Решение № 6153 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 1566 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело 1367/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001623005179-091-001/14.03.2024 г., издаден от Р. Б. М. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. Л. Л. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 252/12.06.2024 г. от Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, с който е установена отговорността му по чл. 19 от ДОПК за невнесени данъчноосигурителни задължения от ЕНТЕ СЪРВИСЕС ЕООД, както следва: отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за период от 01.04.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер на 11 574,04 лв., ведно със законовата лихва в размер на 5 714,47 лв.; отговорност за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за м. 06.2019 г., м.09.2019 г. и м. 12.2019 г. в размер на 1 119,96 лв., ведно със законовата лихва в размер на 507,29 лв.; отговорност за ДОО за осигурители за периода от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 16 216,29 лв., ведно със законовата лихва в размер на 8 072,48 лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2019 г. в размер на 6 323,18 лв., ведно със законовата лихва в размер на 3 172,31 лв.; отговорност за универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2019 г. в размер на 3 266,73 лв., ведно със законовата лихва в размер на 1 615,97 лв. и отговорност за данък върху добавената стойност за м.08.2019 г. в размер на 135,80 лв., ведно със законовата лихва в размер на 66,10 лв.. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва извода на съда, че не са налице всички предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. Счита, че може да бъде установена несъбираемостта на данъчните задължения като пряка последица от действията на РЛ. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на ревизираното лице срещу ревизионният акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът И. Ю. М. чрез адв. Захариева в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001623005179-091-001/14.03.2024 г., издаден от Р. Б. М. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. Л. Л. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 252/12.06.2024 г. от Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, с който е установена отговорността на И. Ю. М. по чл. 19 ал.1 и 2 от ДОПК за невнесени данъчноосигурителни задължения от ЕНТЕ СЪРВИСЕС ЕООД. Съдът е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: И. Ю. М. е едноличен собственик и управител на ЕНТЕ СЪРВИСЕС ЕООД от учредяване на същото, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията на 06.10.2015 г. до 23.03.2020 г, когато е вписан нов едноличен собственик на капитала и управител на дружеството - Ш. С. Н.. От страна на ревизиращите органи са предприети действия по отношение на неплатените изискуеми задължения на ЕНТЕ СЪРВИСЕС ЕООД, като са посочили, че в хода на предходното ревизионно производство от Дирекция Събиране при ТД на НАП Пловдив е получена информация, съгласно която е образувано изпълнително дело 190776458/2019 г. с общ размер на задължението към 26.10.2021 г. 110 468,77 лв., в т.ч. главница 93 945,72 лв. и лихви 14 723,05лв. В резултат на извършено проучване на имущественото състояние на дружеството чрез справки в информационните масиви на НАП, публичните регистри и отправени искания до Контролно-техническа инспекция, ОД Земеделие, дирекция КОС е установено, че дружеството няма имущество, включително авоари по банковите си сметки, за обезпечаване на публичните му задължения. На 17.01.2020 г. по сметката за принудително изпълнение е постъпила сума в размер на 4 000.00 лв. от доброволно плащане. На 22.01.2020 г. И. М., в качеството си на управител на дружеството, е подал заявление за погасяване на задълженията на части, като е предложил погасителен план. който впоследствие не е спазен изцяло - на 02.03.2020 г. по сметката за принудително изпълнение е постъпила сума от доброволно плащане в размер на 5 000,00 лв. и на 04.03.2020 г. в размер на 510,89 лв. В заявлението лицето е попълнило размера на дължимата по изпълнителното дело сума. На 17.03.2020 г. на електронния адрес на публичния изпълнител е постъпило писмо, изпратено от И. М., в което лицето изяснява, че публичните задължения не могат да бъдат платени, поради финансови затруднения на дружеството. На 23.03.2020 г. в Търговския регистър към Агенцията по вписвания е вписано обстоятелство по прехвърляне на дялове от И. М. на Ш. С. Н.. За да отмени процесния ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и в съответната форма, което обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Счел е, че по отношение отговорността по чл.19 , ал.1 от ДОПК, в случая не са налице елементи от фактическия й състав предвид това, че органите по приходите не са доказали поведение на управителя, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Посочено е, че субективната страна на деянието не е установена с допустимите доказателствени средства. По отношение отговорността по чл.19 , ал.2 от ДОПК, съдът е посочил, че ревизиращият екип е констатирал единствено, че управителя се е разпоредил със средства на дружеството, като цитират договор за заем от 10.12.2018 г., като паричните средства по него са предадени до 23.01.2019 г., когато дружеството не е имало задължения към НАП, който факт се потвърждава и от приетата по делото ССчЕ, съгласно която към датата на превеждане на сумите по договора за заем, дружеството е нямало задължения. По отношение разпределения дивидент, първоинстанционния съд е приел, че видно от извършените, дори и от органите по приходите справки в Търговския регистър, както и от приетата по делото експертиза, при разпределение на дивидента жалбоподателят вече не е бил управител на дружеството, поради което съдът не споделил становището, че от страна на жалбоподателя са извършени действия, насочени към намаляване имуществото на дружеството, с цел непогасяване на публичните вземания. По тези и други подробни мотиви първоинстанционният съд е приел, че не са налице всички елементи от фактическите състави на разпоредбите на чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ДОПК, поради което оспореният РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Постановеното решение е валидно и допустимо, и правилно. По първия спорен правен въпрос налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител наЕНТЕ СЪРВИСЕС ЕООД за задълженията на дружеството, е необходимо да се посочи следното: В конкретния казус е видно, че с ревизионния акт и с цел обосноваване отговорността на управителя, са констатирани част от материалноправните предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Няма спор по делото, че И. М. е притежавал качеството "управител на дружеството" за ревизирания период, както и че е затруднено събирането на дължимите от дружеството данъчни задължения. Съдът е описал кои са материалноправните предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на третото лице за предвидената в чл. 19, ал. 1 ДОПК хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Обосновано съдът е приел в обсъждания казус, че органите по приходите не са доказали поведение на управителя, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В случая задълженията на дружеството са установени от приходните органи именно въз основа на декларирани от дружеството справки декларации по ДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6 за дължим данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО, УПФ и ЗЗО и в тях е отразявал надлежно фактите и обстоятелствата, които по закон е бил длъжен да обяви. След като не е доказано укриване на факти и обстоятелства, то не може да се търси причинно-следствена връзка между него и невъзможността за събиране на задължения. По отношение ангажиране на отговорността на лицето по чл.19 ал.2 от ДОПК, от страна на административния съд, са посочени кои са материалноправните предпоставки, които настоящият състав счита за излишно да ги възпроизвежда. По-конкретно, спорът се свежда до това дали лицето е недобросъвестно, както и налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и невъзможността задълженията да бъдат събрани от дружеството. В случая от доказателствата по делото се установява, че ЕНТЕ СЪРВИСЕС е притежавало необходимите парични средства и ДМА към датата на сключване на договор за заем от 10.12.2018 г., като паричните средства по него са предадени до 23.01.2019 г., когато дружеството не е имало задължения към НАП, съгласно ССчЕ. Предприети са действия по принудително събиране, изразяващи се в наложени обезпечителни мерки. Също така, видно от представената по първоинстанционния съд дело копие на искова молба от ПРС се иска обявяване за недействителна по отношение на държавата на осн.чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК договор за цесия между Енте сървисес ЕООД и С. П. С.. В този смисъл законосъобразни са и направените изводи от първостепенния съд, че публичният изпълнител по изпълнителното дело не е изчерпал всички възможни изпълнителни способи, тъй като при установеното от ревизиращия екип наличие на парични вземания и имущество, по изпълнителното дело са предприети адекватни допълнителни действия за събиране на публичните задължения на ЕНТЕ СЪРВИСЕС ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и факта, че дългът на ЕНТЕ СЪРВИСЕС ЕООД е прекатегоризиран като трудно събираем. При това положение не може еднозначно да се установи дали невъзможността за събиране на процесните публични вземания е пряка последица от действията по разпореждане със средства от страна управителя или се дължи на недостатъчно активно поведение отстрана на органите по приходите. По отношение разпределения дивидент обосновано е прието в обжалваното решение, че правната връзка със задълженото юридическо лице е релевантна към момента на акта на имуществено разпореждане, а не този на възникване на публичните задължения на главния длъжник. При липсата на всички изискуеми кумулативни предпоставки по чл. 19 ДОПК, отговорността на лицето и издадения РА на това основание, са незаконосъобразни, както е приел първоинстанционния съд. Не са допуснати визираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение