Решение № 16460 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2013 г.

Решение № 16460 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 2023/26.03.2013 г., постановено по адм. д. 14548/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с която е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1244903/10.08.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - София град, потвърден с Решение № 2601/05.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ", предходно наименование на ДД "ОДОП")), върната е преписката на ТД на НАП-София със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата против АПВ като излага много подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Илм 2003" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2023/26.03.2013 г., постановено по адм. д. 14548/2012 г. по описа на АССГ е отменен АПВ № 1244903/10.08.2012 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 2601/05.11.2012 г. на ДД "ОУИ", върната е преписката на ТД на НАП-София и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че незаконосъобразно с АПВ е за отказано прихващане или възстановяване на "Илм 2003" ЕООД на сумата 14190 лв. ведно със законната лихва от 11.08.2012 г. до пълното й възстановяване, представляващи съдебно-деловодни разноски съгласно решение № 1206/2010 г. по описа на АССГ и адм. д. 6970/2011 г. по описа на ВАС, защото неправилно приходният орган е приел, че за съдебни разноски е приложим чл. 519, ал. 2 от ГПК. Според решаващият съд разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК е специална и приложима за случая. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Спорът между страните е изцяло правен и е разрешен съобразно закона от първоинстанционният съд при изяснена и неспорна фактическа обстановка. С влезли в сила съдебни решения, постановени по реда на ДОПК, са присъдени разноски в полза на "Илм 2003" ЕООД с изрични диспозитиви за осъждане на Д "ОУИ" - София да заплати точно индивидуализирани по основание и размер суми. Съгласно чл. 129, ал. 5, т. 3 от ДОПК органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на присъдени суми, обезщетения и направените разноски. С искането до приходният орган Илм 2003" ЕООД е поискал възстановяване или прихващане и на сумата 14190 лв. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 519, ал. 2 ГПК, за да откаже да прихване или възстанови присъдените в полза на искателя суми. При изрична уредба в специалния закон - ДОПК на възстановяване/прихващане на разноски по чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК законосъобразни са изводите на съда, че това възстановяване, респ. прихващане следва да се извърши от приходния орган по реда на ДОПК, ако е поискано от кредитора. Съществуването на различни възможности за удовлетворяване на вземането предоставя право на кредитора на избор между тях и не може да бъде прието становището, че разпоредбата на чл. 519 от ГПК изключва способа за удовлетворяване, регламентиран в чл. 129 от ДОПК.