Решение № 10266 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16179/2010 г.

Решение № 10266 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16179/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Ивелина Йовкова, против решение № 2240/2.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2767/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено решение № 54/25.09.2009 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № 4802211246/03.07.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че трудът положен от Иван Тодоров през спорния период е от втора категория по смисъла на т. 26 и по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ - отменен. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Иван Тодоров Иванов от гр. Варна, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмен отговор по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отменено решение № 54/25.09.2009 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № 4802211246/03.07.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Варна, с което на Иван Тодоров Иванов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, като преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление № МП-15993/29.04.2009 г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът е приел за неправилни изводите на административните органи относно категорията на труда, положен от Иван Тодоров през периодите 01.04.1984 г. - 03.10.1984 г. и 02.09.1985 г. - 10.05.1989 г. на длъжностите "кофражист" и "началник на строителен обект" в СП "БКС" - Аксаково. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, регламентираща документите, с които може да се установява осигурителния стаж, като в тази връзка е посочил, че по делото са представени удостоверение УП 3 № 23/24.04.2002 г. и трудова книжка от 1968 г., от които се установява, че за процесните периоди Иван Тодоров е заемал длъжностите "кофражист" /вписване в трудовата книжка за периода от 01.04.84 г. до 11.09.84 г./ и "началник на строителен обект" /вписване в книжката за останалите спорни периоди/. Посочил е също, че съдържанието на тези документи относно заеманите длъжности се потвърждава от разплащателните ведомости на СП "БКС". Относно трудовата книжка съдът е посочил, че същата е водена редовно, но въпреки това не е обсъдена от административните органи, което е довело до постановяване на административните актове без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Обосновал е извода, че труда през спорните периоди е от втора категория при условията на чл. 66и ПКТП (отм.), поради което са изпълнени предпоставките по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за отпускане на лична пенсия за изслужено време и възраст по този ред. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Спорът по делото е правен и е свързан с определянето на категорията на труда, положен от ответника в настоящото производство Иван Тодоров Иванов през периодите 01.04.1984 г. - 03.10.1984 г. и 02.09.1985 г. - 10.05.1989 г. в СП "БКС" - с. Аксаково /Стопанско предприятие "Благоустройство и комунално строителство"/. От фактическа страна е установено, че Иван Тодоров Иванов през първия от посочените периоди е заемал длъжността "кофражист" от 01.04.1984 г. до 11.09.1984 г., след което е преназначен на длъжността "началник на строителен обект", която е заемал до 03.10.1984 г., а за втория спорен период от 02.09.1985 г. до 10.05.1989 г. /датата на прекратяване на правоотношението според трудовата книжка и заповедта за прекратяване е 19.05.1989 г./ е заемал длъжността "началник на строителен обект". В този смисъл са записванията в трудовата книжка на лицето, издадена през 1968 г. на стр. 18 и 19, която обосновано е приета от съда за редовно водена, в разплащателните ведомости на предприятието, които са представени по делото в заверени за вярност копия от правоприемника на СП"БКС" - "Акса-96" ЕООД, както и от заповедите за назначаване и за прекратяване на трудовото правоотношение, също представени по делото и обсъдени в заключението на вещото лице. Трудовата книжка е предвидена в чл. 40, ал. 1 НПОС като документ за доказване на осигурителен стаж и поради това, че е водена редовно и съответства на разплащателните ведомости, обосновано съдът се е позовал на съдържанието й. Основните аргументи на пенсионния орган, за да не зачете този труд от втора категория са, че основната дейност на предприятията "БКС" е поддръжка, ремонт и стопанисване", а не ново строителство, реконструкция и модернизация, както и че посочените в чл. 66и ПКТП (отм.) лица ползват правата по този текст при условие, че положеният от тях труд е в обособени групи/звена, предприятия и организации, извън отрасъл "Строителство", които са били обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплащало им се е по разценките за строителството, дейността им се е отчитала в отрасъл "Строителство" и са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проекто-сметна документация, които обстоятелства в случая не са доказани. Първоинстанционният съд правилно е приел тези аргументи за неправилни. С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, сред които са и "инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително". Предвидените в разпоредбата изисквания за пенсиониране за мъжете са 25 години трудов стаж в съответния дейност и отрасъл, и възраст 57 години. Не е предвидено изрично изискване трудът да е полаган непосредствено в строителството. Подобно изискване е предвидено в разпоредбата на чл. 26 ПКТП (отм.), която определя като втора категория труда на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкции, модернизация и ремонт. Разпоредбата на чл. 26 от правилника се намира в раздел втори, при който изискванията за пенсиониране за мъжете са трудов стаж 20 години и възраст 57 години. Административният орган неправилно е смесил изискванията по двете разпоредби - чл. 26 и чл. 66и, тъй като те не са идентични. Същевременно по делото не е поддържана теза от заявителя за пенсиониране, че положеният от него труд през спорните периоди попада в категориите по чл. 26 ПКТП (отм.), такъв извод не е направен и от първоинстанционния съд. Затова са неотносими, респективно и неоснователни доводите в касационната жалба, които са изведени от съдържанието на поясненията към т. 26 от правилника, според които с правата по тази точка не се ползват работниците в отделите "Капитално строителство", дирекциите "Инвеститорски контрол на обект", отделите "Поддръжка" към окръжно пътно управление и БКС, с изключение на отделите, отчитащи се в отрасъл "Строителство". Ограничението по тази обяснителна бележка се отнася само до категоризирането на труда по т. 26 от правилника и не може да се тълкува разширително, като се отнася и за случаите като настоящия, при които се прави преценка дали са налице основания за категоризиране на труда по т. 66и от правилника. При тази преценка първоинстанционният съд обосновано се е позовал на записванията в трудовата книжка на лицето, които съответстват на данните от разплащателните ведомости, представени по делото и от които се установява, че през спорните периоди лицето е упражнявало труд на длъжностите "кофражист" и "началник на строителен обект" в СП "БКС". Доводът на касатора, че този тип предприятия по принцип не са осъществявали ново строителство се опровергава от представените по делото доказателства /протокол от 24.02.88 г. за приемане на извършени СМР, протокол от 28.07.1986 г. за приемане и въвеждане в действие на обект "Цех за сухи пасти" с. Аксаково, констативен акт от 19.05.1989 г. по чл. 35 НВИП за предаване на обект "Поликлиника" в с. Аксаково, заповеди/, от които се установява, че СП "БКС" с. Аксаково е изградило сградата на поликлиниката в селото /сега град/, сградата на цех за производство на сухи пасти, извършвало е СМР на други обекти именно през периода, през който Иван Тодоров е изпълнявал длъжността "началник на строителен обект", като същият е подписал и документите за предаване на завършените обекти, което недвусмислено означава, че е бил зает непосредствено в строителството. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че трудът през спорните периоди е от втора категория по чл. 16, ал. 2, т. 2 НПОС, вр. чл. 66и ПКТП (отм.), поради което след изчисляването на трудовия стаж на Иван Тодоров Иванов се обосновава извода, че същият отговаря на условията за пенсиониране по реда на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като има над 15 години трудов стаж от втора категория и необходимата възраст. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,