Решение № 3534 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2012 г.

Решение № 3534 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Георги Бориславов Димитров от гр. Ивайловград чрез процесуалния си представител адв. Магдалена Павлова и директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП (с променено наименование на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" с ДВ., бр. 94/2012 г., считано от 1.01.2013 г.) срещу решение № 1025/7.5.2012 г., постановено по адм. дело № 2236/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд. Георги Бориславов Димитров от гр. Ивайловград чрез адв. Магдалена Павлова обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 241101437/16.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с решение № 705/27.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 11 121,53 лв. и лихви в размер на 1 296,23 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил всички доказателства и по този начин е стигнал до необосновани изводи с оглед оборване на доказателствената тежест на констатациите на ревизионния акт. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът в нарушение на материалния и процесуалния закон е елиминирал твърденията на жалбоподателя за привлечени заемни средства от Елена Янева, негова сестра и в резултат на което се е стигнало до погрешен баланс относно разполагаемите парични средства за 2009 г. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и на ревизионния акт в същата част, ведно с всички последици. Ответникът по тази касационна жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е изменен посоченият по-горе ревизионен акт за определените данъчни задължения на Георги Бориславов Димитров по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. - от 9 441,04 лв. на 279,67 лв. и на лихвите от 2 167,87 лв. на 62,87 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че представените четири договори за заем с Людмила Петрова, Венета Юлианова, Звезделин Полименов и Златко Балабанов не доказват реално предаване на заемни суми. Твърди се и, че обстоятелството, че Георги Димитров е направил погасителен план със заемодателите си, не е доказателство, че същият е осъществен. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е обвързал частните документи - погасителен план между Димитров и заемодателите му с направените погашения към банка ДСК, тъй като в случая се касае за частни документи без достоверна дата, от които жалбоподателят Димитров черпи благоприятни последици. Според касатора съдът неправилно е приел, че ревизията необосновано не била приела пазарната стойност на покупката на недвижим имот, както и че доказателствената сила на нотариалния акт обвързва органа по приходите до момента, в който той бъде отменен по надлежния ред. Приемайки обратното според касатора съдът в нарушение на материалния и процесуалния закони е изменил ревизионния акт за 2008 г. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Георги Димитров срещу ревизионния акт в същата част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Георги Бориславов Димитров от гр. Ивайловград, редовно призован не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на Георги Бориславов Димитров. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на Георги Димитров е основателна, а на дирекция "ОДОП" е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради установено превишение на разходите над приходите и затова в тежест на жалбоподателя Димитров е било да проведе пълно насрещно доказване, с което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите, съгласно чл. 124, ал. 4 ДОПК. Жалбоподателят Димитров е твърдял, че не е налице посоченото превишение на разходите на приходите - чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като е получил заемни средства по сключени договори за заем с Людмила Петрова, Венета Юлианова, Звезделин Полименов и Златко Балабанов, както и от сестра му Елена Бориславова, за което и че са изготвени погасителни планове за връщането им. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка и направените констатации в ревизионния акт, както и оспорванията, извършени от Георги Димитров във връзка с тях. Съдът е приел, че посочените физически лица - заемодатели действително са разполагали със заемните суми и са ги предали на Димитров. Само договорът за заем между Димитров и неговата сестра Елена Бориславова съдът не е кредитирал, приемайки че няма данни за реално предаване на заемната сума. Като се има предвид, че в ревизионния акт е прието, че касаторът Димитров е получил заемни средства от лицата Красимир Римпопов, Красимира Димитрова, Цвета Терзиева, Георги Терзиев, Николай Делчев, Иван Иванов и Христо Чотров, като приходните органи са установили, че заемодателите са имали дадените в заем парични средства на Димитров от изтеглени от тях банкови кредити, както и че касаторът ги е погасявал. С оглед обаче представените допълнителни доказателства от касатора към момента на обжалване на ревизионния акт по административен ред и за получени заеми от други лица - Людмила Петрова, Златко Балабанов, Звезделин Полименов и Венета Юлиянова, за които също са представени доказателства, че паричните средства те притежават от банкови заеми, органите по приходите в разрез с възприетото от тях по повод другите заемодатели, не са ги признали. Към договорите за заем са приложени разписки за реалното предаване на сумите, както и погасителни планове за изплащане на заемните суми от Георги Димитров, който изплаща заемите вместо заемодателят. Противно на приетото вече в ревизионния акт за част от заемодателите, а за другата част поради по-късното представяне на доказателства, последните неправилно не са кредитирани от ревизията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице дадени в заем парични суми и от посочените по-горе лица, за които касаторът е предоставил данни към момента на обжалване на ревизионния акт пред решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Относно твърденията на касатора, че е получил и заем от сестра си Елена Янева, неправилно съдът е приел, че няма данни те да са дадени като заем на жалбоподателя. Процесната сума сестрата на касатора също е получила от банков кредит, налице е и изготвен погасителен план между Янева и Димитров, съгласно който последният ще изплаща банковия кредит. От представените по делото извлечения от "Банка ДСК" ЕАД за отделните периоди на погасяване на кредите се установява, че отделни вноски са правени от Георги Димитров, което показва че отново е използвана посочената по-горе схема на връщане на банковите кредити, която принципно е била възприета от органите по приходите и възпроизведена в ревизионния акт. Същото следва да се приеме и за заемните средства, предоставени от Златко Балабанов, които неправилно съдът е обсъждал за периода 2008 г., а не 2009 г., откогато е договорът за заем. За него също са налице доказателства, че е притежавал суми от банкови заеми, както и че с касатора са изготвили погасителен план. В частта, в която съдът е отменил ревизионния акт относно приетата от органите по приходите пазарна цена на закупения от Георги Димитров недвижим имот решението е правилно като краен резултат, но по други мотиви. Правилно в касационната жалба на данъчната администрация се излагат доводи относно материалната доказателствена сила на нотариалния акт. Безспорно, той представлява официален свидетелстващ документи и обвързващата доказателствена сила е относно факта на прехвърляне собствеността на имота, което се удостоверява от длъжностно лице - нотариус, страните по сделката и датата на прехвърляне на имота. Относно цената, нотариалният акт няма такава обвързваща доказателствена сила, тъй като тя е вследствие само на волеизявлението на страните за цената на сделката. В случая обаче ревизията е проведена по специалния ред по чл. 122 ДОПК. При такава ревизия, органите по приходите са длъжни при определяне основата за облагане да съобразят и извършат анализ на относимите за процесния случай обстоятелства. Видно от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК органът по приходите взема предвид пазарната цена на придобитото имущество - т. 7 и по т. 13 - ценовите и други условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане. Това обаче означава, че при промяна по време на ревизията но цената на придобитото имущество на ревизирания субект, както е в процесния случай трябва да е налице изрично мотивиране в ревизионния акт какво налага промяната в цената на сделката за целите на данъчното облагане. В процесния случай такава констатация липсва, като само е променена тази цена, без да се обуслови поради каква причина се прави и затова тя е необоснована. Както вече се посочи по-горе, за да се вмени като задължение на ревизираното лице да опровергава констатациите на ревизионния акт при ревизията по особения ред съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК, е необходимо тези констатации да са обосновани. Затова и съдебната практика приема, че само относно обоснованите констатации съществува задължение за ревизираното лице да ги опровергава, но не и за необоснованите. При наличие на необосновани констатации не съществува и презумпцията, предвидена в чл. 124, ал. 2 ДОПК за презумпция за вярност на констатациите на ревизионния акт. В процесния случай липсва каквато и да било обосновка в ревизионния акт, защо приходните органи са приели различна стойност на сделките с недвижими имоти и са приели, че те са действителните, а не посочените в нотариалните актове. Предвид изложеното по-горе по касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в частта, в която съдът е отменил ревизионния акт решението е правилно и следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да се остави в сила, като същото важи и в частта, в която е отменен от съда ревизионния акт относно заемните средства на посочените по-горе лица, за които правилно съдът е приел, че е доказано, че такива са дадени на Георги Димитров. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,