Решение № 7342 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12850/2011 г.

Решение № 7342 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12850/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по молба на Кръстан Георгиев Дошалов от гр. София, Стойка Алексиева Дошалова от с. Стъргел, община Горна Малина и Мария Георгиева Стойчева от гр. Етрополе, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, на влязлото в сила решение № 376 от 30.05.2011 г., постановено по адм. д. № 177 по описа за 2011 г. на Административен съд София-област. След направеното уточнение на молбата за отмяна, молителите, са посочили решение № 6983 от 7.07.2003 г., постановено по адм. д. № 4348/2003 г. на Върховния административен съд и решение № 2221 от 8.03.2002 г., постановено по адм. д. № 4059/2000 г на Върховния административен съд, което е оставено в сила с решение № 6580 от 5.07.2002 г., постановено по адм. д. № 3880/2002 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, за противоречащи на решението, чиято отмяна се иска. Молителите, въпреки, че са упълномощили и адвокат не могат да уточнят кое от допълнително уточнените решения противоречи на това, чиято отмяна се иска. По изложените съображения в молбата, която по същността си представлява преразказ на съдържанието на описаните решения молят, да се отмени решение № 376 от 30.05.2011 г., постановено по адм. д. № 177 по описа за 2011 г. на Административен съд София-област, като делото се върне на съда и му се посочи от кое действие да продължи производството. Не се иска присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна - Петър Христо Пашов е изпратил възражение срещу подадената молба за отмяна. В него твърди, че молбата е неоснователна, като излага съображения, с които опровергава твърденията направени в молбата за отмяна. Това становище се поддържа и от адвокат Донков-пълномощник на ответника, който излага становището си в представените писмени бележки. Представеният договор за правна защита и съдействие е безплатен. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира молбата за отмяна, подадена от надлежна страна при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 240 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Решението, предмет на молбата за отмяна, е постановено в производството по реда на чл. 297 АПК. То е образувано по жалба на Петър Христов Пашов от гр. Ботевград срещу постановление № 032 от 1.02.2011 г. на кмета на община Горна Малина. Постановлението е издадено по молба на взискателя Кръстан Георгиев Дошалов от 14.10.2010 г. по повод заповед № 18 от 3.02.2000 г. на кмета на същата община и решение по адм. д. № 152/2010 г. на Административен съд София-област, както и покана за доброволно изпълнение от 23.11.2010 г. На основание чл. 288 АПК във връзка с чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ кметът на община Горна Малина е постановил извършването на въвод във владение на Кръстан Георгиев Дошалов на следния недвижим имот: нива от 0, 627 дка, IХ категория, парцел ХХII, масив 41, находяща се в с. Стъргел, община Горна Малина, ЕКНМ 70 127, местността "Сиврийца, Свети Илия", владян от Петър Христов Пашов. Разпоредено е от кого да се извърши въвода във владение на 22.02.2011 г. от 10:30 часа и със съдействието на полицията. Съдът е приел за основателно възражението на Петър Пашов за изтекла давност относно заповед № 18 от 2000 г. Подробното е изследвал всички издадени във връзка с нея административни актове и съдебни решения и е установил, че от 7.07.2003 г. до датата на издаването на поканата за доброволно изпълнение - 23.11.2010 г., която е първото действие по принудителното изпълнение на заповедта, е изтекла давността, предвидена в чл. 285, ал. 1 АПК, каквото е било и възражението на длъжника. При това фактическо установяване е приел, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, поради което е отменил постановление № 032 от 1.02.2011 г. на кмета на община Горна Малина и е прекратил образуваното производство. Постановеното решение е окончателно, според чл. 298, ал. 4 АПК. С решение № 6093 от 7.07.2003 г., постановено по адм. д. № 4348/2003 г. тричленен състав на Върховният административен съд е отменил решението от 11.03.2003 г., постановено по адм. д. № 282/2001 г. на Софийския окръжен съд, като вместо него е постановил решение по съществото на спора, с което е отменил заповедта на кмета на община Горна Малина, с която е отложен насрочения въвод във владение, направен с писмо № 52-00-6 от 22.05.2000 г. Решението е влязло в сила на 7.07.2003 г. По това дело жалбоподатели са били молителите в настоящото производство, а заинтересована страна е бил Христо Иванов Пашов, който е баща на ответната страна по молбата за отмяна. Предмет е различен от предмета по делото, решението, по което се иска да бъде отменено, а така също и едната страна. С решение № 2221 от 8.03.2002 г., постановено по адм. д. № 4059/2000 г. тричленен състав на Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Христо Иванов Пашов и Пена Иванова Пашова срещу заповед № ОА-49 от 11.04.2000 г. на областния управител на Софийска област. От фактически възприетата от съда обстановка се установява, че кметът е издал заповед № 18 от 3.02.2000 г., издадена на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, с която е иззел от Христо Иванов Пашов владяната от него земеделска земя, без правно основание, като частта от имота вече е описана по-горе, а относно идентичността й не е имало спор. Със заповед № 38 от 17.02.2000 г. кметът на община Горна Малина е спрял изпълнението на собствената си заповед. Тя е била обжалвана пред областния управител, който със заповед № ОА-49 от 11.04.2000 г. е отменил заповед № 38 за спиране изпълнението на заповед № 18. Това решение на съда е оставено в сила с решение № 6580 от 5.07.2002 г., по адм. д. № 3880/2002 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Предмет на съдебен контрол по адм. д. № 4059/2000 г. на Върховния административен съд е била заповедта на областния управител на Софийска област, с която е отменена спиращата заповед № 38 на кмета на община Горна Малина. Приложеното определение № 4 от 24.06.2005 г., по адм. д. № 4/2005 г. на Върховния административен съд не е свързано с решаването на спор по същество, а с него е наложена глоба на кмета на община Горна Малина на основание чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51 и сл. ЗВАС. При така направеният преглед на решенията, за които се сочи, че са в постановени в противоречие с решението, чиято отмяна се иска, се налага правният извод, че съдебните решения са постановяване по различни административни актове, издавани от кмета на община Горна Малина и областния управител, макар и свързани с първоначално издадената заповед № 18 от 3.02.2000 г. Според чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото правно основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Посочените от молителите съдебни решения, които според твърденията им противоречат на решение № 376 от 30.05.2011 г., по адм. д. № 177/2011 г. на Административния съд София-област, не са постановени по постановление № 032 от 21.02.2011 г. на кмета на община Горна Малина., което е било предмет на това дело. Отделен е въпросът, че няма идентичност и между страните участвали по делата, описани по-горе. Подадената молба за отмяна е неоснователна и ще следва да се отхвърли. По този въпрос е постановено и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на Общо събрание на колегиите на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение