Решение № 12828 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2014 г.

Решение № 12828 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Оборище, гр. София, против решение № 3221/14.05.2014 г., постановено по адм. дело № 30/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 2705 от 30.10.2013 г. на касатора. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Иван Любомиров Кадиев от гр. София чрез пълномощника си адв. Наталия Кумпикова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Административният съд София-град, е отменил заповед № 2705 от 30.10.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Оборище, гр. София, потвърдена с решение № РД 01-590 от 2.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - гр. София и преписката е изпратена на директора на дирекция "СП" - Оборище за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно на Иван Любомиров Кадиев е отпусната целева помощ в размер на 406 лева за конв. слухов апарат за практическа глухота вместо да бъде отпусната помощ за покупка на програмируем цифров слухов апарат по т. 5, б. "е" от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Според съда лицето отговаряло на изискванията за отпускане на целева помощ за покупка на програмируем цифров слухов апарат, тъй като към датата на поискване и получаване на помощта е осигурено лице и полага труд по трудово правоотношение. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че Иван Любомиров Кадиев е подал заявление-декларация с вх. № П4-1065 на 29.10.2013 г. до директора на дирекция "СП" - Оборище, с искане да му бъде отпусната целева помощ за закупуване на слухов апарат и 20 броя батерии. Към заявлението е приложено заверено копие от медицински протокол на ЛКК по УНГ болести при УМБАЛ "Св. Анна" - гр. София № 855/17.10.2013 г., с който е дадено заключение, че Иван Кадиев има прогресиращо намаление на слуха и че е необходимо слухопротезиране с цифров слухов апарат за практическа глухота с 20 батерии. По делото няма спор, че Иван Любомиров Кадиев е осигуряван за всички социални рискове. Както се посочи по-горе, с процесната заповед му е отпусната целева помощ в размер на 406 лева за конв. слухов апарат за практическа глухота с експлоатационен срок 72 месеца, за лица над 65 години. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД 01-590 от 2.12.2013 г. на директора на РДСП - гр. София. Като мотиви е посочено, че лицето действително било осигурено, но не било в трудоспособна възраст, поради което нямало правно основание за отпускане на целева помощ за покупка на претендирания от Кадиев по скъп слухов апарат. По делото не е спорно, че лицето по медицински показатели има необходимост от слухопротезиране с апарат, тъй като е със значителна степен на уреждане на слуха (практическа глухота). Възражението на Кадиев касае размера на отпусканата му социална помощ, с оглед вида на слуховия апарат. От правна страна, в чл. 44, ал. 2 ЗИХУ /в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 46/2007 г./, е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Според чл. 44, ал. 5 ЗИХУ, условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 39 ППЗИХУ е регламентирано, че хората с увреждания имат право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 ЗИХУ, а според чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7. В чл. 35а, ал. 1 ЗИХУ /в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 46/2007 г./, е предвидено, че министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава ежегодно: 1. списъци на помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания; 2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. /Сега действащата редакция на чл. 44, ал. 2 ЗИХУ, съгласно ДВ, бр. 27/2014 г. препраща към разпоредбата чл. 35г, ал. 1, която предвижда утвърждаването на същите списъци/. Отпуснатата целева помощ с процесната заповед е за цифров слухов апарат по т. 5, б. "а" от Приложение № 7, поради възрастта на Кадиев, която била над трудоспособната за мъжете възраст. Цитираната от касатора "трудоспособна възраст", за който израз няма законово определение, не може да се приеме, че се покрива с понятието "възраст до пенсиониране", в какъвто смисъл е тълкуването му от административния орган. Правните изводи на решаващия състав в тази насока са обосновани и при правилно тълкуване на относимите материалноправни разпоредби. Както правилно е приел първоинстанционният съд, след като Кадиев е осигурено лице за всички осигурителни рискове към датата на поискване и полага труд, то следва да се приеме, че спрямо него са налице условията за предоставяне на целева помощ за покупка на програмируем цифров слухов апарат по т. 5, б. "е" от Приложение № 7. По изложените съображения, отказът на директора на дирекция "СП" - Оборище, гр. София, за предоставяне на целева помощ е незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, на материалния закон и на целта на закона, и първоинстанционният съд правилно го е отменил. При новото произнасяне на административния орган следва да бъдат съобразени указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, като бъде отпусканата поисканата целева помощ. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касационната жалба, в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от Иван Любомиров Кадиев разноски в размер общо на 360 (триста и шестдесет) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно приложена фактура № 290/20.06.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение