Решение № 3342 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2017 г.

Решение № 3342 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Лактен" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "И. В." .№..., представлявано от управителя Н. Е. К., срещу решение № 637 от 13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2834/2016 г. по описа на Административния съд - В. (АСВ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000315010281-091-001 от 29.06.2016 г. и РА за поправка на РА № П-03001816131827-003-001 от 27.07.2016 г., издадени от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. В., потвърдени с решение № 320 от 28.09.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 840 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на решението, съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. От събраните по делото доказателства се установява, че доставките на стоки са реални. По делото не е било спорно, че сухото мляко е използвано за икономическата дейност на ревизираното лице. От направените запитвания към областна Дирекция по безопасност на храните - гр. Р. се установява, че дейността на доставчика "Н. Х. Г." ООД е проверявана всеки месец и не са констатирани нарушения. От справката за собствеността на автомобилите, с които е извършен транспорта на стоките се установява безспорно, че единият от автомобилите е бил собственост на доставчика през ревизирания период. От заключението на вещото лице се установява, че предходен доставчик на прекия доставчик е Милкпол. Твърди, че първоинстанционното решение е постановено в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Касаторът иска спорното решение да бъде отменено. В касационната жалба не са претендирани разноски и касаторът не се е явил и не е представляван в проведеното открито съдебно заседание. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП " - гр. В., при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-03000315010281-091-001 от 29.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 320 от 28.09.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на "Лактен" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 720 лв. и са начислени лихви в размер на 10 368.73 лв., за данъчни периоди м. 01, м. 05, м. 6, м. 08, м. 10 и м. 11.2013 г., по фактури, издадени от "Н. Х. Г." ООД, с предмет на доставка "сухо обезмаслено мляко". С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против спорния РА и го е осъдил да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 840 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е установил фактическа обстановка по делото. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и показанията на разпитаните свидетели, защото е счел, че от тях не се установява, че доставките са реални. По отношение на представените стокови разписки съдът е посочил, че липсва подпис на лицето, предало стоките и въпреки, че има подписи на получателя на стоките, не са посочени имена и фамилия на получателя. Изложени са мотиви, че доставчикът не е разполагал с процесната стока. От доставчика "Н. Х. Г." ООД са изискани по време на ревизията пътни листи и товарителници за осъществен транспорт на сухото мляко, но такива документи не са представени, поради което първоинстанционният съд е приел, че дружеството не притежава кадрова, материална и техническа обезпеченост, за да осъществят спорните доставки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. По делото не е било спорно, че дейността на ревизираното лице е свързана с производство на млечни продукти и доставките на сухо мляко са свързани с икономическата дейност на задълженото лице. По време на ревизията от ревизираното лице са представени процесните фактури, документи за произход на стоката, стокови разписки, анализни сертификати и търговски документи. Доставчикът е намерен по време на ревизията и е дал обяснения, че процесните количества сухо мляко са му доставени от Полша от "Милкпол спол С. р. о.". Представени са и множество констативни протоколи от Българската агенция по безопасност на храните, областна Дирекция по безопасност на храните - гр. Р., с които са извършени проверки на доставчика за наличните количества сухо мляко. Дейността на доставчика "Н. Х. Г." ООД е проверявана всеки месец и не са констатирани нарушения. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице по ССЕ, като обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ревизираното лице и в счетоводството на доставчика. Предходен доставчик на "Н. Х. Г." ООД е полското дружество Милкпол и спорните стоки са заприходени в складовете на ревизираното лице и вложени в производството на млечен продукт Деликатес и Деликатес супер, който е реализиран и приходите от него са отчетени при спазване на счетоводното законодателство. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал представените пред него и по време на ревизията доказателства. Събраните по време на ревизията доказателства не са оспорени от страна на приходните органи. Действително в представените стокови разписки не са посочени имена на лицата приели стоките, но същите са подписани и само заради това, че не са посочени имена на приелия стоката, не може да се направи извод, че доставката не е реална. В стоковите разписки са вписани имена на предал и освен положените подписи от приел, има и печат на дружеството. Нещо повече предмета на спорните стоки е посочен конкретно в издадените от доставчика фактури като вид и количество и съответства напълно на представените стокови разписки. От представените фактури, стокови разписки, анализни сертификати, търговски документи и констативни протоколи от Българската агенция по безопасност на храните, областна Дирекция по безопасност на храните - гр. Р. се установява, че доставките са реални. От фактурите и стоковите разписки се установява приемо-предаването на стоката. Посоченият предходен доставчик в документите за произход съответства на посочените като налични количества сухо мляко при доставчика в констативните протоколи от Българската агенция по безопасност на храните, а именно страна на произход Р. П., PL20031602WE, PL10121601, PL06621601 и др. Мотивите на съда да не признае право на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика са били, че доставчикът не представил изисканите от него пътни листи и товарителници за осъществен транспорт на сухото мляко, поради което първоинстанционният съд е приел, че дружеството не притежава кадрова, материална и техническа обезпеченост, за да осъществят спорните доставки. Настоящият състав намира, че непредставянето на доказателства за кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика, както и евентуални пропуски в счетоводното отразяване на прекия доставчик не могат да бъдат вменени в тежест на ревизираното лице и само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките. Това следва пряко от диспозитива на тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С -324/11 г., според т. 2 и т. 3 от който: "Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки . Органът по приходите не е представил доказателства, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени". В този аспект следва да се съобрази и изложеното в Решение на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С - 18/13, в което отново се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че "обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане." Административният съд е достигнал до необосновани и неправилни изводи, поради което спорното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. Решението следва да се отмени и по отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски по делото за първоинстанционното производство, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК (л. 236) и доказателства за направени разноски в общ размер на 2 810 лв. За касационна инстанция разноски не са претендирани. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение