Решение № 2584 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2019 г.

ВАСПетчленен състав18.02.2020 г.докладчик Таня Вачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8480 от 5.06.2019 г., постановено по адм. д. № 8308/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Е. Осман със съдебен адрес в гр. София, ул. "Княз Борис I" № 61, вх. А, ет. 2, офис 8 да заплати на Министерството на вътрешните работи с адрес в гр. София, ул. "Шести септември" № 29 направените по делото разноски в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2584 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Осман, с адрес в [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 8480 от 5.06.2019 г., постановено по адм. д. № 8308/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на Осман срещу заповед № 8121 К-6049/2.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение за извършени от държавния служител на Министерството на вътрешните работи нарушения на служебната дисциплина. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил всички негови възражения и не е формирал правни изводи по тях. Според Осман съдът не е обсъдил задълбочено и в пълнота представените по делото доказателства и е достигнал до неправилен и необоснован извод. Излага доводи по съществото на спора и счита оспорения административен акт за незаконосъобразен, тъй като дисциплинарнонаказващият орган /ДН0 не е му е връчил заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с която е и временно отстранен от длъжност, и не му е дал възможност за запознаване със събраните в дисциплинарното производство доказателства; в изготвената обобщена справка дисциплинарната комисия не е разгледала направените от Осман възражения. Според касатора както органът, така и съдът са формирали изводите си въз основа на събрани в хода на досъдебно производство доказателства - показания на свидетели с тайна самоличност, които не излагат никакви преки и непосредствено възприети факти и обстоятелства, мотивирали заключението за допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина от страна на служителя. Според Е. Осман органът не е посочил в какво точно се изразяват вменените му с акта нарушения. По подробно изложени възражения иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Е. Осман срещу заповед № 8121 К-6049/2.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя като инспектор в Седмо Районно управление /РУ/ при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 във вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМВР. За да отхвърли жалбата, тричленният състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Касационната инстанция напълно споделя установената от първоинстанционния съдебен състав релевантна фактическа обстановка, която е изложена подробно и последователно. По делото не е спорно, че инспектор Е. Осман е заемал длъжността разузнавач IV степен в 01 група "Престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" в Седмо РУ - СДВР. Съдът е установил, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-7971/7.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на СДВР. С нея служителят е и временно отстранен от длъжност, назначена е дисциплинарна комисия с конкретни указания. Заповедта е връчена при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Със заповед № 8121 К-90/10.01.2018 г. министърът е удължил срока на дисциплинарното производство до 7.03.2018 г. ДРО е изготвил обобщената справка на 28.02.2018 г., с която служителят се е запознал. ДРО е изготвил и становище по установените факти и обстоятелства от разследването, с което ДНО се е запознал на 12.04.2018 г. Със заповед № 8121 К-5597/12.04.2018 г. министърът е изменил заповедта за образуване на дисциплинарното производство срещу Осман. В нея, след запознаване със събраните до този момент доказателства, е изложил установената фактическа обстановка и е дал конкретни указания на дисциплинарноразследващия орган във връзка с направените констатации и допуснатите от служителя нарушения. Служителят се е запознал със заповедта на 16.04.2018 г. и не е изложил допълнително становище. Осман се е запознал и с изготвената от ДРО нова обобщена справка на 18.04.2018 г., като в становището си е посочил, че съдържанието на обобщената справка е базирано единствено на материалите от образуваното срещу него досъдебно производство в Специализираната прокуратура /СпП/ - София, което не е приключило. ДРО е изготвил справка рег. № 3383 р-13079/19.04.2018 г., в която е приел, че няма промяна в относимите установени факти. ДНО е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която е приел, че в края на 2015 г. - началото на 2016 г. служителят Е. Осман се е уговорил с инспектора от 07 РУ - СДВР А. Станев да получава финансови облаги, които не му се следват, използвайки служебното си положение на разузнавач в група "Престъпления против личността", чрез разпространяване на наркотични вещества, посредством лица, за които е водил оперативни дела или е съхранявал оперативна информация по линия "Наркотици" на територията на районното управление, за чиято оперативна обстановка отговаря. Издателят на оспорената заповед е приел, че през периода декември 2016 г. - октомври 2017 г. инспектор Е. Осман е предприел конкретни действия и възприел поведение, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина. Както в акта, така и в съдебното решение подробно са изложени фактите и обстоятелствата, определени като тежки нарушения на служебната дисциплина, които са установени от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, включително и от приобщените такива по образуваното досъдебно производство № 39/2017 г. по описа на СО към Специализираната прокуратура - София. В хода на дисциплинарното производство констатациите на органа не са оборени по надлежния ред. Не са представени относими доказателства и в производството пред съда. ДНО е установил, че в посочения в заповедта период жалбоподателят Е. Осман и колегата му инспектор А. Станев са заплашвали и тормозели свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 305 по ДП № 39/2017 г. на СпП, за го принудят да разпространява наркотични вещества, които те да му доставят. Инспекторите познавали свидетеля от края на 2015 г., когато бил задържан от тях за притежание на марихуана и свидетелят дал пари на инспектор Осман, за да бъде пуснат веднага от районното управление. В кабинета си инспекторите предупредили свидетеля, че това "задържане ще му е за урок" и "няма вече мърдане, ще трябва да работи за тях". Казали му още, че ако свидетелят се справи добре с продажбата на марихуана, ще му възложат да продава и кокаин или амфетамин по дискотеките в Студентски град, тъй като от тях се правят "значително по-добри пари". Тъй като свидетелят се противопоставил, инспектор Станев в присъствието на жалбоподателя му нанесъл побой в стая в Студентски град, а инспектор Осман питал свидетеля къде е "стоката". ДНО се е позовал и на показанията на свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 285 по досъдебното производство срещу Е. Осман. Според тях свидетелят присъствал на среща с инспекторите Осман и Станев, на която те му предложили да му осигурят защита /"чадър"/, като, използвайки служебните си правомощия, задържат негови конкуренти при разпространението на наркотични вещества, а в замяна свидетелят да им се отчита всеки месец, за да го пазят - да им плаща т. н. "такса спокойствие". Според свидетеля инспектор Осман твърдял, че с колегата му Станев разполагат с наркотичните вещества, които могат да разпространяват заедно. В хода на дисциплинарното производство са събрани сведения от колеги на Е. Осман от 07 РУ - СДВР, включително и от неговия началник, според които през последната година не са забелязали промяна в служебното и личното му поведение, както и промяна в материалното му състояние; не знаят дали са постъпвали сигнали и оплаквания по повод изпълнение на служебните му задължения. Като доказателства по делото са приети всички писмени доказателства, използвани в дисциплинарното производство, които не са оспорени в съдебното производство. Към административната преписка са приобщени материали по образуваното досъдебно производство пред СпП. Първоинстанционният съд е възприел фактическите установявания на органа и е мотивирал извод, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушения на служебната дисциплина като е нарушил разпоредбата на чл. 67 ЗМВР, според която полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Също така не е изпълнил задълженията си, посочени в раздел II от специфична длъжностна характеристика рег. № 513 р-15812/5.06.2015 г., с която е запознат, а именно да работи за изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията и предприема мерки за недопускане на прояви на корупция. С описаните действия инспектор Е. Осман е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон; неизпълнение на служебни задължения и нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като е предприел действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Решението е правилно. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се е ограничил с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, предвид установената от него фактическа обстановка. Обсъдил е и наведените от жалбоподателя съществени възражения. Приел е, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, включително спазването на сроковете за образуване и приключване на дисциплинарното производство. Органът е предоставил на държавния служител възможност да се запознае с материалите по преписката и да заяви своето становище на всеки етап от производството. Правилен е изводът, че оспорената заповед съдържа всички реквизити по чл. 210 ЗМВР, като в нея са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; доказателствата, въз основа на които те са установени. Правилен е изводът, че с поведението си служителят е допуснал неизпълнение на конкретно посочени от органа служебни задължения и нарушение на етични правила, което поведение е станало достояние на лица извън системата на МВР и е уронило престижа на службата. Наложеното наказание е съобразено с формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, за които дисциплинарнонаказващият орган се е мотивирал. В съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон първоинстанционният състав е направил верен и обоснован извод за законосъобразност на издадената от министъра заповед. Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, изразяващи се в несъобщаване на касатора на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, включваща и разпореждане за временно отстраняване от длъжност. Тази заповед, както правилно е посочил първоинстанционният съдебен състав, е връчена на служителя при отказ, надлежно удостоверен с подпис на двама свидетели и дата. Изложените от Осман възражения срещу разпореждането за временно отстраняване от длъжност са ирелевантни към настоящия спор. Същото е издадено на основание чл. 214, ал. 2 /обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд № 10/29.05.2018 г. по к. д. № 4/2017 г., обн. ДВ, бр. 48 от 8.06.2018 г. / от Закона за Министерството на вътрешните работи, която разпоредба е била действаща към момента на издаване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, и този акт е подлежал на самостоятелен контрол за законосъобразност. Петчленният съдебен състав не споделя възраженията на касатора, че в хода на дисциплинарното производство не му е дадена възможност да се запознае с доказателствата. Видно от материалите по делото, на дисциплинарноотговорното лице е предоставяна възможност за запознаване с констатациите на органа чрез връчване на актовете на ДРО и на ДНО, които са подробни и мотивирани. Дисциплинарноотговорното лице не е било лишено от възможността да обори фактическите установявания в хода на дисциплинарното производство извън защитата си по досъдебното производство пред Специализираната прокуратура. Пред съда жалбоподателят също не е поискал събиране и не е представил относими за спора доказателства. Органът не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е издал заповед № 8121 К-5597/12.04.2018 г. за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Промяната на фактическите установявания в хода на откритото дисциплинарно производство е с оглед установеното от дисциплинарноразследващия орган и необходимостта от преоценка на доказателствата, както и с цел гарантиране правото на защита на дисциплинарноотговорното лице. Касаторът възразява, че ДНО и съдът са се позовали на показанията на двама свидетели с тайна самоличност, разпитани в хода на образуваното срещу Е. Осман досъдебно производство в Специализираната прокуратура - София, в които те не излагат непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства, а приобщените към дисциплинарната преписка протоколи за разпит не са подписани от свидетелите. Административният орган може да изисква информация и документи от други органи за нуждите на дисциплинарното производство, като ги осигурява служебно, предвид чл. 36, ал. 4 АПК /прил. ред. / Показанията на свидетелите с тайна самоличност са дадени и записани пред орган на досъдебното производство реда на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Съгласно чл. 141, ал. 1 НПК органите на досъдебното производство разпитват свидетеля с тайна самоличност, като вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, което включва и източника - пряк или опосреден, на неговото свидетелство. Наред с това липсват основания да се приеме, че свидетелят на конкретния етап от производството е бил недобросъвестен при излагане на показанията си или е имал стремеж към изопачаване на факти и обстоятелства. Детайли от поведението на дисциплинарноотговорното лице са изложени и в показанията на другия свидетел с тайна самоличност. Изготвянето на протоколите от разпитите на тези свидетели е съобразено с изискването на чл. 141, ал. 2 НПК. Още повече, че показанията на свидетелите, дадени по реда на чл. 141 НПК, са подкрепени от други, различни по вид доказателства, предоставени на дисциплинарнонаказващия орган от органа по досъдебното производство. Ето защо дадените от свидетелите с тайна самоличност показания като съответстващи на събраните доказателствени средства в хода на административното производство правилно са кредитирани от първоинстанционния състав. Неоснователно е касационното възражение, че от изложеното в заповедта не е ясно какво точно е поведението на Е. Осман. Напротив, както в обобщената справка на ДРО, както в предложението за налагане на дисциплинарно наказание, така и в оспорената заповед са изложени подробно, последователно и безпротиворечиво действията на Осман, описани заедно с поведението на колегата му Станев. Осъществените от касатора деяния напълно съответстват на съставите на вменените му нарушения. Дисциплинарната отговорност на Е. Осман е ангажирана за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ и т. 13 ЗМВР. В оспорената пред тричленния съдебен състав заповед дисциплинарнонаказващият орган законосъобразно е приел, че служителят е допуснал неизпълнение на разпоредби на специалния закон, на служебните си задължения и е нарушил правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Вместо да работи за изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията, както и да предприема действия за недопускане прояви на корупция, инспектор Осман с действията си е провокирал трети лица за извършване на незаконна дейност - разпространяване на наркотици, като е предизвиквал третите лица и в даване на облага, която не се следва на Осман и Станев. Предложението чрез използване на служебното си положение да осигуряват защита за извършване на престъпление от трети лица и да получават облага за това, както и действия на отправяни заплахи и свидетелство на побой с цел сплашване безспорно представляват груби нарушения на служебната дисциплина, квалифицирани от органа като тежки. Дисциплинарната отговорност на Осман е ангажирана и за нарушения на Етичния кодекс, подробно описани в оспорената заповед. Касационната инстанция споделя извода, че поведението на жалбоподателя, както е описано в заповедта, нарушава етичните правила за поведение и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Доколкото Етичният кодекс изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си и да носи отговорност за действията си, с описаните в заповедта действия жалбоподателят е нарушил т. 13, б. "а", "г", "д", т. 15, т. 24, т. ЗЗ, т. 34, т. 17, б. "в", т. 42, т. 46, т. 49, т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Посочените и цитирани в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс, обсъдени в контекста на извършените нарушения, сочат, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Не е спорно по делото, че действията и поведението на служителя са станали известни на трети лица извън системата на МВР, тъй като информация за това е била изнесена от различни електронни медии, включително и от Българското национално радио. Правилен и обоснован е изводът на тричленния състав, че заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато компетентният орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при дисциплинарнонаказващия орган. Правилен е изводът, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание органът е спазил изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР и то е определено при съобразяване тежестта на нарушението и настъпилите от него последици; обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Образуваното срещу дисциплинарноотговорното лице наказателно производство в Специализираната прокуратура - София не изключва възможността за преследване на дисциплинарната отговорност на служителя, предвид чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Като е отхвърлил жалбата на Е. Осман, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не установи пороци на съдебния акт, водещи до неговата отмяна. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на направените по делото разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,