Решение № 2722 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2017 г.

Решение № 2722 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. Д. Г. против решение № 20/03.02.2017 г. по адм. дело № 97/2016 г. на Административен съд - К.. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-100-6500/4188 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. в частта, с която е отказано финансово подпомагане за БЗС № 30613-141-1-2 и БЗС № 30613-20-1-1 и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Правят се доводи за нарушение материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - А. Д. П., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по подадена жалба от А. Д. П. срещу уведомително писмо № 02-100-6500/4188 от 29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което изцяло е отказано плащане по СЕПП, НР1 и СПП. В съдебно заседание, проведено на 30.01.2017 г. процесуалния представител на жалбоподателката е уточнил, че оспорва уведомителното писмо по отношение на БЗС № 30613-141-1-2 и БЗС № 30613-20-1-1, а в останалата част оттегля оспорването. По делото е представено решение № 7532/22.06.2016 г. на ВАС, четвърто отделение, с което е отменена заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. в частта й, в която извън специализирания слой е останала част от 0,28 ха от БЗС № 30613-141-1-2 и 2,46 ха от БЗС № 30613-20-1-1. Приложена е и заповед № РД 46-532/21.12.2016 г., с която на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и влязлото в сила решение на ВАС министърът на земеделието и храните е изменил заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. и е включил като допустими в обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. частите от горепосочените два парцела. Заповедта е изпратена до изпълнителния директор на ДФЗ и на А. П. с писмо изх. № 91-2921/23.12.2016 г. за сведение. За да отмени уведомителното писмо първоинстанционният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Посочено е, че на основание чл. 177, ал. 1 АПК решението на ВАС по отношение на специализирания слой има действие по отношение на всички и е задължително за изпълнение от министъра на земеделието и храните. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил. В хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за повторно разглеждане на заявлението при спазване на задължителните указания. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на заповедта на министъра, състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира по отношение на страните по делото. Аргумент в тази насока се съдържа и в чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс /приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК/, съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Следователно посоченото по-горе решение е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на уведомителното писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Така постановеното съдебно решение не може да бъде игнорирано от административния орган издал уведомителното писмо. Това следва от възприетия принцип за стабилитет на влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това и с оглед задължителните указания в тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой е задължителна за изпълнение от Разплащателната агенция, която действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелите на заявителя не са включени в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Преценката на органа за оторизиране на сумите за финансово подпомагане за директни плащания е ирелевантна за силата на пресъдено нещо и за задължителното по силата на закона - чл. 177, ал. 1 АПК действие на влязлото в сила съдебно решение. Съдът е установил вярно фактите по спора, които е съпоставил с приложимото право, при което е извел правилни правни изводи. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски следва ДФЗ да бъде осъден да заплати на А. П. сумата от 150 лв., която е договорена и реално изплатена видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение