Решение № 10268 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез главен юрисконсулт М. Абилов, против Решение № 1672/24.04.2026 г., постановено по административно дело № 937/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С оспореното решение е отменена Заповед № 1766/05.11.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Т. Д. Т., заемащ длъжността "директор" в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Велико Търново, считано от 05.11.2025 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се потвърди процесната заповед. Ответната страна Т. Д. Т. посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Ц. Дончева оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3, пр.2 от Закона за адвокатурата, съобразно критериите, заложени в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Върховна касационна прокуратура не изпраща представител. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с посочено правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, във връзка с чл. 86 от Закона за противодействие на корупцията, а като фактическо такова е прието от органа, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, изразяваща се в наличие на предходно трудово правоотношение на служителя с търговско дружество „СС Агро Инвест“ ЕООД, обстоятелства относно свързаността на това дружество с „Агростренд“ ЕООД и породените според органа съмнения за несъвместимост и потенциален конфликт на интереси. С обжалваното решение, Административен съд – Велико Търново е отменил заповедта, развивайки мотиви за нейната материална незаконосъобразност и постановяването й в несъответствие с целта на закона, които напълно се споделят от настоящия съд, тъй като са обосновани и съответни на приложимия закон. Според константната съдебна практика относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание се приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В случая посоченото от органа фактическо основание, обуславящо обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения е наличие на несъвместимост и потенциален конфликт на интереси по смисъла на Глава осма от ЗПК и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, както и обективна невъзможност за продължаване на служебното правоотношение до произнасяне на Комисията за противодействие на корупцията. Но, както правилно е приел съдът обективната невъзможност не може да бъде изведена единствено от предположение за наличие на несъвместимост или конфликт на интереси, нито от абстрактна преценка за риск за обществения интерес. В случая безспорно е установено, че в периода от 03.06.2024 г. до 23.09.2025 г. Т. Т. е работил по трудово правоотношение в „СС Агро Инвест“ ЕООД, което обстоятелство разгледано самостоятелно или във връзка с установената свързаност на дружеството с друго търговско дружество, не е достатъчно, за да обоснове извод за обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения след възстановяването на служителя на заеманата длъжност. От значение в тази насока е, че трудовото правоотношение с частното дружество е възникнало след прекратяването на служебното правоотношение на служителя и е било прекратено преди възстановяването му на държавна служба. Следователно самото съществуване на това правоотношение в минал момент не установява по необходимия начин наличие на актуална, обективна и непреодолима пречка за изпълнение на служебните задължения към датата на издаване на оспорената заповед. Независимо, че съдът се е занимавал с отсъствието на доказателства, удостоверяващи конфликт на интереси, същественото в случая е друго, а именно, че посочените в заповедта факти, дори и да бяха установени, не попадат в приложното поле на хипотезата по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Законодателят е предвидил самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение при установен с влязъл в сила акт конфликт на интереси и това е основанието по чл. 107, ал. 1, т. 8 ЗДСл в приложимата редакция. При наличие на съмнения за такова нарушение административният орган не може да замести предвидената в закона процедура чрез позоваване на различно основание за прекратяване, чиито материалноправни предпоставки не са налице. Неоснователни са възраженията за необходимост от защита на обществения интерес и предотвратяване на възможен конфликт на интереси, което обосновава прекратяване на служебното правоотношение. Защитата на обществения интерес, почтеността в публичната администрация и недопускането на конфликт между частния и публичния интерес са легитимни цели на административната дейност, но постигането им следва да се осъществява при условията и по реда, предвидени в закона. Наличието на легитимна цел не освобождава административния орган от задължението да установи конкретните факти, които осъществяват приложеното от него законово основание. В случая изложените в заповедта съображения по съществото си се отнасят до предполагаема несъвместимост или възможен конфликт на интереси, които не са установени по съответния ред и които не обосновават обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. На следващо място, незаконосъобразно в процесната заповед е посочено, че се налага освобождаване на служителя до приключване на проверката по случая. В действащата правна уредба не е предвидена възможност за временно прекратяване на служебното правоотношение до произнасянето на компетентен орган по предполагаем конфликт на интереси. Административният орган не може чрез съдържанието на индивидуалния административен акт да създава правна последица, която законът не допуска, нито да обосновава окончателно прекратяване на правоотношението с необходимост от предприемане на временна предпазна мярка. Този извод се налага и от изискването административната дейност да бъде осъществявана в съответствие с принципа на законност. Преценката на органа по назначаването, независимо от преследваната от него цел, е ограничена от материалноправните предпоставки на приложената норма и не може да ги разширява по целесъобразност. Правилни са изводите на съда и относно несъответствие на заповедта с целта на закона, тъй като при прекратяването на служебното правоотношение с оспорената заповед е налице недобросъвестно и превратно упражняване на правомощието на органа по назначаването. Съдът е установил, че настоящото съдебно производство се явява четвърто по ред за служителя. Хронологията на издаваните предходни заповеди и резултатът от съдебното им обжалване, сочат на категоричен извод за целенасочени действия от страна на административния орган за прекратяване на служебното правоотношение на Т. на всяка цена, независимо от наличието или не на законово правно основание за това. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА от адвокат Ц. Дончева, на същата се дължи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 ЗА, съобразно поискания размер в списъка за разноски, който съответства на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 511,29 евро. В този смисъл, възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател се явява неоснователно, тъй като същото е направено в случай, че адвокатското възнаграждение е повече от размера, определен в наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,