Решение № 15971 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2019 г.

Решение № 15971 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Бошнакова от [населено място], обл. Смолян, действаща чрез пълномощника си В. Бошнаков (неин съпруг), против решение № 431 от 29.10.2018 г., постановено по административно дело № 189/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което съдът е отхвърлил жалбата, подадена от Т. Бошнакова, срещу експертно решение (ЕР) № 0552 от заседание № 084 на 19.06.2018 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по ортопедични болести, с което й е определена пожизнено 62 % трайно намалена работоспособност (ТНР). По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата до първоинстанционния съд. Ответниците не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага оспореният с нея съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с жалбата съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Процесното експертно решение на специализиран състав на НЕЛК е издадено след постановяването на решение № 166/27.04.2018 г. на Административен съд - Смолян по административно дело № 340/2017 г., с което е било отменено предходно ЕР на НЕЛК, с което на жалбоподателката Бошнакова е била определена 58 % трайно намалена работоспособност и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По това дело е била назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, според заключението на която жалбоподателката е с 62 % трайно намалена работоспособност. Именно в изпълнение на указанията на съда и съобразявайки заключението на вещите лица, с ЕР на НЕЛК № 0552 от заседание № 084 от 19.06.2018 г. на Бошнакова й е била определена 62 % трайно намалена работоспособност, пожизнено. Решението на Смолянския административен съд, с което жалбата на освидетелстваното лице до него срещу новото ЕР на НЕЛК не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства (част от които отново са представени и пред касационната инстанция), надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила (в т. ч. съдът двукратно е давал конкретни и коректни указания във връзка с жалбоподателовите твърдения). При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспореното пред него експертно решение е постановено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с неговата цел. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на основното жалбоподателово оплакване (релевирано и пред настоящата инстанция), че крайният процент на ТНР по съвкупност 62 % е неправилно определен, защото е следвало да е по-висок, и е трябвало да се определи право на чужда помощ на жалбоподателката. В процесният случай не е налице несъответствие между определения от НЕЛК краен процент на ТНР и установения с влязло в сила предходно съдебно решение въз основа на извършена съдебно-медицинска експертиза за характера и степента на всички основни и съпътстващи заболявания. Административният орган изцяло се е съобразил с дадените му от съда указания и е определил крайният процент на трайно намалената работоспособност при спазване на материалноправното изискване за оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице с оглед всички съществуващи увреждания. Този процент е изчислен по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 2 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,