Решение № 14450 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9458/2011 г.

Решение № 14450 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9458/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Частна предприемаческа банка "Тексим" АД чрез представляващите и управляващите дружеството срещу решение № 6109/3.05.2011 г. по адм. д. № 9421/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът Петър Илиянов Кичашки не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу Решение № 82/13.04.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че при осъществяване на своята дейност ЧПБ "Тексим" АД, в качеството си на юридическо лице, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до сградата на ЧПБ "Тексим" АД - гр. Видин, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Академик Стефан Младенов" № 1, което е дискриминация по чл. 5 ЗЗДискр. и представлява нарушение на закона, наложена е имуществена санкция на дружеството, предписано е преустановяване на дискриминацията по признак "Увреждане" и е предписано да бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъпа до сградата на хора с увреждания, като в едномесечен срок от получаване на решението ЧПБ "Тексим" АД гр. София уведоми КЗД за предприетите мерки за изпълнение на задължителните предписания. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Така приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че липсва изградена архитектурна среда, осигуряваща достъп на хора с увреждания до сградата, собственост на жалбоподателя. Това поставя лицата с увреждания в по-неблагоприятно положение от другите при сравними сходни обстоятелства. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗД съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на изброените в нормата признаци, включително и увреждане. Поради наличието на затруднен достъп до сградата на жалбоподателя на лицата с увреждания, същите не могат равностойно да ползват услугите на банковата институция, което сочи на нарушено равно третиране и обуславя дискриминационен подход по признака увреждане. Поради това за административния орган са били налице предпоставките на Закона за защита от дискриминацията за издаване на административен акт - решение със съдържание като оспореното. Изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения акт е съответен на материалния закон. Пред касационната инстанция не се представят писмени доказателства, които да опровергават фактическите констатации на решаващия съд. Въздигнатите в касационната жалба възражения са такива, които могат да бъдат релевирани пред първоинстанционния съд като евентуално относими към унищожаемостта на административния акт, но не и пред касационната инстанция. Позоваването на техническия паспорт на сградата не е относимо в случая, още повече, че според същия сградата е с дългосрочна годност, тъй като не сочи на правна норма, която да отменя задължението на жалбоподателя за осигуряване на равен достъп от всички лица. Липсват и ангажирани доказателства, че сградата е с особен статут, който да разрешава фактическо положение на сградата като санкционираното от административния орган. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба основания за отмяна. Същото е правилно като съответно на материалния закон и обосновано и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,