Решение № 14387 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9723/2015 г.

Решение № 14387 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9723/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. Е. Ф." ЕООД срещу Решение № 4153/16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 4839/2012 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101103624/08.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 654/26.03.2012 г. на директор на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, при ЦУ на НАП. Касаторът "Б. Е. Ф." ЕООД излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което я отхвърли, като неоснователна. Претендира и присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № № 2101103624/08.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 654/26.03.2012 г. на директор на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, при ЦУ на НАП, с който на "Б. Е. Ф." ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 100 360 лева по фактури, издадени от "Интер комерсиал" ЕООД, "Е. Д. К." ЕООД и "Булком 2009" ЕООД и "Ел комерс С." ЕООД за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2008 г., м. 05, м. 11, и м. 12.2009 г., м. 05., м. 06., м. 07., м. 08., и м. 11.2011 г. в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 100 360 лева и лихви в размер на 19064,45 лева. За да отхвърли жалбата на "Б. Е. Ф." ЕООД срещу РА, АССГ на първо място е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства по доставчици и обосновал краен извод, че правилно с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит на "Б. Е. Ф." ЕООД по фактури, издадени от Интер комерсиал" ЕООД, "Е. Д. К." ЕООД и "Булком 2009" ЕООД и "Ел комерс С." ЕООД, доколкото не се установява реалност на доставките на услуги. АССГ е приел за установено, че въз основа на договор от 25.08.2008 г., ревизираното лице "Б. Е. Ф." ЕООД следвало да контролира верността на протоколите и финансовите отчети за извършена работа по проект E./116754/-супервизия на строителството на ПСОВ и канализационни колектори на градовете Л., М., Севлиево, както и да изготвя периодични финансови отчети, което задължение било поето към "Акваинс" ЕООД срещу месечно възнаграждение в размер на 8 000 лв. без ДДС. Приел е, че за изпълнение на поетите задължения, "Б. Е. Ф." ЕООД сключило на 01.10.2008 г. два комисионни договора с Интер комерсиал" ЕООД, и "Е. Д. К." ЕООД, а на 05.01.2009 г. още два комисионни договора с "Булком 2009" ЕООД и "Ел комерс С." ЕООД със срок за 1 г. и с идентичен предмет. От своя страна доставчиците сключили граждански договори за предоставяне на консултантски услуги с П. С. К. (първите двама) и с П. С. К. и П. Н. Д. (четвъртия), с който изпълнителя П. С. К. приел да извършва консултации и техническа помощ във връзка с проект E./116754/-супервизия на строителството на ПСОВ и канализационни колектори на градовете Л., М., Севлиево, както и да изготвя периодични финансови отчети, а по граждански договори, сключени между доставчика "Булком 2009" ЕООД с П. С. К. и П. Н. Д., последните приели да извършват подготовка на тръжни документи за участие в обществени поръчки по ЗОП. АССГ е приел, че представените доказателства не доказват нито извършване на консултантски услуги към преките доставчици на ревизираното лице, нито контролни услуги в изпълнение на поетите от последния задължения по сключения с "Акваинс" ЕООД договор. Отделно от горното, АССГ кредитирал с доверие представените в хода на ревизията писмени обяснения от П. С. К., съгласно които договорите му били с "Б. Е. Ф." ЕООД, а задачите си получавал от "Акваинс" ЕООД и работил с инженерите на последното дружество. Въз основа на заключение по назначена ССчЕ, АССГ е приел, че доставчиците са включили процесните фактури в дневниците за продажби за съответните периоди, счетоводствата на доставчиците били водени редовно, жалбоподателят извършил плащане по процесните фактури в брой, използвал е процесните услуги за извършване на последващи облагаеми доставки, налице са осчетоводени приходи и разходи, свързани с процесните услуги, както при жалбоподателя, така и при доставчиците му, но всички тези обстоятелства не обосновават право на признаване на данъчен кредит тъй като не установяват реалност на фактурираните доставки. Обсъдил е и приетата по делото СТЕ, като отчел факта, че вещото лице не може да даде отговор за реално извършени услуги, включващи: финансов и икономически анализ при изготвяне на оферти за участие в открити търгове по ЗОП на обекти от водния сектор пречиствателни станции, канализационни колектори, както и събиране на финансови, икономически и социални данни във връзка с тези обекти; калкулиране на цени на СМР за ВиК инфраструктури; изготвяне на количествено-стойностни сметки към проектите за ВиК мрежите, съоръженията, помпените и пречиствателните станции, като не е кредитирал заключението в частта му по 4-ти, 5-ти и 6-ти въпрос, доколкото се формулирали правни изводи. АССГ е обсъдил и съдържанието на представените договори и приемо - предавателни протоколи (ППП) и приел, че същите не доказват, че услугите са изпълнени от дружествата, издатели на фактурите, доколкото от същите не може да се установи какъв е обемът на възложената, респективно на приетата работа. С оглед липсата на конкретизация, както на възложената работа, така и на начина на определяне на себестойността на съответните дейности, приел, че не може да се приеме за установено, че представените договори, фактури и приемо-предавателни протоколи, доказват реалност на процесните доставки. Приел е за неоснователни доводите на ревизираното лице за наличие на доказателства за единична цена на процесните услуги, като е посочил че представените анекси към сключените между К. с доставчиците граждански договори е отбелязана цена на час за извършената работа в размер на 240,00 лв., но от събраните доказателства не става ясно колко часа по кой от договорите е работено от физическото лице, сочено като изпълнител на всички процесни доставки. В допълнение е посочил, че не са ангажирани доказателства за кадрова и ресурсна обезпеченост на доставчиците за изпълнение на сключените договори, включително квалифициран персонал, разполагащ с необходимата квалификация, образование и правоспособност. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба на "Б. Е. Ф." ЕООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Напротив, производството пред АССГ е проведено съобразно процесуалните правила, регламентирани в АПК, както и в ГПК, като субсидиарно приложими по неуредените в АПК въпроси. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилен подход при ценене на събраните доказателства, тъй като не са кредитирани с доверие множеството гласни доказателства събрани в хода на съдебното производство. Правилно съдът е приел, че показанията на разпитания по делото свидетел К. противоречат на писмените му обяснения, дадени в хода на ревизионното производство, от които се установяват различни факти с правно значение, а именно, че гражданските му договори били с "Б. Е. Ф." ЕООД, а задачите си получавал от "Акваинс" ЕООД и работил с инженерите на последното дружество. Ценени в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото, правилно показанията на този свидетел, дадени в хода на съдебното производство не са кредитирани с доверие. Освен това настоящата инстанция счита, че липсата на убедителни писмени доказателства за установяване на релевантния за делото факт какъв е обемът на възложената, респективно на приетата работа, не може да се преодолее с показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което доводите на касатора, че с гласни доказателства се установява реалност на фактурираните доставки е неоснователен. Оспореното решение на АССГ е постановено и при правилно приложение на материалния закон и обоснованост. Спорен по делото е бил въпроса за реалността на доставките на услуги по комисионни договори, сключени с четиримата доставчици - "Б. Е. Ф." ЕООД по фактури, издадени от Интер комерсиал" ЕООД, "Е. Д. К." ЕООД и "Булком 2009" ЕООД и "Ел комерс С." ЕООД. Правилно АССГ е приел за установено, че не е доказано реално изпълнение на облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Освен изложените от АССГ съображения, които се споделят от касационната инстанция, че представените от ревизираното лице фактури, договори и приемо-предавателни протоколи не установяват какъв е обемът на възложената, респективно на приетата работа, настоящата инстанция счита, че следва да посочи и следните аргументи: По делото е безспорно установено, че процесните фактури, издадени от четиримата доставчици и комисионните договори, сключени между последните и ревизираното лице не съдържат конкретизация какви точно действия следва да извърши доставчикът, за да получи договореното възнаграждение. Такава информация не съдържат и представените към фактурите приемо- предавателни протоколи. Ето защо, настоящата инстанция счита, че в случая процесните фактури, по които е претендирано правото на данъчен кредит, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурата и договора към нея, не е представена никаква допълнителна информация за конкретизация на престацията, то това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АССГ са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. При определяне размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция съобрази материалния интерес по делото, поради което счита, че следва да се присъдят разноски, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските в размер на 3533,60 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение