Решение № 4603 от 2.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда начл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас против решение 913/11.07.2022г., постановено по адм. дело 709/2022г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен Акт за установяване на задължение ФП67705-1/17.12.2018г., издаден от орган по приходите към община Бургас, потвърден с решение 91-00-6/2 от 24.03.2022г., на директора на Дирекция "МПДТР" при община Бургас, относно определените на Консулство на Държавата Израел задължения за данък върху превозно средство за лек автомобил марка Ситроен ДС с ДК СС 7757, за периода 2013г. 2018г., в общ размер на главницата от 3 370лв. и лихва за забава в общ размер на 1 037лв. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, като и неправилно е съотнесъл към процесния случай е представеното от Министерство на външните работи писмо с 53-00-3/05.04.2022г. Според касатора източника на правна регламентация за отношенията между Р. България и Държавата Израел е Виенската конвенция за консулските отношения, като липсват представени доказателства тези отношения да са възникнали по силата на отделен двустранен договор, съглашение и др. Твърди се, че нормата на чл. 49 от Конвенцията е неприложима, тъй като касае освобождаване от имуществени данъци персонално консулските длъжностни лица, и тази разпоредба не попада в обхвата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ тъй като той касае привилегии на съответните консулства. Налице е колизия между тези норми и следва да намери приложение чл. 5, ал. 4 от Конституцията и следва да намери предимство именно нормите на Конвенцията, а не на вътрешното законодателство. Моли за отмяна на решението. Ответникът Почетно консулство на Държавата Израел, чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Счита решението на АС Бургас за правилно и моли съда да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежно легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК ФП67705-1/17.12.2018г., издаден от орган по приходите при община Бургас, потвърден с решение 91-00-6/2 от 24.03.2022г., на директора на дирекция МПДТР при община Бургас, с който на Консулство на Държавата Израел са определени задължения за данък превозни средства по отношение на л.а. марка Ситроен ДС с ДК [рег. номер] периода 2013г. 2018г., в размер на 3 370лв. главница и 1 037л. лихви за забава. За да постанови решението си решаващият съд е приел, че с договор за покупко-продажба от 12.02.2013г., касационния ответник е придобил собствеността върху л.а. марка Ситроен ДС 5, както и, че с оспорения АУЗД са определени съответни данъчни задължения върху превозното средство. Първоинстанционния съд е приел, че акта е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е обаче, че акта е издаден в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил разпоредбите на чл. 52, т. 1 и чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ уреждащи облагането на моторни превозни средства и освобождаването от такъв данък, като е приел, че предпоставките по отношение на Консулството на Държавата Израел, като собственик на веща подлежаща на данъчно облагане са налице. АС Бургас е посочил, че в тази връзка следва да се има предвид и писмо с изх. 53-00-3 издадено от Министерство на външните работи на Р. България, в което изрично е посочено, че в Държавата Израел автомобили собственост на дипломатическото представителство не се облагат т.е. налице е реципрочност, каквато нормата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ изисква. Съдът е посочил, че не е налице противоречие между националната норма и норма от Виенската конвенция за консулските отношения, както е прието от органа, тъй като макар в Конвенцията да не са предвидени преференции при облагането на превозни средства, собственост на дипломатическо представителство, то не е въведено и ограничение за предоставяне на такива по националното законодателство. Предвид горното АС Бургас е отменил оспорения пред него АУЗД. Решение е правилно. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми ответникът се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава. В нормата на чл. 58 от ЗМДТ законодателят е уредил специална хипотеза при предпоставките на която, собственика на моторното превозно средство е освободен от заплащане на данъчно задължение върху собственото му превозно моторно средство, като в ал. 1, т. 2 от с.з. е посочено, че това се отнася до дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност. В конкретния случай липсва спор по фактите безспорно е установено, че процесния автомобил е собственост на Консулство на Държавата Израел. За да се възползва обаче касационния ответник от тази норма е необходимо да се установи реципрочност на освобождаването от заплащане на такъв вид данък т.е. следва да се установи аналогична преференция за превозните средства на дипломатически респек. консулски представителства на Р. България в Израел. Този факт е установен от представеното по делото писмо изх. 53-00-3/05.04.2022г., издадено от Министерство на външните работи на Р. България, в което изрично е посочено наличие на фактическа реципрочност между двете държави по отношение освобождаването от заплащане на данък върху моторните превозни средства в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ. Правилно това доказателство е прието от АС Бургас като относимо към спора. Писмото е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и тъй като не е оспорен по съответния ред от данъчния орган към община Бургас, то документа представлява материална доказателствена сила, обвързваща съда, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са такива, каквито се твърдят в документа т.е., че е налице взаимност в отношенията между Р. България и Израел по отношение освобождаването от заплащане на данък върху моторните превозни средства, собственост на дипломатически респек. консулски представителства. Неправилно в касационната жалба се сочи, че нормата противоречи на разпоредби от Виенската конвенция за консулските отношения. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната; те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Необходимо условие за приложение само и единствено на международен акт е не само той да бъде ратифициран, обнародван и влязъл в сила за страната, но и норма от вътрешното законодателство да е в противоречие с този акт респек. с неговите разпоредби. Правилно данъчния орган е изтъкнал, че във Виенската конвенция за консулските отношения в чл. 49 се сочи, че се освобождават от имуществени данъци, какъвто е и данъкът върху моторните превозни средства, касаещо обаче персонално консулските длъжностни лица. Вярно е, че в чл. 58 от Конвенцията, отнасящ се до улесненията, привилегиите и имунитетите обхваща и консулства, ръководени от почетни консули, какъвто е настоящия случай, не попада хипотезата на чл. 49 от Конвенцията, но това не води до извод, какъвто е направен от данъчния орган, за колизия между норма от вътрешното право и такава от международното. Налице е, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, празнина в международния акт, която е запълнена от националното законодателство чрез нормата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ. Тази норма е израз на общата разпоредба на чл. 28 от Конвенцията задължаваща приемащата държава т.е. Р. България да предостави всички улеснения за изпълнение функциите на съответното консулство, които включват и употребата на моторно превозно средство за изпълнение на дипломатическите действия на консулството, поради което и освобождаването от данък върху превозните средства е израз именно на посоченото по-горе въведено улеснение. Само и единствено при противоречие между норми от вътрешното и международното право следва да се приложат тези от международното, ако акта е бил ратифициран, обнародван и влязъл в сила. Липсата на изрична уредба в международен акт не е проявление на колизия между закона и Конвенцията по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и поради това приложението на тази норма в този случай е изключено. С оглед изложените по-горе съображения обжалваното решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение