Решение № 2624 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12748/2008 г.
ВАСIV отделение25.02.2009 г.докладчик т Цветана Сурлекова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 568 от 26.06.2008 г., постановено по адм. д. № 839/2008 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2624 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12748/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Емилия Иванова Бакалова от гр. София против решение № 568 от 26.06.2008 г., постановено по адм. д. № 839/2008 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 32-ри състав. Поддържа се оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на СО - район "Надежда" - не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни аргументи в тази насока. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, участник в първоначалното производство и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи, Върховният административен съд установи следното: В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № РД-09-112 от 13.03.2007 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, с която е одобрено решение № 20 по протокол № 9 от 28.06.2006 г. за определяне застроената част от имот пл. № 40017, к. л. № 118, съгласно помощен кадастрален план от 2004 г., попадащ в местността "Складова зона Илиянци-Връбница". Свободната от застрояване площ е определена - 0 кв. м. С жалбата е искана отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като имало свободно от застрояване място и за сградите, попадащи в процесния имот, не се съхраняват строителни разрешения. Освен това постройките заемали малка част от имота, съотнесено към цялата му площ. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като изчислената от вещото лице застроена площ съвпадала с определената от административния орган. Взел е предвид заключението, което не е оспорено от страните и според което е налице застроеност със сгради и съоръжения - асфалтова настилка, двуетажна масивна сграда-складово хале със съответното сервитутно отстояние. От същото и от приложената към него като неразделна част скица е видно, че имот № 40017, к. л. № 118 попада в кв. 1А, УПИ XII, отреден за Централен кооперативен съюз. Посочено е, че липсва незастроена част, а общата графично изчислена площ на имота е 1699 кв. м., от които 620 кв. м., оцветени в кафяв цвят по букви АБНКЛМА са заети с асфалтова настилка, свързваща сградите, 470 кв. м.; отново в кафяв цвят са застроени с асфалтова настилка по букви ДЕЖЗД; 460 кв. м. по букви ВГИЙОВ, в червен цвят са застроени с двуетажна масивна сграда-склад; и останалите 64 кв. м. и 85 кв. м., оцветени в розово, са сервитутно отстояние. Отразено е, че върху терена има изградена временна паянтова сграда, която можело да бъде разглобена и преместена, но заключението е, че мероприятието, свързано с отреждането на имота е реализирано и няма свободна от застрояване площ. При тези обективни технически данни, безспорно установени от вещото лице следва, че изчислената от него площ съвпада с определената от административния орган. Възраженията на жалбоподателя относно размера на определената застроеност е свързан не с оспорване факта на застроеността, а неговата законност, в смисъл, че липсват строителни книжа. Подобно възражение е неоснователно и не може да се приеме. Същото е правено и пред първоначалната инстанция, която мотивирано е изложила съображения, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, каквото е проведеното, не се изследва въпроса за законността на постройките, поради което и не се събират доказателства в тази насока. Предмет на обсъждане е само факта на застрояване. И след като в случая е установено, че частите, определени като застроени от административния орган съвпадат с тези, констатирани и от експертизата, която не е оспорена, законосъобразно административният съд е приел, че издаденият в тази връзка и оспорен административен акт е правилен. Решението на съда е съобразено с наличните по делото факти и обстоятелства, които съответстват на приложимата правна норма и при липса на отменителни основания следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,