Решение № 26 от 30.3.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002103651/2022 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 261917 от 27.04.2022 г. на М. Д. Л., чрез пълномощника й адвокат Л. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 260320 от 8.04.2021 г. по гр. д. № 3678/2020 г. на Районен съд - Стара Загора, с което е допусната съдебна делба между М. С. И. с права 5/8 ид. ч. и М. Д. Л. с права 3/8 ид. ч. С влязло в сила определение № 4143 от 20.10.2022 г., постановено по настоящото дело в производство по чл. 307 ГПК, молбата за отмяна в частта, в която е обосновано основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Допусната до разглеждане е молбата за отмяна в частта, в която е обосновано основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. М. С. И. чрез пълномощника си адвокат А. М. оспорва молбата за отмяна в подаден писмен отговор, като претендира възстановяване на направените разноски. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е свързано с приложеното към молбата за отмяна писмо изх. № ИД-3614-2022 от 8.02.2022 г., с което банка по повод нейно искане за предоставяне на документи, свързани със закриването на сметки на името на М. С. И., я уведомява, че не предоставя документи, свързани със сметки на нейни клиенти, освен по изрично разпореждане на съда, както и с приложена текстова част на пълномощно, за което твърди, че е нотариално заверено и оригинала е предаден на упълномощения от нея М. С. И.. Счита, че тези документи са съществени за делото, тъй като М. И. е изтеглил и закрил влоговете на името на наследодателката, което в светлината на пълномощното изразява неговата воля да получи тези пари срещу задължението да й прехвърли собствените си идеални части в делбения имот и да запази за себе си пожизнено право на ползване срещу сума, равна на наследствения дял на молителката в банковите сметки на наследодателката. Данните по делото са следните: До делба е допуснат поземлен имот и построените в него сгради на основното и допълващо застрояване, като 1/2 ид. ч. от имота е била придобита в режим на съпружеска имуществена общност от М. С. И. и М. С. И., а другата 1/2 ид. ч. е била лична собственост на М. С. И.. М. С. И. е починала на 14.11.2018 г. и е наследена от съпруга си М. С. И. и дъщеря си М. Д. Л.. В първата фаза на делбата М. Д. Л. е взела становище, че е налице съсобственост при права 5/8 ид.д. ч. за М. И. и 3/8 ид. ч. за нея, чрез назначения й при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат М. Р.. При тези данни не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата. Във фактическия състав на това основание се включват две хипотези – ново обстоятелство (обективен факт, осъществил се преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но по обективни причини, останал неизвестен за страната и удостоверен с писмени доказателсва) или нови писмени доказателства (съществували по време на процеса и установяващи твърдян факт, който е останал недоказан въпреки положената грижа от страната). И в двете хипотези новооткритото обстоятелство или писмено доказателство следва да са релевантни за изхода на спора и при приобщаването им към фактическия или доказателствен материал да обусловят възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда в решението, чиято отмяна се иска. В настоящия случай не е налице нито една от визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК хипотези. Приложеното писмо изх. № ИД-3614-2022 от 8.02.2022 г. на ОББ-клон Стара Загора установява единствено, че банката е отказала да даде информация на молителката за закриване на сметките на нейната наследодателка (но не и кога и от кого са закрити), което обстоятелство е изцяло неотносимо към изводите на съда за наличие на съсобственост и за правата в съсобствеността. Твърдението за наличие на ново обстоятелство – съгласие между страните М. И. да прехвърли на М. Л. правата си от процесния имот, като си запази пожизнено право на ползване срещу нейния дял от сумите по банковите сметки на наследодателката – не е подкрепено с писмени доказателства. По правната си същност подобно съгласие съставлява предварителен договор и същият е формален съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД, поради което съвпадащите волеизявления следва да бъдат обективирани в писмена форма и не могат да се установяват чрез документи за извършване на конклуденти действия (предоставяне на пълномощно от страна на М. Л. и разпореждане със сумите по банковите сметки на наследодателката от страна на М. И., в каквато насока за твърденията в молбата за отмяна). Следва да се отбележи и че дори молителката да беше установила наличието на предварителен договор с посоченото от нея съдържание, то съществуването на поето облигационно задължение за сключване на окончателен договор е изцяло неотносимо към въпросите по чл. 344, ал.. 1 ГПК, по които се е произнесъл съда с влязлото в сила решение. Същото се отнася и до документа, приложен към молбата за отмяна и обективиращ електронна кореспонденция между молителката и нейния процесуален представител и съдържащ предложение от ответника по молбата за отмяна за възможните варианти за уреждане на отношенията във връзка с наследения имот. Поддържаната в хода на устните състезания теза на молителката, че е от изключителна важност по делото да бъде представено пълномощното, използвано пред банката, не следва да се обсъжда, доколкото не е свързана с приложен към молбата за отмяна документ, чиято относимост по делото да бъде преценявана. С оглед изхода на настоящото производство М. Д. Л. следва да възстанови на М. С. И. направените по повод молбата за отмяна разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. М.. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение