Решение № 12948 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2025 г.

Производството по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АВС ЕЛЕКТРИК ООД, ЕИК 206335819, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, [жк], [адрес], подадена процесуалния представител чрез адв. Р. Сербезов, срещу решение 930 от 28.05.2025г. по адм. д. 4/2025г. на Административен съд Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Протокол ПР-2434136/29.11.2024 г. на инспектори в Дирекция Инспекция по труда Добрич като просрочена и е прекратено производството в тази част; отхвърлена е жалбата му с искане за обявяване нищожността на предписания, съдържащи се Протокол ПР-2434136/29.11.2024 г. на инспектори в Дирекция Инспекция по труда Добрич и е отхвърлена жалбата му срещу т. 1 и т. 3 от Решение за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) с изх. 24103962/16.12.2024 г., издадено от инспектори на Дирекция Инспекция по труда Добрич. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че извършената промяна в основанието, на което са издадени предписанията, представлява допълване на изявлението на административния орган. Поддържа, че е извършено недопустимо изменение на волеизявлението и по този начин незаконосъобразно е саниран порокът на съставения протокол. Счита неправилната правна квалификация на дадените предписания за основание за отмяната им. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отменят т.1 и т.3 от от Решение за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) с изх. 24103962/16.12.2024 г. към Протокол ПР-2434136/29.11.2024 г., издадено от инспектори на Дирекция Инспекция по труда Добрич. В условия на евентуалност, при уважаване на първото искане, се претендира отмяна на дадените предписания. Моли за присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Добрич, чрез процесуалния си представител главен инспектор с юридическо образование А. Грънчарова оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. По делото е установено от фактическа страна, че в периода 05.09.2024 29.11.2024 г. на АВС ЕЛЕКТРИК ООД, в качеството му на работодател, е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по постъпил на 02.09.2024 г. сигнал от работник на дружеството с оплакване за неизплатен пълен размер на уговореното с трудов договор трудово възнаграждение. Извън нарушението, свързано с подателя на сигнала, инспекторите на Дирекция ИТ- Добрич са констатирали 31 други нарушения на трудовото законодателство, идентични по вид, допуснати спрямо шест назначени от дружеството работници, изразяващи се в неначисляване във ведомостите за заплати за месеците януари, февруари, март, април, юни и юли 2024 г. на пълния размер на изплатените (преведените по сметките на работниците) работни заплати. Въз основа на констатации с Протокол ПР-2434136/29.11.2024 г. са дадени 31 броя предписания на АВС ЕЛЕКТРИК ООД да доначисли във ведомостта за съответния месец и спрямо съответния работник разликата между изплатената на работника сума и сумата, вписаната във ведомостта за работна заплата. Като правно основание за издаване на предписанията в протокола е визирана нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Протоколът с предписанията е изпратен на електронната поща на дружеството като на 03.12.2024 г. неговият управител, С. Стойчев, е потвърдил получаването му. На 16.12.2024 г. инспекторите, издали предписанията, издават оспореното Решение за поправка на ОФГ с изх. 24103962/16.12.2024 г., което мотивират с допусната ОФГ при посочване на правното основание за издаване на предписанията, а именно погрешно посочване на нормата на т. 1 от чл. 404, ал. 1 на Кодекса на труда (КТ), вместо правилната разпоредба на т. 8 от чл. 404, ал. 1 от КТ. Първоинстанционният съд приема за недопустима поради просрочие жалбата срещу предписанията, съдържащи се в Протокол ПР-2434136/29.11.2024 г., относно доводите за незаконосъобразност и прекратява производството по делото в тази част. Намира оспорените предписания, обективирани в Протокол ПР-2434136/29.11.2024 г., както и решението за поправка на ОФГ в протокола с изх. 24103962/16.12.2024 г на инспектори в Дирекция Инспекция по труда Добрич, за валидни административни актове, издадени от компетентни контролни органи на Дирекция Инспекция по трудаДобрич. Счита, че с решението за поправка на ОФГ е извършено допълване на мотивите от фактическа страна с конкретизиране на правното основание за издаване на предписанията, защото първоначалното мотивиране на предписанията с нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ не представлява в същността си реална грешка. Приема неправилното квалифициране на акта за допълване като акт за поправка на ОФГ за несъществено процесуално нарушение. Посочва, че решението за поправка не изменя съдържанието на протокола, съдържащ предписанията, а само го пояснява чрез допълване на правната норма, чрез която законодателят изрично е предвидил издаване на предписания за отстраняване на конкретното нарушение. По съображения, че основният акт и решението, с което той се допълва или поправя, не са лишени от правно основание, а са в пълно съответствие с предвиденото в закона, поради което отхвърля подадената срещу тях жалба като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Разпоредбата на т. 8 от чл. 404, ал. 1 от КТ определя правомощието на контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването, е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа. Тя предвижда още, че в случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда да могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението. Настоящият касационен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорените части от решение за поправка на ОФГ с изх. 24103962/16.12.2024 г на инспектори в Дирекция Инспекция по труда Добрич. Неправилно е прието, че с решението за поправка на ОФГ е извършено само допълване на мотивите с конкретизиране на правното основание за издаване на предписанията. От неизпълнение на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ произтича компетентност на контролните органи за налагане на принудителна административна мярка спиране дейността на предприятието, каквато не е предвидена за предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Чрез проведеното производство по чл.62 от АПК се стига до изменение на волеизявлението на органа, тъй като макар при регламентация на еднакви по характер обществени отношения (свързани с нарушенията на трудовото законодателство), на контролните органи са предоставени различни правомощия в двете хипотези. Предвидената възможност в чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ за налагане на втора принудителна административна мярка при неизпълнение на първоначалната, извън административнонаказателната отговорност по чл.415, ал.1 от КТ, безспорно има други правни последици от мярката по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Затова промяната в правното основание не може да се квалифицира като ОФГ по смисъла на чл.62, ал.2 от АПК. Визираните от тази норма грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, а могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. Процесната заповед за поправка не засяга смисъла на направеното от административния орган волеизявление за доначисляване във ведомостите за заплати на трудови възнаграждения, представляващи разлика между изплатените на работниците заплати за съответния месец и начислените такива във ведомостите, т.е. не се констатира неяснота или противоречие между посочените мотиви в акта и тези в разпоредителната му част. С тази заповед обаче на практика се променя приложимият правен режим за изпълнение на наложените принудителни административни мерки, с което безспорно се надхвърля предметния обхват на производството по чл. 62, ал. 2 АПК. В тази част първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено като се постанови отмяна на незаконосъобразните части от решение за поправка на ОФГ с изх. 24103962/16.12.2024 г, издадено от инспектори в Дирекция Инспекция по труда Добрич. В останалата част съдебното решение е правилно. От направения доклад по делото в съдебно заседание на 29.04.2025г се установява, че предмет на оспорване от АВС ЕЛЕКТРИК ООД са и дадените предписания с протокол изх. 24103962/16.12.2024 г на инспектори в Дирекция Инспекция по трудаДобрич. След като е сезиран с жалба срещу тях, по силата на чл. 168 от АПК, съдът дължи служебна проверка на всички основания по чл.146 от АПК, включително тези обосноваващи нищожност. Валидността на административния акт е разгледана в аспекта на чл.149, ал.5 от АПК, предвиждаща възможност за оспорване с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето, доколкото искането за отмяна поради незаконосъобразност е просрочено. Обосновано и в съответствие с възприетите в съдебната практика и правната теория критерии е прието, че актът не е засегнат от толкова съществен порок, че изначално, от момента на издаването му, да не поражда правните последици, към които е насочен. По тези съображения съдебното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на всяка от страните за присъждане на разноски е основателно. На касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от претенциите му в размер на 1210лв за заплатени държавни такси (420лв) и адвокатско възнаграждение (2000лв). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора, реално извършените действия от пълномощника и уговореният размер, съответстващ на минималния по Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда - юридическото лице, в чийто състав е ответникът, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция (доколкото за първата е присъдено и в тази част решението се оставя в сила) на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и трето и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,