Решение № 4710 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2019 г.

Решение № 4710 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби. Касаторът Началник отдел "МДТ" при община Несебър, чрез процесуален представител на юрк. Попова оспорва Решение № 1222 от 28.06.2019 година, постановено по адм. дело № 2380/18 г. по описа на Административен съд- Бургас в частта с която е изменен АУЗД № МДТ -689/25.04.18 година относно установени задължения за "поддържане на територии за обществено ползване", компонент на ТБО за 2014-2015 г. Поддържа необоснованост и противоречие на решението с материалните разпоредби- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по тази жалба - "Сънрайз" АД в представен пред съда писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Петкова изразява становище за неоснователност на жалбата. Втората касационна жалба е подадена от "Сънрайз" АД, против решението в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Според касатора решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за производството. Ответникът по тази жалба Началник отдел "МДТ" при община Несебър не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. За да се съобрази по съществото на спора съобрази следното: С обжалваното решение № 1222 от 28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2380/2018 г. на Административен съд - Бургас е изменен частично акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-689/25.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. С акта за установяване на задължения по декларация (АУЗД) на "Сънрайз" АД, ЕИК 115849131, са установени задължения за такса върху битовите отпадъци (ТБО) за 2014 г. и 2015 г., ведно със съответните лихви за забава, по подадени от дружеството декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1158491310026/19.06.2013 г. и коригираща към нея декларация с вх. № 20852/37.12.2013 г. по партида № 1158491310026 за обект: находящ се в село Емона, община Несебър, като вместо ТБО за 2014 г. - 9648, 18 лв. главница и 3578, 13 лв. лихви е определил ТБО за 2014 г. -6789, 46, 40 лв. главница и лихви 2 517, 94 лв., и вместо ТБО за 2015 г. -3573, 40 лв. главница и 960, 78 лв. лихви е определил ТБО за 2015 г. -714, 68 лв. главница и 192, 16 лв. лихви. В останалата част е отхвърли жалбата на дружеството. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Обсъдил е ангажираните доказателства, установяващи собствеността, предназначението и местоположението на недвижимия имот, за който са определени задълженията с АУЗД. Изложил е мотиви защо приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. В частта, с която са установени задължения за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване съдът е приел, че актът е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение на дружеството за услуги, които не са предоставени от община Несебър в района на ваканционно селище Елените, вследствие на което е намали размера на задълженията за ТБО и съответните лихви за 2014 г. и 2015 г. със сумите, изчислени в ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По касационната жалба на "Сънрайз" АД: Административен съд - Бургас правилно е установил основните спорни въпроси относно определянето на жалбоподателя като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и наличието на основание за определяне на задължения за ТБО за декларирания от дружеството недвижим имот. Неоснователни са доводите за неправилност на обжалваното решение, обосновани с твърдения за нарушение на процесуални и материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спорното задължение факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи, които са последователни, непротиворечиви, логични и отразяват механизма на формиране на вътрешното убеждение на съда за постановяване на решението. При проверка за съответствието на издадения АУЗД с материалния закон решаващият съд законосъобразно е счел, че няма допуснато нарушение от страна на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчнозадължени лица за плащане на данък върху недвижим имот са собствениците на облагаеми с този данък недвижими имоти. Установяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 от ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая от представляващия "Сънрайз" АД е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 14514, парт. № 1158491310026/19.06.2013 г. и допълнителна коригираща декларация с вх. № 20852/37.12.2014 г. за обект: недвижим имот, представляващ УПИ 42. 13 /парцел/ в строителни граници с площ 196736. 00 кв. м., деклариран първоначално в землището на село Емона, а впоследствие в обхвата на ваканционно селище Елените, община Несебър. Актът е издаден след извършена проверка по данни от декларацията на собственика. Дружеството, като собственик на имот, находящ се във в. с. Елените, общ. Несебър, е носител на задължението за заплащане на ТБО, което законосъобразно е установено с АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК, въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В АУЗД са посочени дължимата и незаплатена такса, нейният размер определен по години и пера, и имота за който се дължи. Основата за определяне ТБО за нежилищните имоти, какъвто е декларирания от жалбоподателя, е нормативно определена в разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър, а ставките – промили, приложими за изчисляване стойността на компонентите на таксата по чл. 62 от ЗМДТ са приети с решения на Общински съвет-Несебър, което позволява да бъдат извършени необходимите изчисления. Ето защо, правилно е прието от съда, че АУЗД отговаря на изискванията за писмена форма и съдържание, и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Настоящата касационна инстанция намира за обосновани с установените факти по делото и при правилно приложение на материалния закон изводите на административния съд за дължимост на ТБО, поради извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Установено е, че размерът за ТБО, която се състои от уредените в чл. 62 от ЗМДТ три компонента, се определя съгласно приетата от Общински съвет Несебър Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства, че от община Несебър действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. За 2014 г. и 2015 г. са издадени заповеди от кмета на община Несебър по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, представени по делото, с които са определени районите на територията на община Несебър, включени в организирано поддържане на чистотата, в които се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци. Видно от декларациите по чл. 14 от ЗМДТ самият жалбоподател е посочил, че недвижимият имот, предмет на настоящия спор е с адрес с. Емона, общ. Несебър, обл. Бургас. В мотивите на обжалвания АУЗД органът по приходите е идентифицирал имота, както чрез номера на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и неговото фактическо описание, така и чрез партидния му номер. По делото е безспорно установено, включително и от заключението на вещите лица по изготвената и приета по делото съдебно- техническа експертиза, че принадлежността на процесния имот е към ваканционно селище Елените, , независимо от обстоятелството, че неговия идентификатор по КККР е към село Емона. Таксата за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо е също дължима, тъй като безспорно е доказано, че е налице функциониращо депо на територията на общината. Освобождаване от плащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е налице единствено, когато няма такива. От представените по делото актове за публична общинска собственост, в които са описани поземлени имоти – "сметище", се установява, че на територията на общината функционира депо за битови отпадъци. Решението е правилно в тази му част. По касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър: Съдът е приел, че не са представени безспорни доказателства за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в района на имота, а и в районна на в. с. Елените - като цяло, която дейност съставлява друг компонент на ТБО. Посочил е, че по делото е представено доказателство за списъчния състав на общинските служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района на имота на жалбоподателя и от това доказателство се установява, че на работа са били назначени "озеленители" и "метачи", на които е било възложено извършването на работата по утвърден график - работници, които непосредствено отговарят за тази част от услугата, за която е дължима таксата, но за фактически извършваната дейност от тези служители - в частта "поддържане на териториите за обществено ползване" - не са представени доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че в обхвата на имота, за който е определена ТБО са били доставяни услугите "сметосъбиране и сметоизвозване", както и "поддържане на депо за битови отпадъци", но не и "поддържане на територии за обществено ползване", тъй като липсват протоколи за отчитане на извършената работа и доклади от проверяващи служители, с които да се констатира факта на поддържането на чистотата в съответните площи и обема на извършената работа. В тази връзка размерът на ТБО е редуциран с размера на сумата, определена за услугата "поддържане на територии за обществено ползване". Тези изводи не се споделят от настоящата касационна инстанция. В закона липсва легално определение на понятието територии за обществено ползване за целите на ЗМДТ. Примерно такива територии са изброени в чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Това са територии - публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената система. Услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходима, тъй като съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществява без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от ЗУТ, в т. ч. осигуряване на територии за обществено ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии, за което ползващите имоти в рамките на това населено място следва да заплащат съответната такса. Почистването на териториите за обществено ползване не е необходимо да бъде в близост или около имота на задълженото лице, за да се дължи от него такса. Достатъчно е услугата да е предоставяна в границите на района, определен в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо: 1. общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата; 2. имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата; 3. общината фактически да e предоставяла услугата. Това са материалноправните предпоставки, при наличието на които се дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При липсата на която и да е от тях таксата не се дължи. Доказателствената тежест за доказване наличието на всички материалноправни предпоставки се носи от административния орган. Настоящата касационна инстанция намира, че от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки. Изводите на първоинстанционния съд за недължимост от страна на дружеството на такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не съответстват на приложимия материален закон. От страна на административния орган са представени доказателствата, че община Несебър е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, че имотът попада в границите на територията, за която общината е определила, че ще предоставя услугата, че фактически услугите са предоставени. В случая от доказателствата по делото е установено, че имотът попада в урбанизирана територия. Всяка от заповедите на кмета на община Несебър за определяне на районите на територията на общината, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, е придружена от подробно приложение, в което границите са посочени чрез детайлно изброяване на улици или други идентифициращи признаци на териториите, като територията на която е разположен имотът, също е включена в заповедите. Представени са заповеди на кмета на гр. Свети Влас за определяне на границите и графика на сметопочистването и сметоизвозването и за сумарното изчисляване на работното време на работата на сметосъбирачите, работниците чистота, работниците по озеленяване и шофьорите, включително графици, във връзка с това. Приложени са още трудови договори и длъжностни характеристики за длъжностите шофьор (на специален тежкотоварен автомобил и на товарен автомобил), сметосъбирач, работник чистота (метач), работник озеленяване. Представени са списъци "Личен състав" и "Наети лица", както и доказателства относно извършените финансови разходи за предоставяните услуги. Следователно, доказано е фактическото извършване от общината на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в частта, с която частично е изменен АУЗД № МДТ-689/25.04.2018 г. за 2014 г. и 2015 г., и следва да бъде отменено като неправилно. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Сънрайз" АД против АУЗД в тази част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,