекрати поетият от него ангажимент по посоченото направление, без да се възстановяват получените до момента агроекологични плащания във връзка с предоставената му възможност в чл. 46 от Регламент 1974/2006 и чл. 26, ал. 5 на Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредбата). С решение 7933 от 01.07.2021 г., постановено по адм.дело 10644/2020 г. ВАС осъжда ДФЗ РА да заплати на ЕТ Дидас- МБ-Д. Бочев 1. обезщетение за имуществени вреди в размер на 70577 лв., представляващи размера на дължимата и неизплатена субсидия за кампания 2013 г., която сума е част от общо дължимата сума в размер на 402 911,81 лв., представляваща причинени имуществени вреди на лицето, изразяващи се в пропуснати ползи от неизплатени субсидии по отношение на многогодишен агроекологичен ангажимент за кампании 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016г. и 2017 г., поет със заявление за подпомагане с УИН 04/0304/54480 от 13.03.2013 г. за кампания 2013 г. в общ размер на 282 308 лв., ведно с лихвите върху съответните суми от момента, в който административният орган най-късно е следвало да изплати съответните субсидии по отделните заявления до момента на изготвяне на исковата молба (30.04.2020 г.) в общ размер на 120 603,81 лв. и 2. Обезщетение за имуществени вреди в размер на 41 805,57 лв., представляващи лихва за забава, считано от 01.07.2014 г. ( датата, от която административния орган е в забава за подпомагането през 2013 г.) до 30.04.2020 г. (датата на изготвяне на исковата молба), която сума е част е част от общо дължимата сума в размер на 402 911, 81 лв., представляваща причинени имуществени вреди от пропуснати ползи от неизплатени субсидии по отношение на многогодишен агроекологичен ангажимент за кампании 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., поет със заявление за подпомагане с УИН 04/0304/54480 от 13.03.2013 г. за кампания 2013 г. в общ размер на 282 308 лв., ведно с лихвите върху съответните суми от момента в който административният орган най-късно е следвало да изплати съответните субсидии по отделните заявления до момента на изготвяне на исковата молба (30.04.2020 г.) в общ размер на 120 603, 81 лв. От съдържанието на това решение се установява, че претендираните вреди, както и уваженият от съда частично предявен иск касае обезщетение именно във връзка с отменените с влезли в сила съдебни решения като незаконосъобразни административни актове УП, издадени от представляващия ДФЗ РА, с които ищецът не е одобрен за участие по направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите за 2013 г. за всички заявени от него 198, 25 ха със заявление с УИН 04/0304/54480 от 13.03.2013 г. по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. При тези доказателства обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че по делото не са представени доказателства за наличие на изпълнени условия чл. 75, § 1 и § 2 от Регламент на ЕС 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (консолидирана версия) (Регламент 1306/2013 г.), предвиждащи, че плащанията се извършват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, но не преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74 от с. р. - административни проверки на заявлението за помощ, за да проверят дали то отговаря на условията за предоставяне на помощ, т.е. ежегодни проверки за наличие на условията за допустимост за всяка от следващите 2013 г. от поетия петгодишен ангажимент. В случая е доказано наличие единствено на факта, че ищецът е следвало да бъде включен като бенефициер по конкретното направление от мярката през 2013 г. С влязлото в сила решение на ВАС е прието за установено, че ЕТ е одобрен за участие по цитираното направление за всички заявени от него площи, с което е поет петгодишен агроекологичен ангажимент с начало - кампания 2013 г., като са налице незаконосъобразни административни актове УП, с които не е одобрен за участие по направлението, възобновено административно, приключило с писмо за одобрение на кандидата за участие, но с отказ за плащания поради приключил срок на мерките, имуществена вреда, изразяваща се в невъзможността за получаване на приходи по схеми и мерки за подпомагане, за които е кандидатствал, но заявлението му не е било своевременно разгледано, наличие на причинна връзка между тези вреди и отменените като незаконосъобразни уведомителни писма и е изчислен размера на дължимите плащания за целия период, макар с решението да е присъдено обезщетение единствено за кампания 2013 г. Правилно в обжалваното пред настоящия състав решение е прието, че в случая влязлото в сила съдебно решение на ВАС се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, като в случая правопораждащия общ факт и по двете дела е наличието на отменени с влезли в сила съдебни решения на административни актове, но въпросът за вредите, от вида на претендираните пропуснати ползи е различен. При това решението на ВАС по частичния иск няма юридическа сила относно вредите, предмет на делото, по което е постановено обжалваното решение, тъй като се касае за различни периоди и съответно различни правопораждащи факти и правопрекратяващи такива. Настоящият състав споделя напълно тези изводи на съда, предвид приетото за установено от ВАС при постановяване на решение 7933 от 01.07.2021 г. по адм. дело 10664/2020 г., и представените по адм.дело 532/?021 г. на АС Велико -Търново доказателства с оглед предявеният пред него иск. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба, че тези факти са приети като доказани с влязло в сила решение, предвид обстоятелството, че в решение 7933 от 01.07.2021 г., постановено по адм. дело 10644/2020 г. ВАС приема за установено че пълният размер на иска е доказан по основание и размер, но с решението си се е произнесъл единствено относно размера на претендираните вреди от отменените с влезли в сила съдебни решения административни актове, касаещи единствено кампания 2013 г., като липсват констатации относно наличието или липсата на изпълнение с които приема за установено изпълнение на посочените изисквания по чл. 74 и чл. 75 на Регламент 1306/2013 г. за останалите години от претендираните пред АС Велико Търново искови суми от петгодишния период. Установеното от касационния жалбодател по настоящето дело с представяне на доказателства пред първоинстанционния съд обстоятелство, че е заявил представяне на документи пред ДФЗ РА на 28.01.2020 г., установяващи изпълнение на част от изискванията не доказват безспорен и несъмнен начин твърдяното изпълнение при липсата на доказателства за наличие на хипотезата на чл. 74, § 1 Регламент 1306/2013 г., респективно на чл. 47 от Наредба 11, но фактът, че същият се е отказал по своя инициатива от поетия ангажимент е безспорен. При така установеното правилно в обжалваното решение е прието, че за претендирания в производството по адм. дело 532/2021 г. по описа на АС Велико Търново иск, макар да са налице общи правопораждащи юридически факти с тези по цитираното дело на ВАС не са представени доказателства относно изпълнение на нормативно установените изисквания за спазване на условията на направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвата и водите от мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР за периода 2014 2017 г. от поетия петгодишен ангажимент, първата година от която е 2013, който период е бил предмет на разглеждане пред него, въпреки дадените изрични указания в УП от 2019 г., което противно на твърденията в касационната жалба не е базирано на констатации за изпълнение от страна ЕТ на нормативно предвидените условия, а единствено въз основа на влезли в сила съдебни решение, в които обаче е преценявано единствено правилността на постановен от ДФЗ акт относно включването му в тази подмярка, но не и относно изпълението. Доводът, че едностранното прекратяване на агроекологичния ангажимент от земеделския стопанин чрез доброволен отказ от поет ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. намира приложение единствено в хипотезата на чл. 26, ал. 6 от Наредба 11/2009 г. е неоснователен предвид разпоредбата на ал. 5, като двете хипотези макар да предвиждат различна причина за отказа водят до един и същи резултат прекратяване по инициатива на земеделския стопанин на поетия ангажимент. Вярно е, че в случаите по ал. 5 изрично е предвидено, че земеделският стопанин не възстановява получените до момента агроекологични плащания, докато в хипотезата на ал. 6 той дължи възстановяването им, но в конкретния случай на първо място ЕТ към момента на отказа не е бил получил агроекологични плащания по процесното направление, а освен това от пълния текст на заявлението се установява, че същото е подадено на основанията по чл. 26, ал. 5 от Наредба 11/2009 г. Наведените доводи, че в случая въпреки подаденото изрично заявление от ЕТ за доброволен отказ от така поетия петгодишен ангажимент, същият не поражда правни последици, предвид последващите действия на органа постановеното с УП 01-6500/2273/27.10.2019 г. одобрение за участие в направлението не обосновава автоматично извод за изпълнение от страна на ЕТ на поетия петгодишен ангажимент са неоснователни, на първо място с оглед вида и характера на направеното от ЕТ писмено волеизявление, достигнало до ответника, а освен това въпреки заявеното от него пред ДФЗ РА изпълнение на част от изискванията, което не е установено по безспорен начин в съдебното производство липсват както доказателства, така и твърдения за изпълнение на изискванията, съгласно дадените му в това УП изисквания по б. Б и представяне на документи по б. В в пълен обем, което е предпоставка за изплащане на финансово подпомагане по това направление. Посоченият отказ, като подаден през 2015 г., и при липсата на данни за пълно изпълнение на задълженията, както без посочено по-горе и за кампания 2014г. и 2015 г. обосновава неоснователност на наведените доводи за неправилност на решението за тези две кампании. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно. Същото е и обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факта, като е формирал изводите си въз основа на събраните по делото доказателства, които са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на деловодни разноски от страна на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва касационният жалбодател да бъде осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение