Решение № 5803 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15275/2013 г.

Решение № 5803 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15275/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Електростомана 2004" АД със седалище гр. Карлово, ЕИК 115877038 срещу решение № 2079 от 02.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2040/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта му, в която е отхвърлена частично жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 7/04.06.2013 г., на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение в обжалваната му част да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отмени АУПДВ № 7/04.06.2013 г. в потвърдената му част. Редовно призован за съдебно заседание, "Електростомана 2004"АД - гр. Карлово се представлява от адв. Русев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в представени писмени бележки. Ответникът, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпил отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за правилност на съдебното решение в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 7/04.06.2013 г. на директора на БДУВИБР - Пловдив е постановен срещу "Електростомана 2004" АД - гр. Карлово на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в", ал. 2 и ал. 3 от Закона за водите във вр. с чл. 166 от ДОПК, чл. 3 във вр. с чл. 4 във вр. с чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. и във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 от Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., за заплащане от дружеството на такса за водоползване по разрешително за водоползване на минерална вода № 31610004/08.11.2010 за периода 08.11.2010 г. - 31.12.2012 г. в размер общо на 22 238,28 лв. С обжалваното съдебно решение АС-Пловдив е отменил горецитирания акт за установяване на публично държавно вземане, в частта му, в която е определена такса за правото на водовземане от минерална вода по цитираното разрешително за периода: от 08.11.2010 г. г. до 31.12.2010 г. в размер на 2 196,18 лв, както и за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 14 846,00 лв и е отхвърлил жалбата срещу същия АУПДВ в частта му, в която е определена такса за водоползване за периода 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 5 161,10 лв. Съдебното решение на АС-Пловдив е обжалвано от касатора само в отхвърлителната му част. За да стигне до този правен резултат в атакуваната с касационната жалба част, административният съд е приел, че АУПДВ в тази част е постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните правила и в съответствие с действащите материалноправни разпоредби. Правилно административният орган е определил размера на дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., базирайки се на новата Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Съдът е приел, че чл. 8, ал. 1 от същата тарифа регламентира формулата за определяне таксата за водовземане от подземни води, включително и минерални, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, а именно: Т = E x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса в лева, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м., а W за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. Съдът, базирайки се на установената в чл. 8 от Тарифата формула и параметрите по разрешителното за водовземане от минерална вода, е заключил, че дължимата според обжалвания АУПДВ такса за водоползване за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. законосъобразно е определена в размер на 5 161, 10 лв. Отделно от гореизложеното, съдът е мотивирал законосъобразното определяне на таксата за процесния период и с довода, че същата такса се определя на база дължимия обем, а не на база отнетия обем води, поради което дали дружеството - жалбоподател е реализирало инвестиционните си намерения и дали е изградило СПА център или не, е ирелевантно за дължимостта на таксата. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. посочената в АУПДВ като дължима такса за водовземане от минерална вода е определена законосъобразно - съответства на посочения в разрешителното за водовземане разрешен годишен обем, съобразена е с единичния размер на таксата по чл. 10 от Тарифата и е определена съобразно залегналата в чл. 8 от същата тарифа формула. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че бил налице приет от административния орган отказ от водоползване, материализиран в изходящо от "Електростомана 2004"ОД писмо от 09.11.2011 г., с което дружеството е поискало прекратяване действието на Разрешително за водоползване на минерална вода № 31610004/08.11.2010. Доколкото същото писмо било получено в БДУВИБР - Пловдив на 10.11.2011 г. и в отговор на същото административният орган е определил дължима такса за водоползване до датата на входиране на заявлението за прекратяване на разрешителното - т. е. до 10.11.2011 г., касаторът е стигнал до извода, че директорът на БДУВИБР - Пловдив се е съгласил с прекратяване на разрешителното на датата на подаване заявлението, поради което след тази дата счита, че такса за водовземане не се дължи. В тази връзка настоящият касационен състав споделя изцяло съдържащите се в отговора на касационната жалба и в становището на представителя на вае доводи за неоснователност на подобно твърдение. Видно от отговора на БДУВИБР-Пловдив, административният орган изрично е заявил, че прекратяване действието на разрешителното е възможно единствено и само след заплащане на дължимите до този момент такси за водовземане. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 7 от Закона за водите прекратяване действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляра на разрешителното се извършва след заплащане на дължимите такси по чл. 194, каквато е и годишната такса за водовземане. Доколкото такова доброволно плащане не е последвало след получаване на писмото от 07.12.2011 г., не може да се приеме, че е налице съгласие от страна на директора на БДУВИБР -Пловдив за предсрочното прекратяване действието на издаденото разрешително за водовземане от минерална вода. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,