Решение № 11617 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 498/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев срещу Решение 6327/31.10.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 4972/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Неделчев срещу Решение изх. ЛДЖ-21-12/10.12.2021 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението е необосновано, неправилно е приложен материалният закон и има нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилно интерпретиране на материалите. Моли обжалваното решение да се отмени. Ответникът по касация Инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Този ответник по касация се представлява от юрк. Стоянова. Ответникът по касация Прокуратура на Република България оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Този ответник по касация се представлява от юрк. Валентинова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело 4972/2022 г. по описа на АССГ е било образувано по жалба подадена от Н. Неделчев срещу Решение изх. ЛДЖ-21-12/10.12.2021 г. на инспектор в ИВСС, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх. 10584/28.05.2021 г., вх. рег. ЛДЖ-21-12/31.05.2021 г. от Н. Неделчев срещу действията на Прокуратура на Република България администратор на лични данни, срещу действията на Районна прокуратура (РП) Варна и Специализирана прокуратура (СП) структура с право на достъп до лични данни при администратора на лични данни Прокуратура на Република България, извършени по прокурорска преписка (пр.пр.) 522/2020 г. и пр.пр. 2902/2020 г, и двете по описа на РП Варна, и пр. пр. 2210/2020 по описа на СП. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. По делото е установено, че производството по издаване на процесното решение е било образувано по жалба на Н. Неделчев. В жалбата са били изложени твърдения за допуснати от РП Варна и СП нарушения при обработването на личните му данни по пр.пр. 2902/2020 г. и пр.пр. 522/2020 г., и двете по описа на РП - Варна, и по пр.пр. 2210/2020 г. по описа на СП. Н. Неделчев е изложил твърдение за изтичане на лични данни от преписка 2902/20 при РП - Варна към разследващ полицай И. Жикова, водила разследването по ДП 87/2020 г. по описа на 03 РПУ при ОДМВР - Варна, пр.пр. 522/2020 г. по описа на РП - Варна и впоследствие и производство по чл. 427 от НПК. Нарушението се изразявало в това, че на 19.03.2021 г. в сградата на 03 РПУ при ОДМВР - Варна при телефонно обаждане в присъствие на три вещи лица от област Шумен, назначени от разследващ полицай Жикова за извършването на експертиза по пр.пр. 522/2020 г. по описа на РП Варна, Жикова казала Н. удари умишлено автомобил на Окръжна прокуратура Варна , информация според жалбоподателя от друга пр.пр., а именно 2902/2020 г. по описа на РП - Варна, по която Жикова не е била определена за разследващ. Друго нарушение на правата му се изразявало в разпространението на експертиза, изготвена по пр.пр. 522/2020 г. по описа на РП - Варна. При така установеното от фактическа страна, правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 38в, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като е спазено изискването за форма на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на постановения административен акт. Правилно съдът е посочил, че съдържащите се данни в изисканите от него, като доказателства по делото, заверени копия от пр. пр. 2902/2020 и пр. пр. 522/2022 г. и двете по описа на РП Варна, както и пр. пр. 2210/2020 г. по описа на СП, подкрепят фактическите установявания на органа, изложени в оспореното решение. Решаващият съд подробно е описал какви данни съдържат цитираните прокурорски преписки, от кого и на кого са предоставени данни и дали се установява лични данни на г-н Неделчев да се предоставени на разследващ полицай Жикова. Противно на изложеното в касационната жалба съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила с отказа си да допусне до разпит трите вещи лица, пред когото разследващ полицая Жекова е направила изявлението Н. удари умишлено автомобил на Окръжна прокуратура - Варна , прокурора по пр. пр. 522/2020 по описа на РП - Варна и разследващия полицай Жекова. Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на материалния закон при постановяване на решението на КЗЛД. Правилни и съответни на приложимата нормативна уредба чл. 42, чл. 45, чл. 49, чл. 51 ЗЗЛД, са изводите на решаващия съд, че при обработването на личните данни на Н. Неделчев не са допуснати нарушения, като към мотивите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, зир. 2 АПК. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда са логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не е допуснал нарушения във връзка със събирането на относими към спора доказателства. Събирането на гласните доказателства, които се сочат в касационната жалба, не би довело до друг правен резултат, а и същите не биха допринесли за изясняване на относими към спора факти и обстоятелства. Възражението в касационната жалба за липсата на компетентност на органа - инспектор в ИВСС, поради изтекъл мандат е неоснователно. С Решение 12 от 27.09.2022г. по конст. дело 7/2022г. Конституционният съд на Република България постанови, че С изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно инспектори . По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответните страни не претендират разноски, поради което такива не им се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение