Решение № 2001 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14683/2014 г.

ВАСПетчленен състав24.02.2015 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12014 от 10.10.2014 г. по адм. дело № 9295/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2001 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14683/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД срещу решение № 12014 от 10.10.2014 г. по адм. дело № 9295/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на акционерното дружество срещу заповед № 250-ПОД от 4.04.2013 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Осигурителен надзор". С тази заповед на касационния жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно която са дадени задължителни предписания на дружеството да приведе ликвидните си средства в съответствие с изискванията на Наредба № 10 от 26.11.2003 г. за изискванията към състава и структурата на собствения капитал (капиталова база) на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване; в срок до 12.04.2013 г. да представи в КФН справка за размера на собствения капитал (капиталова база) и на ликвидните средства на дружеството към дата 30.04.2013 г. и счетоводен баланс към 30.04.2013 г. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се иска отмяната му. Ответникът - заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор" оспорва подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Според настоящата инстанция касационното оспорване е процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, съдебният състав съобрази следното: Съгласно чл. 6 от Наредба № 10 от 26.11.2003 г. за изискванията към състава и структурата на собствения капитал (капиталова база) на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване, пенсионноосигурителното дружество трябва да разполага постоянно с ликвидни средства в размер, не по-малък от текущите задължения на дружеството. Външният контрол за спазването на това изискване се извършва от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор". Този контрол се осъществява чрез финансови отчети и справки по образец, които пенсионноосигурителните дружества на основание чл. 8 от Наредба № 10 представят на този заместник-председател в срок до 20-то число на всеки календарен месец. Наредбата не предвижда друг начин освен този, за осъществяване контрол върху пенсионноосигурителните дружества. Следователно, заключенията на КФН относно това дали са спазени изискванията на Наредба № 10 се основават единствено на отразените в подадените финансови отчети и справки по образец данни, вписани от самите дружества. На 20.03.2013 г. касационният жалбоподател е подал в КФН Справка за размера на собствения капитал /капиталова база/ и на ликвидните си средства към 28.02.2013 г., с което е изпълнил задължението си по чл. 8, т. 1 от Наредба № 10. При запознаване с данните, вписани в справката по линия на осъществявания контрол КФН е установила, че ликвидността на дружеството, определена като съотношение между ликвидните средства и текущите задължения е със стойност 0.818, което представлява нарушение на изискването на чл. 6 от приложимата наредба, тъй като съотношението на ликвидните средства и текущите задължения не може да бъде под 1. Именно затова, със заповед № 250-ПОД/4.04.2013 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", е приложена на основание чл. 345, ал. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 1 от КСО принудителна административна мярка, като е дадено задължителното предписание дружеството да приведе ликвидните средства в съответствие с изискването на чл. 6 от Наредба № 10 и да представи Справка за размера на собствения капитал /капиталова база/ и на ликвидните си средства, както и счетоводен баланс на дружеството към 31.03.2013 г. и 30.04.2013 г. Тази мярка е изпълнена от пенсионноосигурителното дружество. Твърдението на касационния жалбоподател, че обективно дружеството не било в нарушение на изискванията на чл. 6 от Наредба № 10 са без правно значение за контрола, осъществяван от КФН и не се отразяват на законността на приложената ПАМ. Контролът, осъществяван от КФН по наредбата е строго формализиран и детайлно посочен в чл. 8, ал. 1 от нея. Той се осъществява чрез преглед и анализ на информацията, съдържаща се единствено в представените от дружеството в срок счетоводен баланс и справки по образец. Погрешните записвания, направени от дружеството, въз основа на които е направен извод, че същото е извършило нарушение, не може да бъде обстоятелство, което по някакъв начин да обосновава незаконосъобразно действие на административния орган. Първоинстанционният състав е изложил достатъчно мотиви в тази насока, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и е направил правни изводи, които изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства. Предвид изложените съображения касационната жалба е неоснователна и решението на тричленния състав следва да се остави в сила. Затова и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1