Решение № 1571 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2009 г.

Решение № 1571 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Любенов Домозетски, в качеството му на управител и законен представител на "Си Митаци" ЕООД, гр. Благоевград, срещу Решение № 400 от 8.06.2009 г., постановено по адм. д. № 211 по описа за 2009 г. на Административен съд - Благоевград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против Решение № ОД-03 от 20.03.2008 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, с която е поискано обявяването й за нищожна. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна, визирани в чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени, а обжалваното решение на комисията се обяви за нищожно - алтернативно - за незаконосъобразно. От процесуалния представител на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Благоевград е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и твърдения за правилност на съдебното решение. По изложените в него съображения се моли, касационната жалба да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него тя съдържа доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на комисията. Излага становище за дължимия от съда контрол при оспорване на законосъобразността на решението на комисията и при твърдения за нищожността му. В първия случай намира, че съдът е могъл да провери дали е нарушена процедурата при издаването на крайния акт - решението, тъй като актът за категоризацията на земята се издава преди решението. Във втория - счита, че актът за категоризацията е издаден преди решението, а в закона няма изискване последният да е влязъл в сила, за да се издаде решението. Едновременното съобщаване на акта за категоризацията на земята и решението на комисията не може да се счете за особено съществен порок на процедурата, водещ до нищожност на акта. Според него такъв порок би бил неиздаването на акта за категоризация на земята. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Законният представител на "Си Митаци" ЕООД, след направено уточнение, е обжалвал акт № 216 от 17.03.2008 г. за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, издаден от ОДЗ-Благоевград и решение № ОД-03 от 20.03.2008 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ при ОДЗ-Благоевград. С жалбата е искана отмяна на акта като незаконосъобразен и обявяване нищожността на решението на комисията. С Определение № 141 от 31.03.2009 г. жалбата в частта й срещу акта за категоризация на земеделската земя е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, поради липсата на акт подлежащ на оспорване - чл. 159, т. 1 АПК, а производството по нея в тази й част е прекратено. Така постановеното определение е оставено в сила с определение на тричленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 6334/2009 г. Производството е продължило с оспорване на Решение № ОД-03 от 20.03.2008 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, при ОДЗ - Благоевград. С оспореното решение е утвърдена площадка за проектиране на обект: "Цех за алуминиева дограма, офиси, автосалон, автосервиз, складова база за строителни материали". С утвърдената строителна площадка се засяга около 6 103 кв. м, земеделска земя, собственост на "Си Митаци" ЕООД в имот № 169011, в местността "Анището", землището на гр. Симитли. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че комисията е взела своето решение, след като е направено предложение от управителя на дружеството и проведено от нея заседание на 20.03.2008 г. Това решение е било съобщено на 3.04.2008 г., ведно с акта, с който е била определена категорията на земеделската земя. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, според чл. 22 ЗОЗЗ. Комисията и персоналният й състав е определен с приложените заповеди от министъра на земеделието и храните, като включва представители на органите, изброени в чл. 17, ал. 4 ЗОЗЗ, в редакцията на текста, действала преди изменението. Освен това е прието, че решението е в съответната писмена форма, постановено е при спазване на процедурата по чл. 22, ал. 1 ЗОЗЗ, съдържа необходимите реквизити, и при издаването му не са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е изложил мотиви и относно наведените доводи за нищожност на оспореното решение, според които връчването на акта за категоризацията на земята и решението на комисията на една и съща дата е имало за последица лишаване от възможността оспорващия да упражни правото си на жалба срещу акта, по реда на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, пред министъра на земеделието и храните. Твърдението е било възприето като неоснователно. Съдът е приел, че нарушението е несъществено и не може да доведе до нищожност на оспореното решение. Дружеството жалбоподател е имало възможност да оспори решението на комисията в срок, като в това производство би се проверила законосъобразността на актовете, предхождащи издаването на решението, които са част от нормативно регламентираната процедура затова. В производството по твърдяна нищожност, актът предмет на оспорване с предхождащите, част от процедурата по издаването, е влязъл в сила. Проверката на предхождащите го актове би могла да се извърши при проверка на законосъобразността на крайния акт, но не и при твърдяна нищожност. Жалбата срещу решението с твърдения за нищожността е отхвърлена като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба е за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила поради. Твърди се, че съдът е разгледал спора по същество преди произнасянето на Върховния административен съд по частната жалба срещу прекратяване на производството срещу акт № 216 от 17.03.2008 г. за категоризацията на земеделската земя. Решаването на въпроса за допустимостта на жалбата срещу акта за категоризацията на земята е бил преюдициален по отношение спора за крайния акт. Твърдението е неоснователно. Както се посочи основанието за оспорване на решението на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ е за нищожност. Към момента на разглеждане на спора то е влязло във формална законна сила, поради необжалването му в срок. Ако определението за прекратяване на производството по жалбата срещу акта бе отменено, то това би било самостоятелно основание за касационна отмяна на решението по съществото на спора. В конкретния случай определението за прекратяване е оставено в сила, поради което твърдението за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила е неоснователно. Неоснователен е и вторият довод в касационната жалба за необоснованост на решението. Невярно е твърдението за липсата на какъвто и да било акт към момента на постановяване на обжалваното решение за категоризацията на земята. Твърдението се опровергава от нотариален акт, вписан във вх. Рег. № 4446 от 12.11.2007 г., акт № 36, том ХI, д. 3457, вписан в службата по вписванията. При прехвърляне собствеността на земеделската земя на дружеството, управителят, който също е страна по сделката, е знаел, че земята е V категория. От това следва, че земята е била категоризирана преди сделката, описана в акта, който дори не е представен в цялост. Останалите твърдения по тази част от касационната жалба са неотносими към спора, защото производството по жалбата срещу акта за категоризацията на земята е прекратено. Неоснователен е и последният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Нито в ЗОЗЗ или път в Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, издадена на основание чл. 17, ал. 2 ЗОЗЗ, има предвидена процедура за издаване на решението на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ след влизане в сила на акта за категоризация. В чл. 6 от Наредбата е предвидена възможността за обжалването на акта пред министъра на земеделието и храните. Вярно е, че комисията е издала решението си преди изтичането на срока за обжалване на акта за категоризация, но това би имало значение при проверката за законосъобразност на решението на комисията, евентуално спазването на административно производствените правила, но не и при твърдяна нищожност. Ето защо твърдяното нарушение не е съществено до такава степен, че да влече порока нищожност на решението. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение