Решение № 8471 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5102/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, чрез гл. юрк. Динчева като процесуален представител, против решение 1294 от 01.04.2024 г., постановено по адм. дело 539/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което са отменени негови заповеди НК-Н002 от 10.05.2023 г. и ОСОС-Н033 от 10.05.2023 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати нарушения в неговата форма, както и този за несъответствие с материалноправните разпоредби, изразяващо се в необоснованост на определеното по вид и размер дисциплинарно наказание по реда на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Прави искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Т. К. И., чрез пълномощника си адв. Панкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административния съд са заповеди НК-Н002 от 10.05.2023 г. и ОСОС-Н033 от 10.05.2023 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. С първата от тях на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е наложено дисциплинарно наказание уволнение на настоящия ответник Т. К. И., заемаща длъжността началник на отдел Финансово-стопанска дейност при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Пазарджик, а с втората на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за заеманата длъжност. Заповедта, с която е наложеното дисциплинарното наказание е мотивирана с аргументи за виновно бездействие от служителката, представляващо неизпълнение на служебните задължения , тъй като в качеството си на началник на отдел Финансово-стопанска дейност при ОДБХ Пазарджик за периода от януари 2022 г. до януари 2023 г. не е изпълнила служебното си задължение съгласно раздел V Преки задължения , т. 13 от връчената й длъжностна характеристика да организира и координира изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол (СФУК) върху финансовата дейност, включващи системата за предварителен контрол и системата за двойния подпис, с цел законосъобразно и ефективно управление на бюджетните средства , тъй като: към момента на извършване на вътрешния одит през 2023 г. действалата вътрешна процедура по СФУК от 2017 г. не е била актуална, а е изготвена въз основа на отменен през 2006 г. Закон за държавния вътрешен финансов контрол, вместо по действащия ЗФУКПС; не се е съобразила с изискванията на Указания за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност в организациите от публичния сектор, утвърдени със заповед ЗМФ 184/06.03.2020 г. на министъра на финансите, като не е изпълнила задължението си да организира изграждането и функционирането на СФУК. С обжалваното решение оспорените заповеди са отменени. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган в качеството му на орган по назначаване, в нарушение на изискванията за форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че в заповедта не са посочени всички реквизити на чл. 97, ал. 1, т. 1 7 ЗДСл, тъй като липсва описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където се е състояло и обстоятелствата, при които е осъществено, както и доказателства, които го потвърждават и служебните задължения, които са нарушени. Приема, че липсват собствени разсъждения на дисциплинарно наказващия орган, а са преповторени констатациите на дисциплинарния съвет. Обосновава извод и за издаване на заповедта в нарушение на материалноправните норми и при липса на всички предпоставки от фактическия състав за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, доколкото в акта не е извършена преценка по реда на чл. 91, ал. 1 ЗДСл за тежестта на извършеното нарушение, съответно не са обосновани видът и размерът на наложеното наказание и защо извършеното нарушение обуславя налагането на най-тежкото, предвидено в закона наказание. Посочва, че в дисциплинарното производство са изпълнени кумулативните условия за изслушване на служителя от дисциплинарно наказващия орган и даване на възможност за представяне на писмени обяснения. Приема, че са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл за издаване на заповедите. Излага съображения, че в случая в несъответствие с изискването на чл. 95, ал.1 ЗДСл нито един от редовните членове на дисциплинарния съвет не е служител с юридическо образование, което съставлява съществено процесуално нарушение. Според съда в акта не са изложени мотиви относно обстоятелствата, свързани с цялостното поведение на служителя и формата на вина. По тези съображения достига до извод за процесуална и материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Предвид постановената отмяна на този административен акт обосновава извод, че и втората оспорена заповед за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на отмяна като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат по следните съображения: Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед НК-Н002 от 10.05.2023 г. е постановена от компетентен орган съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните. От приетите по делото доказателства се установява, че административният акт е издаден при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, тъй като оспорващата в първоинстанционното производство се е явила на изслушване на 24.03.2023 г. и е спазен преклузивният двумесечен срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Най-ранният доказан момент за откриване на нарушението от органа по назначаване е решението на дисциплинарния състав от 21.04.2023 г., а оспорените заповеди са издадени на 10.05.2023 г. Неправилен е изводът на съда за допуснато нарушение на правилото на чл. 95, ал. 1, изр. второ ЗДСл, регламентиращо необходимост най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет да е с юридическо образование. Видно от протокол от проведено заседание на дисциплинарния съвет от 21.03.2023 г., същият заседава в състав: председател, трима редовни и един резервен член. Протоколът от заседанието е подписан от всички присъствали на него членове на дисциплинарния съвет. В нарушение на правилото по чл. 171, ал. 5 АПК от съда не са дадени указания до органа по назначаване да представи доказателства относно квалификацията на членовете на комисията, за да се извърши преценка дали в състава й е включено лице с юридическо образование. Видно от приетите в касационното производство служебна бележка, диплома за висше образование и удостоверение за юридическа правоспособност председателят на дисциплинарния съвет З. В. изпълнява длъжността началник на отдел Административно-правни дейности и управление на собствеността в дирекция Правна и е с юридическо образование. Следователно, условието по чл. 95, ал. 1, изр. 2 ЗДСл е спазено. Настоящият състав не споделя и изводът за неизпълнение на изискванията по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл, изразяващо се в липса на ясно описание на извършените от служителя нарушения, датата и мястото на извършването им, доказателствата, които ги потвърждават, както и служебните задължения, които са виновно нарушени. В случая дисциплинарното наказание е наложено въз основа на решение от 21.04.2023 г., обективиращо становище на дисциплинарния съвет до дисциплинарно наказващия орган, в което се съдържа подробно и точно описание на извършените от служителя нарушения с означен период на бездействията от негова страна. В оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание тези обстоятелства са възпроизведени, като в нея изрично са посочени мястото, периода на извършените нарушения, както и конкретни дати за някои от тях, съответно кои служебни задължения на служителя не са изпълнени, с което са възприети направените от дисциплинарния състав констатации. Формираният от съда правен извод за немотивираност на заповедта на това основание е неправилен. Законосъобразно и обосновано обаче е заключението, че дисциплинарно наказващият орган не изпълнява задължението си по чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание да обоснове преценката си с оглед тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба и цялостното служебно поведение на държавния служител. Описаните в оспорената заповед факти сочат на поведение на служителя, което представлява неизпълнение на служебни задължения, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС. От наказващия орган не се коментират тежестта на допуснатите нарушения, нито възникналите от тях евентуални негативни последици за службата или гражданите. В заповедта е констатирано, че нарушението е извършено виновно, без да се обоснове този извод и без да са налице доказателства по делото в тази насока. Липсата на изложени съображения от издателя на заповедта по тези въпроси обуславят извод за немотивираност на заповедта, тъй като не е осъществена персонална преценка на цялостното поведение на конкретния служител. От доказателствата по делото е видно, че същият по време на изпълнение на служебните си задължения в ОДБХ - Пазарджик до датата на издаване на заповедта не е наказван, а атестационните му оценки са високи и сочат на изпълнение на длъжността, надвишаващо и отговарящо на изискванията. Реално не е обсъдено при какви условия е извършено нарушението, нито какви са причините, довели до неизпълнение на служебните задължения по отношение на всяко от констатираните дисциплинарни нарушения. Определен е само видът на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, с което е нарушена императивна норма на закона. Допуснатите съществени пороци във формата поради отсъствието на мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание обуславят извод за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК на оспорения административния акт, съставляващо самостоятелно основание за неговата отмяна. Изложените в тази насока съображения от първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Неправилността на правните изводи в останалата им част не се отразява на крайния резултат на спора. След като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е незаконосъобразна, на отмяна подлежи и последвалата такава за прекратяване на служебното правоотношение на служителя поради неговото уволнение. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които Българска агенция по безопасност на храните следва да му заплати в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 29.04.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,