Решение № 4 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13206/2009 г.

Решение № 4 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13206/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Калоян Димитров Йорданов от гр. Добрич за отмяна на влязлото в сила Решение № 9711/15.07.2009 г. постановено по адм. д. № 4281/2009 г. на Върховния административен съд, състав на Шесто отделение, с което е оставено в сила Решение № 1579 от 25.11.2008 г. по адм. дело № 2264/2008 г. на Административен съд - Варна. Молителят е посочил като основание противоречие на решението с Тълкувателно постановление № 1 от 26.01.2007 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Ответната страна - Директора на дирекция ДОУИ" при ЦУ на НАП в писмено становище счита молбата за неоснователна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е допустимо процесуално. По същество е неоснователно поради следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска тричленният състав на Върховния административен съд, Шесто отделение е оставил в сила решение на Административен съд Варна, постановено по адм. дело № 2264/2008 г. С последното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Йорданов срещу АПВ № 3569/05.06.2008 г. на ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 467/14.08.2008 г. на заместник директора на Дирекция ДОУИ". С посочения АПВ на Йорданов е отказано възстановяване на надвнесен данък за 2007 г., деклариран с годишна данъчна декларация № 080А2248/23.04.2008 г. В молбата за отмяна се иска отмяна на решението на ВАС, Шесто отделение поради противоречието му с Тълкувателно постановление № 1 от 26.01.2007 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Съдът намира, че в случая не е налице нито едно от предпоставките на чл. 239 АПК, които са изчерпателно посочени, а именно: 1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото; 3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Соченото от молителя основание противоречие на решението, чиято отмяна се иска с тълкувателно постановление на ВАС не е измежду посочените. От изложеното следва, че не е налице основанията за отмяна на Решение № 9711/15.07.2009 г. постановено по адм. д. № 4281/2009 г. на Върховния административен съд, състав на Шесто отделение, посочени в чл. 239 точки от първа до шеста вкл. АПК, при което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав