Решение № 8689 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8316/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Бонев срещу Решение 417/21.01.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 13020/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение 544 от 26.07.2018 г. на Столичния общински съвет, одобряващо проект на Подробен устройствен план план за регулация и режими на застрояване за преструктуриране на ж.к. Дружба 2 - II част, район Искър СО при индивидуализираните в решението граници, в частта относно плана за регулация и застрояване на УПИ II отреден за озеленяване и режим на Тго от кв. 8а (в който попада част от ПИ с идентификатор 68134.1505.2517 по КККР, собственост на жалбоподателя).

Ответникът Столичният общински съвет, е на становище за правилност на оспореното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е доводът на касатора, че поради включването на ПИ в УПИ с други имоти е нарушен чл. 17 ЗУТ, тъй като липсвал договор между собствениците на отделните имоти.

Одобреният с решението на СОС план е по чл. 22 ЗУТ за преструктуриране на жилищен комплекс с дефиницията на понятието по § 5, т. 24 ДРЗУТ. Неговата основна цел не е да създаде регулация за неурегулирани поземлени имоти, а да промени структурата и застрояването на комплекса, вкл. и чрез образуване на УПИ за обществено озеленяване, в изпълнение на концепцията за благоустрояване на жилищния комплекс. Планът за преструктуриране на жилищен комплекс е особен вид ПУП чл. 110, ал. 4 ЗУТ, инициативата за разработването му принадлежи на администрацията, а не на заинтересованите собственици, както е по чл. 17, ал. 3 от закона, и в тази специална хипотеза съгласието на собствениците на поземлени имоти при промяната на предвижданията за тях не е елемент от фактическия състав на устройствената процедура, респ. не обуславя правомерността на разпоредената регулация за обхванатите от разработката имоти. Противното би означавало приложението на чл. 22 ЗУТ и на ЗУЗСО да бъде поставено в зависимост от волята на собствениците на имоти в комплекса и по този начин да се осуети възможността за изпълнението на инициативата за преструктурирането му, в конкретния случай да се препятства реализирането на идеята за отреждане в цялост на УПИ за озеленяване, в който имота на оспорващия попада само частично.

1. Включването на ПИ 2517 в УПИ II не противоречи на общите правила по чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ за съобразяване на всеки устройствен план с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен и задължителността на ОУП спрямо ПУП.

а. С ОУП се определя общата структура и преобладаващото предназначение на териториите чл. 104, ал. 1 ЗУТ, а конкретното предназначение на поземлените имоти е обект на ПУП чл. 8 ЗУТ. Затова териториалната принадлежност на ПИ към дадена зона не означава, че отреждането на всеки имот или на част от него трябва задължително да съответства изцяло на предвиждането за зоната.

б. Действително, имотът на Бонев попада по ОУП на СО от 2009 г. в зона с устройствена категория Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване (Жк). В тази зона оформянето на УПИ за озеленени площи е принципно допустимо вж. т. 2 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Конкретно основание за образуването на УПИ за обществени озеленени площи в съществуващи жилищни комплекси чрез преструктуриране се съдържа и в относимата към казуса норма на чл. 21, ал. 1, т. 3 вр. чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

1. Правилно съдът е отрекъл основателността на тезата за нарушаване на принципа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ.

а. В областта на устройственото планиране общото задължение на административния орган по чл. 6, ал. 4 АПК да избере осъществимата най-икономично и благоприятна за държавата и обществото възможност намира конкретен израз в принципа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономичност и целесъобразно устройство на УПИ и на кварталите.

б. Приетата от административния съд техническа експертиза е констатирала, че влезлият в сила предходен ПУП за имота на оспорващия е частичен застроителен и регулационен план, одобрен през 2003 г., съгласно който имота попада в УПИ (парцел) II -159 за производства, трафопост, складове и администрация от кв. 8 и частично в улична регулация. Т.е. освен че е незастроен, имотът не е бил урегулиран самостоятелно и по предходния план, за да представлява липсата на подобно отреждане по новия ПУП негативна промяна на регулационния му статус. Създаването пък на отделно УПИ за озеленяване на територия, на която не е осъществено строителство до този момент, отговаря на критерия за икономичност на предвиждането.

в. Доколкото ПУП е за преструктуриране на жилищен комплекс, оценката дали предвижданията му са пропорционални следва да е подчинена на съотнасянето на обществения интерес от реализирането на определена концепция за цялостно развитие на района към степента на неминуемо засягане на правата на собствениците на имоти от обхвата му. Този интерес в случая е противопоставим на частния. Процесуална активност по изследване на други конкуриращи варианти за устройване на имота, които да удовлетворят в по-голяма степен изискванията по чл. 108, ал. 5 ЗУТ и същевременно да осуетят отричаното отреждане за въпросната част от имота, респ. отчуждаването й, не е проявена от страната.

г. Неблагоприятното въздействие на ПУП върху правната сфера на касатора при евентуално отчуждаване на неговия имот е допустима от чл. 17, ал. 5 КРБ възможност при предпоставката на предварително и равностойно обезщетение. В случай, че отчуждителната процедура не започне или определеното обезщетение не бъде изплатено в предвидения от закона срок, собственикът притежава правата по чл. 208, ал. 1 ЗУТ и чл. 29, ал. 6 ЗОС.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение.

При неоснователността на касационната жалба, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение - чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 144 АПК, в минималния му размер от 100 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение