Решение № 10545 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5016/2015 г.

Решение № 10545 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5016/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 12.01.2015 г. по адм. д. № 3391/2014 г. Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 271401040/30.06.2014 г. на органите по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 549/26.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна в частта, с която на Мехмед Ахмедов Мюслюмов е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер над 341, 51 лв. и лихви за забава в размер на 75, 51 лв. и вместо това е определил данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 341,51 лв. и лихви за забава в размер на 75,51 лв. Отменил е посочения по-горе ревизионен акт в частта, с която на Мехмед Ахмедов Мюслюмов е определен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 8642 лв. и лихви за забава в размер на 2750.83 лв. Отхвърлил е жалбата на Мехмед Ахмедов Мюслюмов в останалата част. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ТД на НАП Варна в частта, с която ревизионният акт е бил отменен за задълженията на Мехмед Ахмедов Мюслюмов по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 . Жалбоподателят моли в обжалваната му част решението да бъде отменено поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Решението се обжалва с касационна жалба от Мехмед Ахмедов Мюслюмов в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. С решение от 4.03.2015 г. по адм. д. № 3391/2014 г. Варненският административен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 12.01.2015 г., като в диспозитива на решението, с което е отменен РА относно определените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 следва да се чете: отменя ревизионен акт № 271401040/30.06.2014 г. на органите по приходите на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 549/26.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Варна, в частта с която на Мехмед Ахмедов Мюслюмов е определен данък в размер на 6753,66 лв. и съответните лихви за забава. Решението се обжалва с касационна жалба от Мехмед Ахмедов Мюслюмов. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответниците по касационните жалби ги оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорения ревизионен акт са определени на Мехмед Ахмедов Мюслюмов данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, като органът по приходите е приел, че по отношение на това задължение не следва да се прилага преотстъпване на данъка по ЗКПО, тъй като ревизираното лице не е едноличен търговец и съгласно чл. 29 а, ал. 6 ЗДДФЛ физическите лица се приравняват на еднолични търговци само за целите на Закона за счетоводството и за определяне на облагаемият им доход. Варненският административен съд е приел, че задължението на Мюслюмов следва да се намали с приспадане на сумата 6 753, 66 лв., представляваща преотстъпен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. Решението на Варненския административен съд в тази част е законосъобразно и обосновано. Установено е, че Мехмед Мюслюмов е земеделски производител. Не е регистриран като търговец по ТЗ. Въпреки липсата на търговска форма, за доходите си от търговия с растителна продукция Мехмед Мюслюмов прилага разпоредбата на чл. 12 ЗДДФЛ и облага с данък доходите си от търговия с растителна продукция, собствено производство. В подадената от Мюслюмов годишна данъчна декларация за 2011 г. е приспаднат преотстъпен данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във вр. с чл. 189б ЗКПО. Тя се основава на това, че през същата година Мюслюмов е закупил адаптер за царевица със съответните фактури от "Агротрон 2007" ЕООД. Насрещната проверка на дружеството е установила тази продажба и покупката на адаптера от страна на дружеството на 7.08.2012 г. Законосъобразно и обосновано Варненският административен съд е приел, че е налице нормативна уредба, която регламентира преотстъпването на данъка по отношение на земеделски производители, които не са търговци по смисъла на ТЗ. Това е специалната разпоредба на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, която препраща към чл. 189б ЗКПО. Съгласно § 26 ПЗР ЗИД ЗДДФЛ действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ преотстъпването на данъка е обвързано с приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно от § 10 от положителното решение на ЕК от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, помощ № 546/20110 за инвестиции в земеделските стопанства чрез отстъпване на корпоративен данък, помощта ще бъде предоставена чрез данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване на 60% от корпоративния данък въэрху данъчна печалба на данъчно задължение субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението на ЕК следва, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Видно от § 9 от решението е, че целта на помощта, за която е искано становище от ЕК е да подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тълкувана във връзка с решението на ЕК, от което зависи приложението й води до извода, че право на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопанска продукция, доходите от които се облагат с корпоративен данък. Определящ факт в случая е качеството на лицето - да е земеделски производител и дейността, която извършва като такъв - производство на непреработена растителна и животинска продукция. Употребеният в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ израз "едноличен търговец" следва да се тълкува съвместно с останалите понятия в разпоредбата-данък, данъчна основа, доходи от стопанска дейност. данъчното облекчение е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че са налице законовите критерии по отношение на Мюслюмов за ползване на данъчната преференция по чл. 189б ЗПКО. Тя се ползва от земеделски производители за дейност по производство на непреработена животинска и растителна продукция. Преотстъпеният данък следва да се инвестира в нови сгради или нова земеделска техника. Активите да се използват за производство на непреработена земеделска продукция, активите да са нови и инвестирането да се осъществи в срок до края на годината, следваща годината на преотстъпването. Варненският административен съд е изложил обстойни мотиви за това, че закупеният от Мюслюмов адаптер за царевица е включен в понятието "земеделска техника" по § 1, т. 60 ДР ЗКПО. Изложени са подробни мотиви относно това, че тази техника е нова с оглед на датите на придобиването й от продавача и от ответника Мюслюмов. Подробните съображения в тази насока на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да се приповтарят в мотивите на настоящето решение. Решението на Варненския административен съд по отношение на данъчното задължение на Мюслюмов за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. е правилно Законосъобразно и обосновано Варненският административен съд е приел, че неправилно са определени паричните потоци на ревизираното лице за ревизирания период. Органът по приходите не е взел предвид, че ЗДДФЛ предвижда облагане на доходите да се извършва на годишна база. Независимо, че облагането се извършва по особения ред на чл. 122 ДОПК, изчисляването на данъка следва да се извърши съобразно изискванията на материалния закон. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ размерът на данъка се определя върху годишната данъчна основа. След като ЗДДФЛ регламентира размера на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ да се определя за календарна година, при данъчна основа за съответната календарна година, незаконосъобразно органите по приходите са съобразявали конкретни дати на входящи и изходящи парични потоци, като не са съобразили извършените разходи и получените приходи към края на ревизирания период - 31 число на м. декември за всяка от ревизираните години, т. е . не са съобразили приходите и разходите за цялата календарна година С оглед на гореизложеното правилно е определено данъчното задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 341,55 лв. и правилно е отменен РА за сумата над 341,55 лв. и съответните лихви. Решението на Варненския административен съд е законосъобразно и обосновано и по отношение на определеното данъчно задължение на Мехмед Мюслиев по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. Жалбоподателят Мюслюмов е поискал да ползва данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ заради своя дейност, изразяваща се в продажба на употребяван трактор на стойност 40 000 лв. и продажба на отпадъчно желязо на стойност 11 321.80 лв. Както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ има приложение по отношение на земеделски производители за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на чл. 189б ЗКПО за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители. През 2012 г. извършваната от жалбоподателя дейност, посочена по-горе (продажба на отпадъчно желязо и употребяван трактор) са друг вид дейност, различна от дейността, предмет на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Решението на Варненския административен съд като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Допълнителното решение на Варненския административен съд от 4.03.2015 г. е законосъобразно. Допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, с който е отменен РА относно определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. В мотивите на решението съдът е приел, че РА следва да се отмени в частта, с която е определен данък в размер на 6753, 66 лв., а в диспозитива на решението е посочена сумата 8 642 лв. и лихви за забава в размер на 2750.80 лв. Допълнителното решение на Варненския административен съд като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд