Решение № 5643 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2247/2017 г.

Решение № 5643 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2247/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Ю. Х. от гр. Х., чрез адв. Иванов като процесуален представител, срещу решение № 367 от 27.12.2016 г., постановено по адм. дело № 424/2016 г. по описа на Административен съд - Х. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Х., Х. Х. Х., С. С. Ч., Н. Ю. П. и Б. С. С. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Р. Ю. Х. против отказ за поправка на явна фактическа грешка в КККР на гр. Х., обективиран в писмо изх. № 20-47986/15.08.2016 г. на началника на СГКК - Х. Отказът е постановен по заявление на жалбоподателя, подадено на основание чл. 53б (ред. ДВ, бр. 57/22.06.2016 г.) ЗКИР с искане за заличаване от кадастралния регистър (КР) на лицата С. С. Ч., Н. Ю. П. и Б. С. С. като наследници на Ю. А. С., като счита отразяването им като съсобственици на ПИ с идентификатор 77195.743.391 за явна фактическа грешка. Административният орган е уведомил заявителя, че не може да прави преценка на представените за записване документи за собственост и само регистрира правата на лицата съобразно тях. Съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като в случая не е налице явна фактическа грешка съгласно чл. 53б, ал. 1 ЗКИР, която да бъде отстранена по предвидения в закона ред. За вписването на посочените лица в КР със собственически права върху ПИ с идентификатор 77195.743.391, наред с жалбоподателя и съпругата му Х. Х. Х., е подадено заявление от 18.06.2008 г. с представени към него документи, легитимиращи техния наследодател като собственик на част от имота. При това положение в съответствие с чл. 53, ал. 2 ЗКИР административният орган законосъобразно ги е записал в КР без издаване на заповед през 2015 г., за което жалбоподателят е надлежно уведомен. Извел е заключение, че исканото изменение в КР не може да се осъществи чрез поправка на явна фактическа грешка по реда на чл. 53б ЗКИР. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка след обсъждане на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Административната производство пред СГКК - Х. е започнало по заявление на жалбоподателя от 08.08.2016 г. за поправка на явна фактическа грешка в КР за имот с идентификатор 77195.743.391, поради неправилното записване в него на наследниците на Ю. А. С. като собственици на нива от 155 кв. м. Имотът е възстановен в стари реални граници в терен по § 4 ЗСПЗЗ, имот № 2684, гр. Х., м. К., с решение от 01.11.2006 г. на ОбСЗГ - Х. Издадено е и удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Имот пл. № 2684 е идентичен с ПИ с идентификатор 77195.743.391. Жалбоподателят и съпругата му са вписани в КР към одобрената КК на гр. Х. като негови собственици въз основа на нот. акт от 2006 г. Не се спори, че с уведомление от 27.07.2015 г. на началника на СГКК - Х. жалбоподателят е уведомен за извършено изменение в КР чрез записване като съсобственици на наследниците на Ю. С. по заявление от 2008 г. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 9 ДР ЗКИР (в относимата редакция, ДВ, бр. 57/2016 г.), "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. В случая не се твърди несъответствие в границите на имота по смисъла на цитираната разпоредба, а се оспорва правото на собственост на записаните в КР по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР лица въз основа на представените от тях документи. Няма данни и твърдения направеното изменение в КР през 2015 г. да е обжалвано по съдебен ред от жалбоподателя, поради което то е влязло в сила. Доводите му относно извършването на вписването без заповед и при липса на доказателства, установяващи правото на собственост на други лица върху част от имота, не следва да се обсъждат в това производство. Искането до административния орган е на основание чл. 53б ЗКИР. Несъответствията в записванията в кадастралния регистър не съставляват явна фактическа грешка по определението на § 1, т. 9 ДР ЗКИР, която да може да се отстрани по предвидения в чл. 53б ЗКИР ред, както правилно е прието в обжалваното решение. Данните по делото сочат на спор за материално право, който не може да се разреши нито от началника на СГКК - Х., нито в съдебно-административното производство. Предвид това изводът на съда, че не са налице условията за издаване на искания административен акт и оспореният отказ се явява законосъобразен е обоснован и съответен на материалния закон. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение