Решение № 13178 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8970/2012 г.

Решение № 13178 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8970/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Христо Иванов Николов от гр. Пловдив, срещу решение № 7249/22.05.2012 г., постановено по адм. д. № 14195/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № КН-141/26.09.2011 г. на министъра на отбраната. Претендира присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Ответникът, министър на отбраната, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл..... а с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Христо Иванов Николов срещу Заповед № КН-141/26.09.2011 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВС/ и чл. 137, ал. 10 от Правилника за прилагане на ЗОВС, във връзка с чл. 242, т. 1 ЗОВС, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен договорът за военна служба, освободен е от длъжност и военна служба и е зачислен в резерва. За да постанови решението, тричленният състав приел, че е установено по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушения от жалбоподателя, а именно явяването му на работа след употреба на алкохол, както и че при констатирането на такова нарушение задължително се налага наказание "уволнение", поради което приел, че заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Тричленният състав е обсъдил всички доказателства по административната преписка и делото и обосновано е извел като доказан фактът, че на 23.08.2011 г. жалбоподателят се явил на работа след употреба на алкохол в кръвта от 2.77 %о, установен с техническо средство, като проверката е извършена в присъствието на няколко военнослужещи. Наличието на такова високо съдържание на алкохол в кръвта му не му позволява да изпълнява адекватно служебните си задължения, поради което са установени и двете кумулативно дадени предпоставки на хипотезата по чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗОВС, за да се наложи наказанието "уволнение". Установеното съдържание на алкохол в кръвта с техническо средство, както и дали същото е било технически изправно, не би могло да се обори със свидетелски показания, поради което правилно тричленният състав не е взел предвид показанията на разпитания свидетел в съдебно заседание Малинов. Съдът е преценил показанията му съвкупно с всички писмени и гласни доказателства и правилно е стигнал до извода, че жалбоподателят се явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, което с оглед високото съдържание на алкохол в кръвта му е в пряка причинна връзка с него. Освен това извършването на пробата с техническото средство два, три пъти, не сочи на техническата му неизправност. По преписката и делото липсват данни жалбоподателят да е дал кръвна проба, каквато е могъл да даде и по лично желание пред съответните органи. С оглед на това, обосновано е прието, че е налице дисциплинарно нарушение, явяване на военнослужещия на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употребата на алкохол, а нормата на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗОВС е императивна, че при констатиране на такова нарушение на военната дисциплина, задължително се налага наказание "уволнение". Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които настоящата инстанция приема, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Не са налице основанията за отмяната на решението по чл. 209, т. 3 АПК, а същото като валидно, допустимо и постановено в съответствие на материалния закон, следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК