Решение № 993 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 491/2016 г.

Решение № 993 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 491/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез пълномощника му ст. юрк. А. Иванова против Решение № 1756 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 474/2015 г. от Административен съд Б. Правят се възражения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Б. А. М., чрез пълномощника си адв. А. Ш., депозира писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че преди изменението на нормата на чл. 20а ЗПЗП, въведено с ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г. делегирането на права не е допустимо, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-010-6500/308 от 24.04.2015 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на оспорвания акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по приложението на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, за установено, че Б. М. е регистрирана като земеделски стопанин и е подала общо заявление за плащания на площ с УИН 01/100407/00448, одобрена за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". На основание чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП е получила субсидия по мярката за кампании 2007, 2008, 2009 и 2010 г. общо в размер на 1 208. 62 лева. Многогодишния ангажимент е бил прекратен с акт на изпълнителния директор на ДФЗ изх. № 02-010-6500/16616 от 14.09.2013 г. тъй като земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за петата година от поетия петгодишен ангажимент. Жалбоподателката е била уведомена с писмо, по реда на чл. 26 АПК, за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), получено от нея на 04.05.2015 г., след което е бил издаден и оспорвания акт. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че към момента на издаване на АУПДВ - 24.04.2015 г., издателят на акта - зам. изпълнителния директор на ДФЗ, не е разполагал с материална компетентност предвид действаща редакция на нормата на чл. 20а ЗПЗП, въпреки наличието на акт за делегиране на правомощия. Това е така, тъй като компетентността на органа се определя от закон, а съгласно чл. 27, ал. 3 вр. чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП и ТР № 4/2004 г. на съдиите от ВАС компетентен да издава АУПДВ е изпълнителния директор на ДФЗ - РА. Делегирането на правомощия, което не е предвидено в закон е недопустимо. Решението е неправилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Настоящата инстанция не споделя правните му изводи. Спорният по делото въпрос е налице ли е материална компетентност на административния орган, издал оспорвания акт. И по-точно има ли правомощие изпълнителният директор на ДФЗ - РА да определи орган, който да издава актовете за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ДОПК, след като в чл. 27 ЗПЗП изрично не е посочено такова. Съдът, подведен от противоречивата практика на Върховния административен съд, е дал неправилен отговор. По своя характер актът на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с него се създават задължения за адресата на акта и непосредствено се засягат негови права и законни интереси. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Събирането на държавните и общинските публични вземания, съгласно чл. 165 ДОПК, се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон (арг. чл. 166, ал. 1 ДОПК), а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК (арг. от чл. 166, ал. 2 ДОПК). Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Според нормата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Т. тип вземания, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нормата на чл. 27, ал. 4, в действащата редакция на текста по ДВ, бр. 40/2014 г. (сега ал. 5), препраща към чл. 166, ал. 2 ДОПК. След като в специалния закон - ЗПЗП не е регламентирана процедура за установяване на публични държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание, съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. В случая това е станало със Заповед № ОЗ-РД/4510 от 04.12.2014 г., издадена от изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" на осн. чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие", с която на Ж. Ж., в качеството му на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е делегирано правомощие "да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания" (т. 3). При отсъствието на норма в ЗПЗП, която да урежда изрично съответно правомощие на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК. Това е така, тъй като компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, извън основните функции, които има изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие". Поради това правомощието за издаване на актове не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Д. фонд "Земеделие" и която се определя от задачите, възложени на институцията. По силата на законова норма - чл. 166, ал. 2 ДОПК той възлага на друг административен орган изпълнението на определена административна дейност. От това следва, че в случая именно заместник-изпълнителният директор е органът, който има правомощие да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на общата селскостопанска политика. При тези мотиви решението на съда, ще следва да се отмени, а спорът - решен по същество. Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е мотивиран, издаден е при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на АПК, в съответствие с приложимия процесуален и материалния закон и целта на закона. АУПДВ съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Същият е издаден въз основа на влязло в сила уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 211 и отговаря на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 1 от АПК. Не са нарушени съществени административно-производствени правила, които да водят до неговата незаконосъобразност. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характера на това производство. Спазена е и разпоредбата на чл. 34 от АПК, като е дадена възможност на лицето да депозира възражения и допълнителни доказателства. По тези съображения жалбата срещу оспорения административен акт е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора издателят на акт има право на разноски, за които обаче не е представен списък по реда на чл. 80 ГПК. Затова претенцията, като неоснователна, не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 и чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение