Решение № 81 от 18.9.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002103571/2022 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 261776/27.07.2022 г., подадена от ищеца Л. Г. К., чрез адв. Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 93/18.05.2021 г. по в. гр.дело № 147/2021 г. на Плевенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 260598/18.12.2020 г. по гр.дело № 3632/2020 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. Г. К. против Потребителна кооперация”Вит-91”, с.К., искове както следва: иск по чл.242, вр.чл.128 КТ за заплащане на сумата от 6842.68 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 23.11.2018 г., иск по чл.245, ал.2 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2022.39 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.09.2017 г. до 03.08.2020 г., иск по чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата от 1397.40 лв., неизплатено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения, иск по чл.224, ал.1КТ за заплащане на сумата от 1397.40 лв., представляваща обезщетение за 40 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017 и 2018 г., иск по чл.61 ЗЗД за заплащане на сумата от 436.67 лв., представляваща внесени собствени средства за заплащане на данъци в касата на ответната кооперация на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В молбата са изложени твърдения за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд и потвърденото с него решение на Плевенския районен съд в посочената част на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК – открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителят не е могъл да се снабди своевременно – удостоверение за декларирани данни изх. № 150192203087623/19.07.2022 г., издадено от НАП ТД Велико Търново, Справка – данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2018 г. на Л. Г. К., издадена от НАП ТД Велико Търново. От тези доказателства според молителя се установява, че същият като председател на ПК”Вит-91”, с.К. е работил по трудово правоотношение. Сочи, че посочените писмените доказателства не са били известни на съда, нито на молителя, тъй като ги е получил при събиране на други доказателства във връзка с друга административна процедура. Поддържа, че от тези доказателства ще се променят решаващите изводи в първоинстанционното решение за липса на трудово правоотношение между молителя и ПК”Вит-91”, с.К.. Искането е да се отмени влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд и потвърденото с него решение на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.242, вр. чл. 128 КТ, по чл.245, ал.2 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, по чл.222, ал.3 КТ, по чл.224, ал.1 КТ и по чл.61 ЗЗД и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата за отмяна Потребителна кооперация „Вит-91”, с. К. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на молбата за отмяна. В съдебно заседание всяка от страните, чрез адвокат пълномощник е мотивирала и доразвила доводите си. С определение № 4155/25.10.2022 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По основателността на подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 260598/18.12.2020 г. по гр.дело № 3632/2020 г. на Плевенския районен съд е осъдена ПК „Вит-91”, с.К. да заплати на Л. Г. К. сумата 1500 лв., представляваща дялова вноска в ответната кооперация, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове от Л. Г. К. против ПК”Вит-91”, с. К. както следва: иск по чл.242, вр.чл.128 КТ за заплащане на сумата от 6842.68 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 23.11.2018 г.; иск по чл.245, ал.2 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2022.39 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.09.2017 г. до 03.08.2020 г.; иск по чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата от 1397.40 лв., неизплатено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения; иск по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1397.40 лв., представляваща обезщетение за 40 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. и 2018 г., иск по чл.61 ЗЗД за заплащане на сумата от 436.67 лв., представляваща внесени собствени средства за заплащане на данъци в касата на ответната кооперация. С решение № 93/18.05.2021 г. по в.гр.дело № 147/2021 г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решение № 260598/18.12.2020 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. Г. К. против ПК”Вит-91”, с. К. искове както следва: по чл.242, вр.чл.128 КТ, по чл.245, ал.2 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, по 222, ал.3 КТ, по чл.224, ал.1 КТ, по чл.61 ЗЗД. С определение № 315/27.04.2022 г. по гр.дело № 4264/2021 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 93/18.05.2021 г. по в.гр.дело № 147/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № 260598/18.12.2020 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, с.К. за заплащане на сумите както следва: от 6 842.68 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 23.11.2018 г. на основание чл.242 КТ, вр.чл.128 128 КТ, от 2 022.39 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.09.2017 г. до 03.08.2020 г. на основание чл.245 КТ, вр.чл.86 ЗЗД. Със същото определение е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от Л. Г. К. срещу въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 93/18.05.2021 г. по в.гр.дело № 147/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № 260598/18.12.2020 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, с.К. за заплащане на сумите както следва: 1397.40 лв., представляваща неизплатено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения на основание чл.222, ал.3 КТ; 1 397.40 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. и за 2018 г. на основание чл.224, ал.1 КТ и е прекратено производството по делото в тази част. Решението на Плевенския районен съд по гр.дело № 3632/2020 г. в частта, по предявения иск от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, с. К. с правно основание чл. 61 ЗЗД е влязло в сила на 18.05.2021 г. Същото решение в частта по предявените искове от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, с. К. с правно основание чл. 242 КТ, вр.чл.128 КТ, по чл.245 КТ, вр.чл.86 ЗЗД е влязло в сила на 27.04.2022 г., а в частта по предявените искове от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, с. К. с правно основание чл.222, ал.3 КТ, чл.224, ал.1 КТ е влязло в сила на 21.05.2022 г. Молбата на Л. Г. К. е за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд по в.гр.дело № 147/2021 г. и потвърденото с него решение на Плевенския районен съд по гр.дело № 3632/2020 г. само в частта, с която са отхвърлени предявените искове на молителя срещу ПК”Вит-91”, с.К. с правно основание чл.242, вр.чл.128 КТ, чл.245, ал.2 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.222, ал.3 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.61 ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Видно от представеното от молителя удостоверение за декларирани данни изх. № 150192203087623/19.07.2022 г., издадено от НАП ТД Велико Търново в същото е отразено, че задълженото лице/ЗЛ/ е декларирало следните данни и е посочена справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2009 г. до 31.12.2018 г. В справката са посочени наименование на осигурителя, Булстат на осигурителя и адрес на същия. В табличен вид в справката са отразени конкретни данни за осигурено лице в колони обозначени както следва: декларация №, месец, година, вид осигуряване, дни, отработени дни, законоустановено работно време, дневно работно време, часове общо, в т.ч.положен извънреден труд, осигурителен доход, начислено месечно облагане доход/лв./, флаг за ГВРС, код корекция, дата, начин на подаване. В посочената справка в легенда за поле „Вид осигурен” е отразено – 01 за работници или служители, осигурени за всички социални рискове при един работодател, включително членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове, от 01.01.2003 г.; 09 за членове на кооперации, получаващи възнаграждение за работа без трудово правоотношение в кооперацията, от 01.01.2003 г.; 14 – за работещите без трудови правоотношения, от 01.01.2000 г.; 15 – за лицата, които получават парично обезщетение за безработица, от 01.01.2002 г.; 27 – за лицата, получаващи обезщетение за времето, през което са останали без работа по КТ, ЗДС и ЗВО, от 01.01.2003 г. В справката – данни в частта, с посочен осигурител Потребителна кооперация „Вит – 91”, с. Комарево в колона обозначена - вид осигуряване на молителя от месец септември 2010 г. до месец ноември 2018 г. е отразен вида на осигуряване с код 01, който съгласно разясненията в легендата е за работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател, включително членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове, от 01.01.2003 г. Настоящият съдебен състав преценява, че посочените доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Не е достатъчно документите да са нови. Необходимо е заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документите, за да ги представи по делото до приключване на устните състезание, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл.303 ГПК. В това производство не е предвидена в закона възможност за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена от нея грижа за добро водене на делото. С оглед на изложеното съдът приема, че представените от молителя доказателства - удостоверение за декларирани данни изх. № 150192203087623/19.07.2022 г., издадено от НАП ТД Велико Търново и справка - данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2009 г. до 31.12.2018 г.е било възможно да бъдат представени своевременно от молителя, при полагане на дължимата грижа по водене на делото. Освен това писмените доказателства не са от съществено значение за делото. От представените писмени доказателства се установява факта, че от ответника по молбата за отмяна Потребителна кооперация „Вит-91” с.К. са подавани декларации за осигурено лице – в случая за молителя. Този факт не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За процесния период от 01.08.2017 г. до 23.11.2018 г. молителят е бил председател на Потребителна кооперация „Вит-91” и съгласно чл.26, ал.2 от Закона за кооперациите в обхвата на правомощията в това му качество са включени: да представлява кооперацията; да организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния съюз в който членува; да ръководи текущата дейност на кооперацията; да сключва и прекратява трудовите договори; съответно да наказва и награждава работници и служители на кооперацията и да определя трудовите им възнаграждения, както и да изпълнява и други функции, определени в устава, съобразно закона. В правомощията на молителя в качеството на председател на кооперацията е и да осъществява контрол относно изпълнение на задължението на съответните служители на кооперацията за подаване на декларации за осигурените лица и заплатените осигурителни вноски от кооперацията-работодател. Поради това съдът намира, че посоченото обстоятелство е било известно на молителя по време на висящността на делото, решението по което се иска отмяна. Освен това съдът преценява, че това обстоятелство не е от съществено значение по делото. С въззивното решение съдът е формирал правен извод, че за периода от време от 01.08.2017 г до 23.11.2018 г. между страните по делото – молителят ищец и Потребителна кооперация „Вит-91”, с.К. не е налице трудово правоотношение. Изводът е обоснован с установените по делото факти, разпоредбите на Закона за кооперациите и липсата на изричен текст в същия, който да предвижда възможността за възникване на трудово правоотношение между лицето, избрано за председател и кооперацията, съответно липсата на такава уредба в акт на Министерския съвет, както и липсата на изричен текст в устава на ПК”Вит-91”, с който да е предвидено сключване на трудов договор с лицето, избрано за председател. Установеното обстоятелство, че работодателят е подавал декларации за осигурени лица няма да доведе до различни правни изводи по предмета на спора. Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че представените от молителя с молбата за отмяна писмени доказателства не обосновават основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК, нито се установява наличие на ново обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, пр.1 ГПК. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд по в.гр.дело № 147/2021 г. и потвърденото с него решение по гр.дело № 3732/2020 г. на Плевенски районен съд в отхвърлената част на предявените искове от Л. Г. К. е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото в полза на ответника по молбата следва да се присъди сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение