Решение № 9364 от 3.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Цанковски, чрез процесуален представител, срещу решение 31 от 03.01.2020 г., постановено по адм. дело 3170/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди срещу Столичната дирекция на вътрешните работи от отменен по съдебен ред административен акт - заповед за задържане на лице 228зз-1551/05.09.2018 г. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата му претенция в претендирания размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Столичната дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред АССГ се е развило по предявения на основание чл. 203, ал. 1 от АПК от Б. Цанковски против Столичната дирекция на вътрешните работи иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както и законната лихва върху претендираната сума от 3 000 лв. до окончателното и изплащане. Вредите основава на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед за задържане на лице, издадена на основание 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) от полицейски орган при 04 РУ - СДВР. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил така предявения иск. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по отношение на иска за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Приел е, че е установена първата предпоставка, а именно незаконосъобразна заповед за задържане по ЗМВР, отменена с влязло в сила съдебно решение. Наред с това, АССГ е приел, че Цанковски не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за причинени притеснения, стрес, безпокойство, психически и емоционална страдания. С тези съображения съдът е приел иска за неоснователен и го е отхвърлил. Решението е частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Установено е по делото неправомерно задържане на ищеца при отмяната на заповедта, с която то е постановено. Въз основа на установената фактическа обстановка следва извода за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъмнено неправомерното задържане на ищеца за близо 24 часа има негативно отражение върху психическото му състояние. Предвид показанията на свидетеля Н. Младенова, ищецът е изпитвал страх и безпокойство как ще повлияе задържането му предвид настоящ спор за родителски права. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характера на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното задържане, периодът в който то е осъществено, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 500 лева. С оглед гореизложеното решението като частично неправилно следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 500.00 лв., като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се уважи предявения иск в посочения размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2019 г. до окончателното и изплащане.. В останалата му отхвърлителна част до пълния размер от 3000 лв. решението следва да бъде оставено в сила. По отношение претенцията за разноски съдът не е приложил правилно чл. 10, ал. 3 от специалния закон ЗОДОВ в относимата му редакция. Съдебното решение следва да се отмени и в частта, с която Б. Цанковски е осъден да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 440 лв. разноски пред първоинстанционния съд, тъй като разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, в относимата им редакция, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му означава, че такова не се дължи. Изменението в чл.10, ал. 4 от ЗОДОВ е направено със ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр.94 от 29.11.2019 г./, но съгласно §6 от ПЗР на същия ЗИД на ЗОДОВ този закон се прилага само за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Доколкото исковата молба, по повод която е образувано настоящото производство, е предявена на 22.03.2019 г.- т.е. преди влизане в сила на изменението от ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г., то приложение намира предишният текст на чл.10 от ЗОДОВ, съгласно който възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Предвид изхода на спора на касатора разноски се следват. В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 22.03.2019 г., в който е посочено договорено възнаграждение за сумата от 580 (петстотин и осемдесет) лева, платени в брой. В представения договор за правна защита и съдействие от 28.02.2020 г. (л. 18) пред настоящата инстанция не е отбелязано договорено възнаграждение. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да плати на Цанковски сумата от общо 100 лева, съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение