Решение № 7618 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2014 г.

ВАСII отделение05.06.2014 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1596/17.06.2013 г., постановено по адм. д. № 250/2013 г. по описа на Административен съд Варна, в обжалваната му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7618 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК - гр. Варна, чрез проц. представител адв. Галина Арменчева, против Решение № 1596/17.06.2013 г., постановено по адм. д. № 250/2013 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която се отменя Заповед № КД-14-03-2833/31.10.2012 г. относно допуснато изменение на КККР на гр. Варна по отношение на поземлени имоти с идентификатори 10135.2526.102 и 10135.2526.107. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "СПС 89" ООД, представлявано от Саркис Папкен Саркисян против Заповед № КД-14-03-2833/31.10.2012 г. на началника на СГКК Варна, в частта, с която е отказано изменението на КК и КР за поземлени имоти с идентификатори 10135.2526.107 и 10135.2526.1826, както и в частта, с която е извършено нанасяне на нови обекти в КККР с идентификатори 10135.2526.2312.1; 2312.2 и 2312.3. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата, в частта, с която е отказано исканото изменение за ПИ 10135.2526.107 и 2526.1826, както и в часта, с която е извършено нанасяне на нови обекти в КККР с идентификатори 2312.1; 2312.2 и 2312.3 и е отменил заповедта, в частта, с която е допуснато изменение в КККР по отношение на ПИ 10135.2526.102 и 2526.107. Решението, в обжалваната му част, е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано съдът е приел, че административният орган се е произнесъл извън предмета на заявеното искане от жалбоподателя "СПС-89" ООД. Същият е бил сезиран само за отстраняване на непълноти и грешки, касаещи нанасяне на регулационните линии от приложен устройствен план като имотни граници между ПИ 107 - собственост на дружеството и ПИ 1826 - собственост на заинтересуваната страна Г. Ненов. Без да е налице нарочно искане за заличаването на обекти (сгради), които са били съборени или нанасянето им в новообразуваните два имота в рамките на имот 107, с обжалваната заповед, наред с описанието на поземлените имоти, е извършено такова и на сградите, за които са дадени и съответни идентификатори. С оглед на това, правилно съдът е счел за недопустими действията на органа по кадастъра да излиза извън обхвата на правомощията си и служебно да заличава или нанася обекти в КК и КР. Неоснователно, в тази връзка е възражението от касационната жалба, че по този начин службата по кадастъра поддържа актуалното състояние на КК и регистрите към нея. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г., измененията в КК и КР се извършват по заявление на заинтересуваното лице, а служебната промяна и поддържането на кадастъра в актуално състояние са ограничени в рамките на служебно получена информация по чл. 57, т. 5 или чл. 56, ал. 1 от наредбата вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗКИР. В случая отсъстват визираните от закона основания за служебно нанасяне или заличаване на обекти в КК и КР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

5