Решение № 13781 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /УС на КИИП/, чрез процесуалния представител адв. Якимова, срещу Решение 4804 от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело 413/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение от 29.09.2023 г. на УС на КИИП, обективирано в писмо изх. КИИП-ЦУ-241/12.12.2023 г. на председателя на УС на КИИП, с което е отказано вписването на М. Д. М. в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност /РПОПП/, секция Водно строителство, част Пожарна безопастност, и преписката е върната за ново произнасяне, както и е осъдена Камарата да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил своя решаващ извод без да се съобрази с всички представени по делото доказателства, както и с разпоредбите на чл. 9, чл. 42 и чл. 44б от Закона за висшето образование /ЗВО/. Възразява се още, че съдът не е отговорил на основния въпрос дали професията Инженер в съответната специалност е една и съща с професията Инженер в инвестиционното проектиране, както и не е съобразил представеното писмо 18-99/06.03.2024 г. на Министерство на образованието и науката /МОН/. Според касатора съдът не е изложил мотиви защо изгражда своите решаващи доводи само въз основа на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/, без да вземе предвид, че тя е създаде в момент когато инженер в инвестиционното проектиране не съществува като регулирана професия. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанция. Ответникът М. Д. М., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Кожухаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. М., срещу Решение на УС на КИИП, прието с Протокол 209 от 29.09.2023г., с което на основание чл. 13 от ЗКАИИП, във вр. с чл. 4, ал. 5 и чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалности от регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране /НДИПВООКСМСРПИИП/, е отказано вписването му в РПОПП, секция Водно строителство, част Пожарна безопастност. В мотивите на решението е посочено, че образованието на кандидата не отговаря на квалификационните характеристики на секция Водно строителство и сравнителната таблица показва непокриване на изискванията на наредбите за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавар и образователно-квалификационна степен магистър по специалности от регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране, поради което не може да бъде вписан в регистъра на проектантска правоспособност на КИИП по част Пожарна безопасност. Така постановеното решение е обжалвано от жалбоподателя по административен ред и е потвърдено с Решение по т. 4, прието с Протокол 01/18.01.2024 г. на КС на КИИП. За да отмени оспореното решение на УС на КИИП първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискването за форма, както и при спазване на административно-производствените правила, същият е постановен в несъответствие с материално-правните норми. Прието е от съда, че жалбоподателят отговаря на изискванията, предвидени от законодателя в нормата чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП, тъй като той е представил диплома за висше образование с професионална квалификация магистър инженер, с образователно-квалификационна степен магистър, от акредитирано висше училище по тази специалност Бургаски свободен университет, поради и което, и след като в ЗКАИИП не са предвидени други условия за придобиване на ограничена проектантска правоспособност, то жалбоподателят я е придобил по силата на закона. Според съда в случая е спазено и изискването за придобиване на образователно-квалификационна степен магистър в съответствие с чл. 42, ал. 1, т. 2, б. б, във връзка с т. 1, б.б от ЗВО, доколкото в дипломата на жалбоподателя са посочени 135 кредита, като аналогични са и изискванията на чл. 4, ал. 3 от НДИПВООКСМСРПИИП, а именно обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен магистър съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1, т.2, б.б от ЗВО е с продължителност не по-малко от 2 години и с минимален хорариум 1200 часа, съответстващи на минимум 120 кредита. Административният съд е обосновал извод, че след като от жалбоподателят е представен официален документ диплома, то административният орган не е имал правото да отрече нейната доказателства сила и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска степен, след бакалавърска по друга специалност, както в случая е постъпил, като неговите правомощия са единствено да провери налице ли са условията за придобиване на проектантска правоспособност, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП и ако установи, че лицето отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП е длъжен да го впише в РПОПП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на УС на КИИП. Правилно административният съд приема, че оспореното решение е издадено в рамките на компетентността на УС на КИИП по чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилен и обоснован е и решаващият извод на първоинстанционния съд, че оспореният отказ да се впише М. М. в РПОПП, секция Водно строителство, част Пожарна безопастност, е материално незаконосъобразен. Вписването в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност за съответната секция и част е безспорно в правомощията на УС на КИИП, като разпоредбите на ЗКАИИП регламентират условията и реда за придобиване, признаване и изгубване на проектантска правоспособност за упражняване на професията инженер в устройственото планиране и инвестиционното проектиране /чл.1 от ЗКАИИП/. В съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП Управителният съвет проверява дали са налице условията за придобиване на проектантска правоспособност. В конкретния случай от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят притежава от 2008 г. диплома за образователно-квалификационна степен бакалавър" по специалността "Фагот", издадена от Националната музикална академия Панчо Владигеров за срок на обучение от четири години, както и че е придобил през 2021 г. образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Съдебни инженерно-технически експертизци и техническа безопастност", с професионална квалификация "магистър инженер" в Бургаски свободен университет с продължителност на обучението две години и половина, а през 2022 г. придобива образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Техническа безопасност и противопожарна техника", с професионална квалификация "магистър инженер" в Бургаски свободен университет с продължителност на обучението една година и половина. Този университет е акредитирано висше училище в посоченото професионално направление и със завършване на магистърската програма на обучение лицето е придобило професионална квалификация "магистър инженер", като отразения в дипломата му от 2021 г. общ брой кредити от обучение е 135, т. е. съответства на изискването по чл. 42, ал. 1, т. 2, б. б от ЗВО, а в последващата диплома от 2022 г. общият брой кредити от обучението е 75, т. е. в съответствие с чл. 42, ал. 1, т. 2, б. в от ЗВО. При така установеното по делото правилно съдът приема, че М. М. отговаря на изискванията, предвидени от законодателя за придобиване на ограничена проектанска правоспособност. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара. Тази именно нормата, както и правилно приема първоинстанционният съд, установява условията за придобиване на проектантска правоспособност, които очертават предмета на проверката от УС на Камарата по чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП при произнасянето с решение по искането за вписване в нарочния регистър. Ако те са изпълнени, респ. надлежно удостоверени, органът всъщност констатира факта на придобитата по силата на закона ОПП като предпоставка за вписването. Законът не е делегирал на КИИП компетентност да установява допълнителни условия за придобиване на правоспособност или да предявява изисквания към обучението във висшето училище вън от установяването на юридическия факт на получаване на диплома от акредитирано висше училище по съответната професионална квалификация и образователно-квалификационна степен. Неотносими към спора се явяват доводите на касатора, че Бургаският свободен университет няма програмна акредитация на специалности от регулираните професии Инженер в инвестиционното проектиране, доколкото в случая лицето, заявило вписване в регистъра представя дипломи за висше образование с професионална квалификация инженер и образователно-квалификационна степен магистър в професионално направление 5.2 Електротехника, електроника и автоматика от област на висше образование 5. Технически науки, за която не е спорно между страните по делото, че Бургаски свободен университет е акредитиран. Неотносима се явява в конкретния случай и сочената от касатора разпоредба на чл. 44б от ЗВО, тъй като същата касае продължаването на обучение по специалност от регулирана професия и е неприложима към преценката за възникване на проектанска правоспособност, осъществявана от УС на КИИП при подадено заявление за вписване в съответния регистър. В тази връзка следва да се има предвид, че административният орган не е имал правомощието да отрече доказателствената сила на официалния документ, удостоверяващ професионалната квалификация на кандидата и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска след бакалавърска степен по друга специалност от направление в областта "Технически науки", каквото всъщност е сторил с позоваването в оспореното решение на разпоредби от НДИПВООКСМСРПИИП. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 10.09.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,