Решение № 8998 от 3.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2020 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена жалба на Р. Симеонов, гр. София,[жк], [жилищен адрес] срещу Наредба Н-2/18.02.2020г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ бр. 15/21.02.2020г., в сила от 01.01.2021г., както и срещу Наредба 6/2008г. /отм/. Жалбоподателят счита Наредба Н-2 за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна. Излага подробно фактите във връзка с упражненото от него право на оспорване на Наредба Н-2, по което е образувано настоящото дело. Моли съда да разгледа Наредба Н-2 като цяло и да констатира пороците на нормативния административен акт, както досежно нарушението на административнопроизводствените правила на Закона за нормативните актове, така и досежно противоречието на наредбата с нарушение на правото на Европейския съюз за неравноправните клаузи. Счита, че приетите с наредбата образци задължават съда да не проверява по същество договорите, на които се основава вземането, за неравноправни клаузи, а да извършва проверка само от външна страна, както и да не допуска до разглеждане възражения на ответника, наречен длъжник. Моли съда да прогласи нищожността на Наредба Н-2/18.02.2020г., в евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна. По отношение Наредба 6/2008г., сочи само, че последната е нищожна и моли съда да прогласи нищожността и. Претендира направените по делото разноски. Ответната страна министъра на правосъдието, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Навежда доводи, че издадения подзаконов нормативен акт е законосъобразен издаден от компетентен орган, при издаването му са спазени административнопроцесуалните правила и в частност нормите на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА и наредбата не противоречи на материалния закон и на целта му. Моли съда да отхвърли жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на жалбата. Навежда доводи, че при издаване на подзаконовия акт не са спазени изискванията на чл. 18а и сл., чл. 26, ал. 3-5, чл. 27, чл. 28 от ЗНА и чл. 77 от АПК. Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, намира жалбата по отношение оспорването на Наредба Н-2 за допустима, като подадена от надлежна страна, обосноваваща наличието на правен интерес да оспори наредбата поради участието му в няколко съдебни процеса, касаещи издаването на заповеди за изпълнение срещу него. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което и жалбата следва да се счита за допустима и на това основание. Жалбоподателят претендира и оспорване на Наредба 6/2008г., като твърди, че последната е нищожна. Налице е липса на правен интерес от оспорване на посочения подзаконов акт, тъй като с решение 2266/12.02.2020г., постановено по адм. дело 5355/2019г. по описа на ВАС, потвърдено с решение 1181/29.01.2021г., постановено по адм. дело 6601/2020г. на ВАС, петчленен състав, посочения по-горе подзаконов акт е отменен, като съдът изрично е разгледал възражението за нищожност и е приел, че акта не е нищожен, а е незаконосъобразен. Повторна съдебна проверка е недопустима и отмяната на акта, води и до липса на правен интерес у жалбоподателят да обжалва Наредба 6/2008г. Жалбата в тази си част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Разгледана по същество, жалбата касаеща оспорването на Наредба Н-2/18.02.2020г. е неоснователна. Въз основа на документите, съдържащи се в изпратената по делото административна преписка, съдът приема следното за установено от фактическа страна: На 20.07.2007г., в Държавен вестник, бр. 59, е обнародван Гражданския процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008г. С чл. 425, ал. 1 ГПК министърът на правосъдието е оправомощен да издаде наредба, с която да утвърди образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. С §4, ал. 2 ГПК е определен шестмесечен срок за издаване на акта по чл. 425, ал. 1 ГПК. Въз основа на тази законова норма министъра на правосъдието е издал Наредба 6/20.02.2008г., за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, обн. ДВ бр. 22/28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г. С Решение 3988/19.03.2019г., постановено по административно дело 2519/2017г., Върховният административен съд отменя член 4 и чл. 9 от Наредба 6/20.02.2008г. С Решение 14136/22.10.2019г., постановено по административно дело 6372/2019г., Върховният административен съд, петчленен състав оставя в сила Решение 3988/19.03.2019г. С Решение 2266/12.02.2020г., постановено по адм. дело 5355/2019г., ВАС отменя Наредба 6/20.02.2008г., издадена от министъра на правосъдието, без чл. 4 и чл. 9. С Решение 1181/29.01.2021г., постановено по адм. дело 6601/2020г., на ВАС, петчленен състав е потвърдено решение 2266/12.02.2020г. Междувременно на 10.01.2020г. зам. министъра на правосъдието е изпратило доклад до министъра на правосъдието изх. 11-00-31 относно проект на Наредба за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и др. книжа във връзка със заповедното производство /л. На посочената по-горе дата министерство на правосъдието е изпратило до ВСС, до председателите на СРС, РС Пловдив, РС Варна, РС Бургас и РС Благоевград проект за Наредба за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и др. книжа във връзка със заповедното производство, ведно с доклад на зам. министъра на правосъдието за становище по чл. 27, ал. 2 от ЗНА /л. 93/. На 27.01.2020г. е представено становище от председателя на РС Варна. На 04.02.2020г. е постъпило писмо от ВСС, с приложено към него протокол 2, т. 15 от заседанието на ВСС с което се изразява положително становище относно проекта на Наредба за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и др. книжа във връзка със заповедното производство. На 10.02.2020г. е постъпило и становище и предложение от настоящия жалбоподател с рег. 94-Р-11. На същата дата е постъпило и становище от АД Василев и партньори. Представена е и разпечатка от интернет страницата на министерство на правосъдието за публикуване на проекта на Наредбата. По делото е представена справка по чл. 26, ал. 5 от ЗНА за отразяване на предложенията получени при обществените консултации по проект за Наредба за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и др. книжа във връзка със заповедното производство /л. 114-117/. На 18.02.2020г., зам. министъра на правосъдието е предложила да се публикува на интернет страницата на Министерство на правосъдието и на Портала за обществени консултации справката за отразяване на предложението, получени при обществените консултации и наредбата да бъде подписана и изпратена за обнародване в ДВ. На същата дата министъра на правосъдието е изпратил до ДВ за обнародване на Наредба Н-2, като подзаконовия акт е обнародван в ДВ бр. 15/21.02.2020г. Представен е проект, ведно с мотиви към него, за Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-2 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и др. книжа във връзка със заповедното производство, както и доказателства за публикуване на проекта с мотивите на интернет страницата на министерство на правосъдието, за провеждане на обществени консултации за периода 23.10.2020 23.11.2020г. Предмет на спора е Наредба Н-2/28.02.2020г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и др. книжа във връзка със заповедното производство в нейната цялост. Съгласно чл. 1а от Закона за нормативните актове нормативният административен акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган, а съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНА нормативни актове могат да издават само органите, оправомощени за това от Конституцията или от закон. Със ЗНА са определени и дефинирани отделните видове нормативни актове, които се издават от държавните органи, като съгласно чл. 7, ал. 2 наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Процесната наредба е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 425, ал. 1 от ГПК, гласяща, че министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство. От формална страна предметът на наредбата, с оглед на визираното в нейния чл. 1, е съответен на законовата делегация чл. 425 ГПК тя има за предмет определяне на образците на заповед за изпълнение, на заявление за издаване на заповед за изпълнение и на други книжа във връзка със заповедното производство. Проверката на съдържанието на разпоредбите на Наредба Н-2 предмет на настоящия съдебен контрол, не сочи органът да е излязъл извън рамките на законово установения предмет на нормативния административен акт. Неоснователен е наведения в писмена защита от 28.06.2021г. довод за нищожност на акта, като издаден в противоречие с чл. 130 и чл. 156 от АПК, поради факта, че докато е налице висящност на съдебния спор касаещ обжалване на Наредба 6/2008г., министъра на правосъдието е издал новата оспорена ред съда Наредба Н-2/2020г. На първо място нарушението на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от АПК има отношение към незаконосъобразността на оспорения акт, а не към неговата нищожност. На второ място разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК, според която никой орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, не обосновава отмяната на оспорения нормативния акт, тъй като в конкретния случай тя е неприложима. Нормата съдържа забрана за органите извън системата на съдилищата да разглеждат спор, който вече е приет за разглеждане от съда, доката в конкретния случай органа е издал нов подзаконов акт, докато трае висящността по оспорването на Наредба 6/2008г., но с § 2от ПЗР на Наредба Н-2/2020г., е отменена предходната такава. Не е налице разглеждане на жалба срещу Наредба 6/2008г. /отм/ от административния орган, както изисква чл. 130, ал. 2 от ГПК, а органа е предприел действия по издаване на нов подзаконов акт, докато е налице висящ процес по оспорването му пред съда. настоящата съдебна инстанция счита, че издателят на административния акт може да предприеме процесуални действия по приемане на нов акт дори при наличието на висящ съдебен спор, касаещ стария такъв, като новият административен акт също подлежи на оспорване по предвидения за това ред. Предвид на горното не са налице предпоставки за обявяване на оспорения подзаконов акт за нищожен. Оспорената Наредба Н-2/2020г. е приета в исканата от закона писмена форма и съдържа изискуемите от Глава трета Строеж на нормативните актове на Указ 883 реквизити. Другият релевантен за законосъобразността на нормативния административен акт реквизит на формата е наличието на мотиви за неговото издаване. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на нормативен административен акт трябва да съдържа мотиви и то с точно регламентирано в алинея 2 съдържание: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. От приложения по делото доклад до министъра на правосъдието за приемане на наредбата е видно, че той съдържа мотиви относно причините, които налагат приемането на акта предстоящото влизане в сила на закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, което има за цел да отговори на препоръките на ЕК касаещи несъответствието между националното законодателство и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Доклада съдържа целите които са поставени с приемане на новата наредба, а именно образците на заповед за изпълнение, заявлението за издаване на заповед за изпълнение и др. книжа във връзка със заповедното производство да бъдат приведени в съответствие с промените в заповедното производство, направени със ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 100/2019г./. Изрично е посочено, че за прилагане на разпоредбите на проекта няма да са необходими финансови и други средства и новата наредба няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. В мотивите е посочено още, че предложения проект не е свързан пряко с правото на ЕС, а се издава по прилагане на отделни разпоредби от ГПК, поради което и не е извършен анализ за съответствие с правото на ЕС. В самият проект обаче на Наредбата в текста на чл. 10 е посочено, че се използват образците за заповеди за изпълнение, приложени към Регламент 1896/2006 на ЕП и Съвета т.е. издателят на акта безусловно е приел за образци, тези приложени към акт на европейското право. Предвид на това съдът приема, че издателят на акта не е допуснал нарушение на нормата на чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗНА. Липсата на констатация в мотивите към проекта за подзаконовия акт, че не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, не обосновава липсата на анализ, тъй като такъв де факто се съдържа в проекта за нормативния акт, чрез изрично предвиденото в него препращане към съответния регламент. Безспорно е, че визираните в чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА правила са съществени, тъй като са гаранция за спазването на визираните в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на изработването и на приемането на нормативен акт. ЗНА придава изключително значение на мотивите на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, които формулират и целите на разпоредбата, но в конкретния случай не е налице допуснато нарушение на тази норма, предвид на това, че в текст от проекта за наредбата изрично се препраща към европейското законодателство. Предвид на горното съдът приема, че при издаване на оспорения подзаконов акт не е допуснато процесуално нарушение във връзка с приложението на чл. 28 от ЗНА. От друга страна, законодателят в ЗНА е регламентирал нарочно производство по приемане на нормативните административни актове. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Това изискване е гаранция за принципите на откритост, на съгласуваност и на стабилност, тъй като дава възможност на заинтересованите лица да изразят становища и предложения, т.е. дава възможност, както бе посочено и по-горе, да се гарантират правата и законните интереси на правните субекти и да се гарантира упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по целесъобразен и законосъобразен начин.