Решение № 15930 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2018 г.

Решение № 15930 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Б., чрез адв. В. Тодоров, срещу Решение № 240/11.01.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 8479/2017 г. в частта, с която е отхвърлено оспорването й на Заповед № РА-30-139/01.06.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, нареждаща премахването на незаконен строеж "Жилищна сграда", находящ се в ПИ № 04234.6930.1882 в с. Бистрица, м. "Калфин дол", район "Панчарево". Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" – СО, чрез юрк. Стойков, изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът О. И. не взема участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Предмет на касационна проверка е единствено решението в отхвърлителната му част спрямо Н. Б. В частта, отменяща заповедта по отношение на О. Игнатов, решението като необжалвано е влязло в сила. Сградата с описаните в заповедта и съдебно-техническата експертиза параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, не попада между обектите по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, и на общо основание за изграждането ? е бил необходим изричен разрешителен акт – чл. 148, ал. 1 ЗУТ, респ. чл. 55 ЗТСУ (отм.);. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно административният орган и първоинстанционният съд са отрекли търпимостта на строежа по смисъла на § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ (която би осуетила премахването му) както според правилата за допустимост по времето на реализирането му, така и по ЗУТ. Строежът е изграден преди 1985 г. извън строителните граници на населеното място и попада в неурегулирана територия, за която няма действащ ПУП. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ППЗТСУ (отм., в относимата с оглед периода на построяване редакция) извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи. Тези строежи се разрешават въз основа на застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове и действащите разпоредби по проектирането и строителството – ал. 2 на текста. След като не е налице частично застроително разрешение за имота или пък решение за цялата зона (вж. т. 2 от приетата в производството пред първата инстанция техническа експертиза), строежът не може да бъде приет и за допустим като противоречащ на правилото по чл. 108, ал. 2 вр. ал. 1 ППЗТСУ (отм.); , действало към момента на извършването му. От друга страна, територията е със статуса на земеделска земя, а за местността, в която попада имотът, не са одобрявани регулационни и застроителни планове, което е достатъчно основание по § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ да се изключи търпимостта на обекта и по ЗУТ, а като последица – да се разпореди правомерно премахването му. Касационните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие на съдебното решение с материалния закон не са конкретизирани, а бланкетни, поради което и не могат да бъдат обсъдени. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не констатира касационни основания по чл. 209, т. 1 - т. 3, предл. 1 от кодекса. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение